Отбелязваме 141-годишнина от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от

Отбелязваме 141-годишнина от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година

Честванията ще се състоят на връх Шипка в наличието на президента Румен Радев.

Тази година обичайна възстановка на боевете няма да се организира на Орлово гнездо, както до момента, а на самия връх Шипка, където е била ситуирана централната батарея.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби

по време на Руско-турската освободителна война. Боевете се водят от 9/21 до 13/26 август 1877 година сред бранителите на прохода и турската войска на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо сред войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.

След багра при Стара Загора Сюлейман паша попълня армията си с хора, оръжие и муниции и насочва войската си (27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия) към прекосяване на Шипченския проход. Ген. Столетов оповестява, че целият корпус на Сюлейман паша е издигнат против Шипка, че силите му са големи, само че че неговите бойци (малобройният руско-български отряд наброявал към 7500 души) ще се бият до дъно.

В защитата на Шипченския проход българските опълченци се борят героично

По своята неустрашимост и храброст не отстъпват на съветските вoйници. На 9/21 август сутринта войските на Реджеб паша стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 офанзиви. На идващия ден турците не нападат, само че престрелките не стихват. Шипченци печелят едно цяло денонощие, което е от голямо значение за триумфа на защитата.

Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата.

В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16-и стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!

Боевете не престават и през идващите три дни, само че проходът към този момент е в ръцете на съветската войска. защитата на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като "Зимно шипченско стоене ".

Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", както споделя ген. Радецки.

След рухването на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са към 11 хиляди – убити, ранени и безследно изчезнали, а повече от 9 хиляди души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година,

а монументът е приключен през 1930 година

На 26 август 1934 година паметникът на връх "Свети Никола " е тържествено открит от цар Борис III.

Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала.

Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Във видеото горе вижте връх Шипка, сниман с дрон.

Instagram.