Люба Кулезич за тежкото морално зацикляне и диагнозата „ценностна катастрофа“
„ - Пълен навън съм към този момент! Пълен!! Прогониха ме с черна непризнателност. Бях един от тях, участвах в схемите, то и не е мъчно. Всички крадат от публични поръчки и еврофондове, въпросът е да те позволен до краденето и да се отчиташ постоянно нагоре. Но напоследък усетих по какъв начин ме изтласкват от схемите. Или има нови гладни, които по-добре се регистрират нагоре, или попривършиха парите, скакалците опоскаха съвсем всичко. “ Така стартира изповедта на един перничанин, прочут на Николай Слатински, оповестена в блога му. Когато Слатински по личните му думи изпаднал от всякъде, оня престанал да поддържа връзка с него, а сякаш му бил другар. Слатински в действителност си сътвори маса неприятели, когато с гръм и тропот напусна първо Съюз на демократичните сили преди години, а след това и поста на консултант в първия мандат на Първанов. Сега преподава национална и интернационална сигурност и списва пикантен опозиционен уебсайт. В него на прицел е корупционната олигархична матрица, доминирана от ГЕРБ сега, само че не без приноса на всички партии на прехода.
Та познатият перничанин ненадейно заговорил някогашния си другар. И траял със откровенията на надълбоко афектиран човек. „ Не знам. Сега към този момент съм никой. По-кръгла нула и от най-кръглата нула. Даже един от локалните началства ми скръцна със заби, че имам десетина хиляди да додавам. Та ме е и боязън. Защото не си поплюват. От мен да знаеш едно – краде се, та знае ли се. Разбойнически се краде, това публични поръчки, това еврофондове – ами на тях се гледа като на плячка. Плячкосване пада, бедна ти е фантазията! И крадат с всички нечестни и почтени средства. Не се чуди – има и почтени средства. Честните са, когато са по закон. Както викаме, знаеш, в Пернишко – тия са се утепАли да крАднат – и престъпно, и по закон. Но мен ме изхвърлиха като мръсно коте. И не ме е дори толкова гняв, че ме изгониха по безусловно гнусен метод, а че ме е боязън да си отворя устата!
Страх ме е, само че то си е и за боязън, тъй като е ужасно и тъй като са страшни!Добре, че нямаше по какъв начин да върви още с мен. Нищо не му споделих, мълчах и си събирах мислите – предстоеше ми да изучавам младежите що е то национална сигурност и има ли тя почва у нас. “ Някой в мненията изпод написал: „ Това е политическа фантастика! Кой шарлатанин, участващ в схемите ще ти се изповяда, в случай че и ти не си в тях? “
Не знам дали е фантастика, само че звучи безапелационно. Дори не е нужно да се споделя за кого играят тарторите на описаната скица. По-страшното е, че няма значение дали става дума за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи. Както преди време пееха трио НЛО: „ Ах, благи мои партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “. Въпросът е, че от историята лъха тежко морално зацикляне, невъзможност, като при нелечима болест. Това ми припомня различен един сходен сюжет, само че от годините на Национална движение „Симеон Втори". Виден психиатър ми описа случая със негов доста сложен пациент. Страдал от последна фаза на клинична меланхолия.
Иначе бил мощен мъж, охранител, през прехода имал много срещи с видни мутри и приватизатори, можел да се включи в техните мародерски схеми. Но имал нещастието да разполага със съвест и с известна набожност. Не се възползвал от възможностите, които му подхвърляла ориста /или средата/. Докато един ден не осъзнал, че е безпаричен и излишен. Депресията му се изразявала в самоубийственото страдание, че не е крал, че е бил почтен. И двата описа разказват едно и също нещо: назовават го „ ценностна злополука “. Състояние нацяло едно общество, в което разликите сред положително и зло не просто се стопяват. Те сменят местата си. Когато същият този Слатински твърди в различен собствен текст, че незабавно се нуждаем от морална гражданска война, звучи достоверно. Въпросът е има ли кой да се заеме с тази непостижима задача. Също като в оня анекдот за тримата юнаци, които се представяли за седемте самураи, а като ги питали: Как така сте седем, като сте единствено трима, те отговаряли: Ами, няма кадри…кадри няма.
Люба Кулезич - BiT
Така стартира изповедта на един перничанин, прочут на Николай Слатински, оповестена в блога му. Когато Слатински по личните му думи изпаднал от всякъде, оня престанал да поддържа връзка с него, а сякаш му бил другар. Слатински в действителност си сътвори маса неприятели, когато с гръм и тропот напусна първо Съюз на демократичните сили преди години, а след това и поста на консултант в първия мандат на Първанов. Сега преподава национална и интернационална сигурност и списва пикантен опозиционен уебсайт. В него на прицел е корупционната олигархична матрица, доминирана от ГЕРБ сега, само че не без приноса на всички партии на прехода.
Та познатият перничанин ненадейно заговорил някогашния си другар. И траял със откровенията на надълбоко афектиран човек. „ Не знам. Сега към този момент съм никой. По-кръгла нула и от най-кръглата нула. Даже един от локалните началства ми скръцна със заби, че имам десетина хиляди да додавам. Та ме е и боязън. Защото не си поплюват. От мен да знаеш едно – краде се, та знае ли се. Разбойнически се краде, това публични поръчки, това еврофондове – ами на тях се гледа като на плячка. Плячкосване пада, бедна ти е фантазията! И крадат с всички нечестни и почтени средства. Не се чуди – има и почтени средства. Честните са, когато са по закон. Както викаме, знаеш, в Пернишко – тия са се утепАли да крАднат – и престъпно, и по закон. Но мен ме изхвърлиха като мръсно коте. И не ме е дори толкова гняв, че ме изгониха по безусловно гнусен метод, а че ме е боязън да си отворя устата!
Страх ме е, само че то си е и за боязън, тъй като е ужасно и тъй като са страшни!Добре, че нямаше по какъв начин да върви още с мен. Нищо не му споделих, мълчах и си събирах мислите – предстоеше ми да изучавам младежите що е то национална сигурност и има ли тя почва у нас. “ Някой в мненията изпод написал: „ Това е политическа фантастика! Кой шарлатанин, участващ в схемите ще ти се изповяда, в случай че и ти не си в тях? “
Не знам дали е фантастика, само че звучи безапелационно. Дори не е нужно да се споделя за кого играят тарторите на описаната скица. По-страшното е, че няма значение дали става дума за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи. Както преди време пееха трио НЛО: „ Ах, благи мои партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “. Въпросът е, че от историята лъха тежко морално зацикляне, невъзможност, като при нелечима болест. Това ми припомня различен един сходен сюжет, само че от годините на Национална движение „Симеон Втори". Виден психиатър ми описа случая със негов доста сложен пациент. Страдал от последна фаза на клинична меланхолия.
Иначе бил мощен мъж, охранител, през прехода имал много срещи с видни мутри и приватизатори, можел да се включи в техните мародерски схеми. Но имал нещастието да разполага със съвест и с известна набожност. Не се възползвал от възможностите, които му подхвърляла ориста /или средата/. Докато един ден не осъзнал, че е безпаричен и излишен. Депресията му се изразявала в самоубийственото страдание, че не е крал, че е бил почтен. И двата описа разказват едно и също нещо: назовават го „ ценностна злополука “. Състояние нацяло едно общество, в което разликите сред положително и зло не просто се стопяват. Те сменят местата си. Когато същият този Слатински твърди в различен собствен текст, че незабавно се нуждаем от морална гражданска война, звучи достоверно. Въпросът е има ли кой да се заеме с тази непостижима задача. Също като в оня анекдот за тримата юнаци, които се представяли за седемте самураи, а като ги питали: Как така сте седем, като сте единствено трима, те отговаряли: Ами, няма кадри…кадри няма.
Люба Кулезич - BiT
Та познатият перничанин ненадейно заговорил някогашния си другар. И траял със откровенията на надълбоко афектиран човек. „ Не знам. Сега към този момент съм никой. По-кръгла нула и от най-кръглата нула. Даже един от локалните началства ми скръцна със заби, че имам десетина хиляди да додавам. Та ме е и боязън. Защото не си поплюват. От мен да знаеш едно – краде се, та знае ли се. Разбойнически се краде, това публични поръчки, това еврофондове – ами на тях се гледа като на плячка. Плячкосване пада, бедна ти е фантазията! И крадат с всички нечестни и почтени средства. Не се чуди – има и почтени средства. Честните са, когато са по закон. Както викаме, знаеш, в Пернишко – тия са се утепАли да крАднат – и престъпно, и по закон. Но мен ме изхвърлиха като мръсно коте. И не ме е дори толкова гняв, че ме изгониха по безусловно гнусен метод, а че ме е боязън да си отворя устата!
Страх ме е, само че то си е и за боязън, тъй като е ужасно и тъй като са страшни!Добре, че нямаше по какъв начин да върви още с мен. Нищо не му споделих, мълчах и си събирах мислите – предстоеше ми да изучавам младежите що е то национална сигурност и има ли тя почва у нас. “ Някой в мненията изпод написал: „ Това е политическа фантастика! Кой шарлатанин, участващ в схемите ще ти се изповяда, в случай че и ти не си в тях? “
Не знам дали е фантастика, само че звучи безапелационно. Дори не е нужно да се споделя за кого играят тарторите на описаната скица. По-страшното е, че няма значение дали става дума за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи. Както преди време пееха трио НЛО: „ Ах, благи мои партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “. Въпросът е, че от историята лъха тежко морално зацикляне, невъзможност, като при нелечима болест. Това ми припомня различен един сходен сюжет, само че от годините на Национална движение „Симеон Втори". Виден психиатър ми описа случая със негов доста сложен пациент. Страдал от последна фаза на клинична меланхолия.
Иначе бил мощен мъж, охранител, през прехода имал много срещи с видни мутри и приватизатори, можел да се включи в техните мародерски схеми. Но имал нещастието да разполага със съвест и с известна набожност. Не се възползвал от възможностите, които му подхвърляла ориста /или средата/. Докато един ден не осъзнал, че е безпаричен и излишен. Депресията му се изразявала в самоубийственото страдание, че не е крал, че е бил почтен. И двата описа разказват едно и също нещо: назовават го „ ценностна злополука “. Състояние нацяло едно общество, в което разликите сред положително и зло не просто се стопяват. Те сменят местата си. Когато същият този Слатински твърди в различен собствен текст, че незабавно се нуждаем от морална гражданска война, звучи достоверно. Въпросът е има ли кой да се заеме с тази непостижима задача. Също като в оня анекдот за тримата юнаци, които се представяли за седемте самураи, а като ги питали: Как така сте седем, като сте единствено трима, те отговаряли: Ами, няма кадри…кадри няма.
Люба Кулезич - BiT
Така стартира изповедта на един перничанин, прочут на Николай Слатински, оповестена в блога му. Когато Слатински по личните му думи изпаднал от всякъде, оня престанал да поддържа връзка с него, а сякаш му бил другар. Слатински в действителност си сътвори маса неприятели, когато с гръм и тропот напусна първо Съюз на демократичните сили преди години, а след това и поста на консултант в първия мандат на Първанов. Сега преподава национална и интернационална сигурност и списва пикантен опозиционен уебсайт. В него на прицел е корупционната олигархична матрица, доминирана от ГЕРБ сега, само че не без приноса на всички партии на прехода.
Та познатият перничанин ненадейно заговорил някогашния си другар. И траял със откровенията на надълбоко афектиран човек. „ Не знам. Сега към този момент съм никой. По-кръгла нула и от най-кръглата нула. Даже един от локалните началства ми скръцна със заби, че имам десетина хиляди да додавам. Та ме е и боязън. Защото не си поплюват. От мен да знаеш едно – краде се, та знае ли се. Разбойнически се краде, това публични поръчки, това еврофондове – ами на тях се гледа като на плячка. Плячкосване пада, бедна ти е фантазията! И крадат с всички нечестни и почтени средства. Не се чуди – има и почтени средства. Честните са, когато са по закон. Както викаме, знаеш, в Пернишко – тия са се утепАли да крАднат – и престъпно, и по закон. Но мен ме изхвърлиха като мръсно коте. И не ме е дори толкова гняв, че ме изгониха по безусловно гнусен метод, а че ме е боязън да си отворя устата!
Страх ме е, само че то си е и за боязън, тъй като е ужасно и тъй като са страшни!Добре, че нямаше по какъв начин да върви още с мен. Нищо не му споделих, мълчах и си събирах мислите – предстоеше ми да изучавам младежите що е то национална сигурност и има ли тя почва у нас. “ Някой в мненията изпод написал: „ Това е политическа фантастика! Кой шарлатанин, участващ в схемите ще ти се изповяда, в случай че и ти не си в тях? “
Не знам дали е фантастика, само че звучи безапелационно. Дори не е нужно да се споделя за кого играят тарторите на описаната скица. По-страшното е, че няма значение дали става дума за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи. Както преди време пееха трио НЛО: „ Ах, благи мои партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “. Въпросът е, че от историята лъха тежко морално зацикляне, невъзможност, като при нелечима болест. Това ми припомня различен един сходен сюжет, само че от годините на Национална движение „Симеон Втори". Виден психиатър ми описа случая със негов доста сложен пациент. Страдал от последна фаза на клинична меланхолия.
Иначе бил мощен мъж, охранител, през прехода имал много срещи с видни мутри и приватизатори, можел да се включи в техните мародерски схеми. Но имал нещастието да разполага със съвест и с известна набожност. Не се възползвал от възможностите, които му подхвърляла ориста /или средата/. Докато един ден не осъзнал, че е безпаричен и излишен. Депресията му се изразявала в самоубийственото страдание, че не е крал, че е бил почтен. И двата описа разказват едно и също нещо: назовават го „ ценностна злополука “. Състояние нацяло едно общество, в което разликите сред положително и зло не просто се стопяват. Те сменят местата си. Когато същият този Слатински твърди в различен собствен текст, че незабавно се нуждаем от морална гражданска война, звучи достоверно. Въпросът е има ли кой да се заеме с тази непостижима задача. Също като в оня анекдот за тримата юнаци, които се представяли за седемте самураи, а като ги питали: Как така сте седем, като сте единствено трима, те отговаряли: Ами, няма кадри…кадри няма.
Люба Кулезич - BiT
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ