Декартовото „Мисля, следователно съм“ преобръща хода на историята
От тази седмица на пазара е най-новата книга от поредицата „ Философия за всеки “ на издателство „ Милениум “. Нейното заглавие е „ Декарт и рационализма “ и показва биографията и философските схващания на един от най-влиятелните мозъци в човешката цивилизация.
Рене Декарт, прочут още и като Картезий (1596-1650), е френски мъдрец, оставил изключително ярка следа освен в съвремието си, само че и до наши дни. Като множеството просвещенски дейци той е разнопосочен и всестранно развъртян разум, който ражда революционни открития в региона на математиката, аналитичната геометрия, физиката, биологията, оптиката и метеорологията, само че също по този начин е незабравим мъдрец, теолог и създател на рационалната нравственос. Заради научните си достижения постоянно е споменаван като „ основоположник “ на доста от изброените дисциплини, а за философската просвета той е на първо място бащата на фразата „ Мисля, затова съм “. С нея Декарт безапелационно издига в фетиш разсъдъка, подлагащ на подозрение всичко с изключение на самото подозрение, а този метод се отразява съществено върху редица сфери на публичния живот, разколебава въздействието на църквата и вечно трансформира визията на хората за света и за тяхното място в него.
Без Декарт не може да се обяснят нито пантеизмът на Спиноза, нито емпиризмът на Лок, нито идеализмът на Лайбниц, нито субективизмът на Бъркли, нито която и да е от модерните метафизичен доктрини като екзистенциализма или феноменологията.
Ето някои от най-впечатляващите мисли на Рене Декарт, станали водещи за всички картезианци:
Трябва да бъда допустимо най-твърд и съдбоносен в дейностите си и да последвам даже най-съмнителните хрумвания, откакто един път съм ги приел за себе си, с не по-малко неизменност, в сравнение с, в случай че бяха изцяло сигурни.
* * *
Трябва да се стремя постоянно да обуздавам себе си, а не благосъстоянието, да съумея да трансформирам желанията си, а не реда на света.
* * *
В сънищата си си представям същите неща, които лудите хора си показват, когато са будни.
* * *
Сетивата от време на време заблуждават. И щом е благоразумно да не се доверявате на тези, които са ни излъгали даже един път, благоразумно е да не се доверяваме и на сетивата.
* * *
Силата на душата не е задоволителна без познанието на истината.
* * *
Умът е градина, в която волята е стопанин.
* * *
Съвършените цифри, както и съвършените хора, са доста нищожни.
* * *
Съмнението е произходът на мъдростта.
Рене Декарт, прочут още и като Картезий (1596-1650), е френски мъдрец, оставил изключително ярка следа освен в съвремието си, само че и до наши дни. Като множеството просвещенски дейци той е разнопосочен и всестранно развъртян разум, който ражда революционни открития в региона на математиката, аналитичната геометрия, физиката, биологията, оптиката и метеорологията, само че също по този начин е незабравим мъдрец, теолог и създател на рационалната нравственос. Заради научните си достижения постоянно е споменаван като „ основоположник “ на доста от изброените дисциплини, а за философската просвета той е на първо място бащата на фразата „ Мисля, затова съм “. С нея Декарт безапелационно издига в фетиш разсъдъка, подлагащ на подозрение всичко с изключение на самото подозрение, а този метод се отразява съществено върху редица сфери на публичния живот, разколебава въздействието на църквата и вечно трансформира визията на хората за света и за тяхното място в него.
Без Декарт не може да се обяснят нито пантеизмът на Спиноза, нито емпиризмът на Лок, нито идеализмът на Лайбниц, нито субективизмът на Бъркли, нито която и да е от модерните метафизичен доктрини като екзистенциализма или феноменологията.
Ето някои от най-впечатляващите мисли на Рене Декарт, станали водещи за всички картезианци:
Трябва да бъда допустимо най-твърд и съдбоносен в дейностите си и да последвам даже най-съмнителните хрумвания, откакто един път съм ги приел за себе си, с не по-малко неизменност, в сравнение с, в случай че бяха изцяло сигурни.
* * *
Трябва да се стремя постоянно да обуздавам себе си, а не благосъстоянието, да съумея да трансформирам желанията си, а не реда на света.
* * *
В сънищата си си представям същите неща, които лудите хора си показват, когато са будни.
* * *
Сетивата от време на време заблуждават. И щом е благоразумно да не се доверявате на тези, които са ни излъгали даже един път, благоразумно е да не се доверяваме и на сетивата.
* * *
Силата на душата не е задоволителна без познанието на истината.
* * *
Умът е градина, в която волята е стопанин.
* * *
Съвършените цифри, както и съвършените хора, са доста нищожни.
* * *
Съмнението е произходът на мъдростта.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ