Филм на ужасите: Озверял хижар нападна студенти
Озверял хижар атакува група студенти от Шумен в подслон “Тевно езеро”, даже рани няколко от тях. Той викал, блъскал и хвърлял столове против тях. Уцелил един от студентите в главата и бликнала кръв. За да опази живота си, се наложило групата да напусне хижата и да се скита измежду нощ, с цел да откри най-близкия заслон. За преживения смут описа в обществените мрежи един от пострадалите. Публикуваме целия роман без редакторска интервенция:
" Разказвам ви тази история от името на група от 27 студенти от Шумен, с които още от учебно заведение вървим дружно по българските планини, само че в никакъв случай до момента не сме ставали очевидци на такова чудовищно държание от страна на хижар и човек като цяло. Предполагам доста от вас са към този момент осведомени с небезизвестния Иван Дрънков - хижаря на подслон “Тевно езеро”, който от години тероризира пиринските туристи и все някак остава ненаказан за личните си дейности. Още при започване на описа си желая да направя зов към всички туристи да НЕ вървят на този подслон, без значение какъв брой е красива местоположението, тъй като всеки един екскурзиант, отседнал там е в евентуална опастност за живота си в лицето на въпросния хижар. Нашата група направи тази неточност, макар че бяхме чели многочислени недоволства и най-после си изпати съществено. А ето и историята. Заслон “Тевно езеро” беше предпоследната хижа от 10-дневния ни маршрут в Пирин от х. Предел до х. Беговица и до този миг екскурзионното ни беше протекло изцяло безпроблемно. В заслона цялата група беше настанена в таванското помещение над общото помещение за хранене. Общо всички бяхме платили на заслона повече от 1000 лева за храна и нощувка. След вечеря се бяхме събрали в столовата, с други посетители на заслона, всичко това пред очите на хижаря Иван, който пиеше с негов другар. По принцип тока в заслона стопира в 22:30 ч., само че хижарят ни отпусна още един час, до момента в който продължаваше да пие в кухнята. В 23:30 хижарката ни сподели, че е време да си лягаме, тока спря и всички от групата излязохме на открито, с цел да си измием зъбите и да се подготвим за лягане. Малко след среднощ, когато към този момент бяхме в общото спално помещение и си оправяхме багажа за идващия ден, хижарят Иван стартира да крещи изцяло непредизвикано, че в случай че не млъкнем незабавно ще ни изхвърли през прозорците. В този миг едно момче от групата ни му сподели да се успокои и че просто се оправяме за лягане, а той стартира да го постанова с юмруци по краката и да го дърпа надолу по стълбите от долния етаж. И тогава стартира ужаса. В този миг, последните няколко индивида се връщат от външната " баня " и момче дърпа Иван надолу с цел да не заплашва девойките в спалното помещение. В този миг той подивя и стана изцяло неконтролируем. Започна да хвърля столове по всички, които бяха на долния етаж (включително и няколко девойки, които се опитваха да избягат към спалнята). Докато момчетата се опитваха да ги предпазят той стартира да замеря едно от тях със стол след стол. В това време това момче към момента се опитваше да го успокои и да му каже, че ще си лягаме. Последният стол обаче го уцели в главата и на всички места шурна кръв. Хижарят продължи да хвърля столове до момента в който крещеше, че ще ни убие всичките. В този миг Иван отиде до едно от момчетата, които стояха в столовата и с две ръце през глава, с всичка мощ, разруши стол в главата му. Хвърляше каквото му падне, като чаши и даже ГАЗОВА БУТИЛКА, която стартира да изпуска газ и едно от момчетата незабавно съумя да я хвърли на открито. Жена му крещеше да спре от самото начало, а той я хвана за гърлото и стартира да я души. Молеше го да спре, тъй като след това ще " пребие нея ". Момчетата от групата съумяха да го приковат на земята и въпреки че той не спираше да ги псува и да им споделя, че ще ги заколи и убие, не му посегнаха съществено. Когато изглеждаше, че се е успокоил за малко, те го пуснаха и в този миг Иван извади нож от джоба си и стартира да крещи, че който слезе долу ще бъде " заколен крепко ". Две момчета избиха ножа от ръцете му и в този миг жена му стартира да крещи “Не с пушката, единствено не с пушката”, от което стана ясно, че той има огнестрелно оръжие. По някакво знамение момчетата съумяха да го избутат на открито от заслона. Залостихме вратата с огромна печка на дърва и в този миг взехме решение, че би трябвало неотложно цялата група да си тръгне. Събрахме си багажа безусловно за секунди, до момента в който девойки превързваха едно от ударените момчета. Другото беше на открито и не знаехме какво става с него. Знаехме обаче, че хижарят има другари в заслона и момчетата стояха и пазеха стълбите към втория етаж. През цялото време ни беше боязън, че той ще се върне с пушка, тъй като ни беше ясно, че това страшилище е способно на всичко. Около 00:30 избягахме от хижата, единствено половината от нас имахме челници или фенери, и на към 0-градусова температура поехме на 6-часов нощен преход към х. Беговица, с вярата че раненото момче и друго, което липсваше са тръгнали натам с цел да търсят обсег и повикат помощ. Всички бяха душевен смутени и усплашени, не бяхме сигурни дали някой няма да стреля по нас и въобще цялата преживелица беше извънредно сложна за осъзнаване. В това време изчезналите момчета са тръгнали в друга посока да търсят обсег с цел да звъннат на 112. От там са получили извънредно несъответстваща реакция. След 30 минутен диалог и многократни прехвърляния към разнообразни региони (Банско, Благоевград, Сандански и т.н.), им е била отказана каквато и да е помощ и са били посъветвани да се ВЪРНАТ ОБРАТНО В ХИЖАТА, където до доскоро хижарят заплашваше да " ни изколи ". Тези две момчета, пренощуват в клек наоколо до заслона, при нулеви температури, неподготвени за тежките условия. Въпреки че са премръзнали, на съмване подхващат тежкия преход до х. Беговица (без храна и екипировка). За благополучие ние се разминахме единствено с две тежки контузии по главата (и много душевен травми), само с помощта на момчетата в групата, които съумяха да се опълчат на хижаря и да вземат верните решения за цялата група. В следствие стана ясно, че всички в региона са осведомени с агресивното държание на въпросния Иван Дрънков и това не е първия сходен случай, само че всеки подобен е бил потулван. За други сходни случаи излиза наяве и след инспекция на имената му в Google. Беше ни казано, че даже да подадем тъжба в съда няма да има никакъв резултат и съветът на полицията беше просто да забравим какво се е случило. Виждайки успеваемостта на българските институции, поемаме отговорност този случай да бъде публикуван и да постави завършек на безнаказаността към въпросния господин, преди да се стигне до съдбовен случай с човек, отишъл да се любува на красивата българска природа ".
Сигналите за сходни случки в хижата не са единици, само че се оказа, че липсват сигнали в БТС. В обществените мрежи има и апел: Ако сте пострадал или познавате някой потърпевш, апелирам да разкажете за случая в писмо до
" Разказвам ви тази история от името на група от 27 студенти от Шумен, с които още от учебно заведение вървим дружно по българските планини, само че в никакъв случай до момента не сме ставали очевидци на такова чудовищно държание от страна на хижар и човек като цяло. Предполагам доста от вас са към този момент осведомени с небезизвестния Иван Дрънков - хижаря на подслон “Тевно езеро”, който от години тероризира пиринските туристи и все някак остава ненаказан за личните си дейности. Още при започване на описа си желая да направя зов към всички туристи да НЕ вървят на този подслон, без значение какъв брой е красива местоположението, тъй като всеки един екскурзиант, отседнал там е в евентуална опастност за живота си в лицето на въпросния хижар. Нашата група направи тази неточност, макар че бяхме чели многочислени недоволства и най-после си изпати съществено. А ето и историята. Заслон “Тевно езеро” беше предпоследната хижа от 10-дневния ни маршрут в Пирин от х. Предел до х. Беговица и до този миг екскурзионното ни беше протекло изцяло безпроблемно. В заслона цялата група беше настанена в таванското помещение над общото помещение за хранене. Общо всички бяхме платили на заслона повече от 1000 лева за храна и нощувка. След вечеря се бяхме събрали в столовата, с други посетители на заслона, всичко това пред очите на хижаря Иван, който пиеше с негов другар. По принцип тока в заслона стопира в 22:30 ч., само че хижарят ни отпусна още един час, до момента в който продължаваше да пие в кухнята. В 23:30 хижарката ни сподели, че е време да си лягаме, тока спря и всички от групата излязохме на открито, с цел да си измием зъбите и да се подготвим за лягане. Малко след среднощ, когато към този момент бяхме в общото спално помещение и си оправяхме багажа за идващия ден, хижарят Иван стартира да крещи изцяло непредизвикано, че в случай че не млъкнем незабавно ще ни изхвърли през прозорците. В този миг едно момче от групата ни му сподели да се успокои и че просто се оправяме за лягане, а той стартира да го постанова с юмруци по краката и да го дърпа надолу по стълбите от долния етаж. И тогава стартира ужаса. В този миг, последните няколко индивида се връщат от външната " баня " и момче дърпа Иван надолу с цел да не заплашва девойките в спалното помещение. В този миг той подивя и стана изцяло неконтролируем. Започна да хвърля столове по всички, които бяха на долния етаж (включително и няколко девойки, които се опитваха да избягат към спалнята). Докато момчетата се опитваха да ги предпазят той стартира да замеря едно от тях със стол след стол. В това време това момче към момента се опитваше да го успокои и да му каже, че ще си лягаме. Последният стол обаче го уцели в главата и на всички места шурна кръв. Хижарят продължи да хвърля столове до момента в който крещеше, че ще ни убие всичките. В този миг Иван отиде до едно от момчетата, които стояха в столовата и с две ръце през глава, с всичка мощ, разруши стол в главата му. Хвърляше каквото му падне, като чаши и даже ГАЗОВА БУТИЛКА, която стартира да изпуска газ и едно от момчетата незабавно съумя да я хвърли на открито. Жена му крещеше да спре от самото начало, а той я хвана за гърлото и стартира да я души. Молеше го да спре, тъй като след това ще " пребие нея ". Момчетата от групата съумяха да го приковат на земята и въпреки че той не спираше да ги псува и да им споделя, че ще ги заколи и убие, не му посегнаха съществено. Когато изглеждаше, че се е успокоил за малко, те го пуснаха и в този миг Иван извади нож от джоба си и стартира да крещи, че който слезе долу ще бъде " заколен крепко ". Две момчета избиха ножа от ръцете му и в този миг жена му стартира да крещи “Не с пушката, единствено не с пушката”, от което стана ясно, че той има огнестрелно оръжие. По някакво знамение момчетата съумяха да го избутат на открито от заслона. Залостихме вратата с огромна печка на дърва и в този миг взехме решение, че би трябвало неотложно цялата група да си тръгне. Събрахме си багажа безусловно за секунди, до момента в който девойки превързваха едно от ударените момчета. Другото беше на открито и не знаехме какво става с него. Знаехме обаче, че хижарят има другари в заслона и момчетата стояха и пазеха стълбите към втория етаж. През цялото време ни беше боязън, че той ще се върне с пушка, тъй като ни беше ясно, че това страшилище е способно на всичко. Около 00:30 избягахме от хижата, единствено половината от нас имахме челници или фенери, и на към 0-градусова температура поехме на 6-часов нощен преход към х. Беговица, с вярата че раненото момче и друго, което липсваше са тръгнали натам с цел да търсят обсег и повикат помощ. Всички бяха душевен смутени и усплашени, не бяхме сигурни дали някой няма да стреля по нас и въобще цялата преживелица беше извънредно сложна за осъзнаване. В това време изчезналите момчета са тръгнали в друга посока да търсят обсег с цел да звъннат на 112. От там са получили извънредно несъответстваща реакция. След 30 минутен диалог и многократни прехвърляния към разнообразни региони (Банско, Благоевград, Сандански и т.н.), им е била отказана каквато и да е помощ и са били посъветвани да се ВЪРНАТ ОБРАТНО В ХИЖАТА, където до доскоро хижарят заплашваше да " ни изколи ". Тези две момчета, пренощуват в клек наоколо до заслона, при нулеви температури, неподготвени за тежките условия. Въпреки че са премръзнали, на съмване подхващат тежкия преход до х. Беговица (без храна и екипировка). За благополучие ние се разминахме единствено с две тежки контузии по главата (и много душевен травми), само с помощта на момчетата в групата, които съумяха да се опълчат на хижаря и да вземат верните решения за цялата група. В следствие стана ясно, че всички в региона са осведомени с агресивното държание на въпросния Иван Дрънков и това не е първия сходен случай, само че всеки подобен е бил потулван. За други сходни случаи излиза наяве и след инспекция на имената му в Google. Беше ни казано, че даже да подадем тъжба в съда няма да има никакъв резултат и съветът на полицията беше просто да забравим какво се е случило. Виждайки успеваемостта на българските институции, поемаме отговорност този случай да бъде публикуван и да постави завършек на безнаказаността към въпросния господин, преди да се стигне до съдбовен случай с човек, отишъл да се любува на красивата българска природа ".
Сигналите за сходни случки в хижата не са единици, само че се оказа, че липсват сигнали в БТС. В обществените мрежи има и апел: Ако сте пострадал или познавате някой потърпевш, апелирам да разкажете за случая в писмо до
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ