"Бяла тишина" - ГЕОРГИ МИНЧЕВ
„ Бяла тишина “: Ехо от предишното, огледало на сегашното
Вълните на времето ни отнасят обратно към 1967 година, когато Георги Минчев , емблематична фигура на българския рок, ни подарява с песента „ Бяла тишина “.
С първите звуци на китарата ни обгръща атмосфера на носталгия и потиснатост.
Текстът, написан от Богомил Гудев , е изпълнен с облици, които рисуват картина на изгубена обич, на мемоари, които ни преследват.
Бялата тишина е метафора за неналичието на страсти, за пустотата, която остава след края на една връзка.
Музиката, композирана от Борис Карадимчев , е пропита с горест, само че и с нотка вяра.
Мелодичната линия е нежна и лирична, а ритъмът е муден и равномерен, като че ли отразява ритъма на биенето на сърцето.
Вълнуващият вокал на Георги Минчев предава дълбочината на възприятията, за които се пее.
„ Бяла тишина “ не е просто ария за раздялата. Тя е за копнежа по непосредственост, за търсенето на смисъл в живота, за битката с страстите.
Песента ни кара да се замислим за личните си прекарвания, за болката и разочарованието, само че и за силата на духа и волята за живот.
„ Бяла тишина “ е обръщение, че даже и в най-мрачните моменти, ние постоянно можем да намерим светлина и вяра.
БЯЛА ТИШИНА
Късен гларус над нас прелетя
бързи мемоари в мрака препуснаха
и подирихме отново любовта
в топлината на устните,
само че намерихме единствено една тишина.
Беше безшумно във наште сърца
Беше безшумно в очите притворени
и стояхме със тъжни лица
и се вслушвахме в загатна,
само че дочувахме единствено една тишина.
В нощта птица отново лети
в нощта безшумно тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява деня
и блестят върховете на мачтите
транспортен съд подвига още веднъж платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една тишина.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: „ СРЕБЪРНИ ЯТА “ – ГЕОРГИ МИНЧЕВ
