Барометър: ГЕРБ първи за парламента, Радев води за президент
От патриотите единствено Вътрешна македонска революционна организация има опция да влезне в Народното събрание
На 14-ти ноември българските гласоподаватели ще гласоподават за президент и парламент. През интервала 4-9 ноември 2021 година „ Барометър България “ организира телефонно изследване на електоралните настройки. По всичко наподобява, че идните избори ще бъдат невиждани – освен тъй като са 2 в 1, само че и тъй като гласоподавателите за трети път през годината ще се опитат да изберат жизнерадостен парламент, който да съумее да излъчи държавно управление. В допълнение този избор ще е в разгара на най-тежката за страната коронавирус вълна досега, като здравната рецесия и съпътстващите я ограничения могат да се окажат най-важният фактор в предизборната акция.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?
Българските гласоподаватели към този момент гласоподаваха на два парламентарни вота през тази година. Априлските избори активизираха релативно висок % гласоподаватели както в страната, по този начин и отвън нея, до момента в който юлските избори бяха белязани от най-ниското равнище на изборна интензивност в историята на демократичните избори в България. При предходни изследвания на настройките, интервюираните демонстрираха добра готовност да отидат до урните на 14 ноември. Седмица преди изборите към този момент не са толкоз безапелационни. 43,3% са тези, които сигурно декларират, че ще дадат своя избор за парламент. Наблюдава се повишаване на каузи на колебаещите се (11% по-скоро ще гласоподават, а 7 по-вероятно няма да го направят). 38,3% са безапелационни, че няма да се включат в следващите избори.
Има няколко аргументи за разколебаването на гласоподавателите. На първо място са коронавирус рецесията и огромният брой на инфектирани и умряли през последните две седмици, които първосигнално задействат инстинкта за самозапазване у гласоподавателите, като тези от тях, които са по-несигурни и по-малко стимулирани в електоралните си пристрастия, са по-склонни да гледат на отиването до урните като на активност от второстепенно значение, която биха могли да пропуснат. Усложненият машинен избор в допълнение демотивира гласоподавателите, изключително по-възрастните от тях, които не са уверени, че ще се оправят с машините и се отнасят с съмнение към тях. Влияние върху самите изборни резултати ще окажат и настоящите тематики, вълнуващи обществото, като да вземем за пример дали и доколко учениците ще се върнат в учебно заведение.
Проучването на „ Барометър България “ е извършено единствено на територията на страната и не е показателно за вота в чужбина, само че намалелият брой заявки за гласоподаване зад граница е знак, че вотът в чужбина също ще е с по-малка интензивност, в сравнение с при миналите избори. Допълнително интензивността ще спадне и при секване на така наречен платен избор, като групите гласоподаватели, склонни да продадат гласа си, просто ще останат вкъщи, като не гласоподават за никого.
Въпрос 2: Ще гласувате ли на идните избори за президент на 14 ноември 2021 година?
Както и при предходното ни изследване, изборите за президент генерират релативно по-голям интерес измежду гласоподавателите по отношение на предварителните парламентарни, въпреки че още веднъж се следи лека наклонност за разколебаване на гласоподавателите. 50,5% от интервюираните изрично декларират, че ще гласоподават и към този момент са избрали своя претендент. 7,2% се двоумят, само че са по-склонни да го създадат. Нараства каузи на тези, които по-скоро няма да отидат до урните - 5,4%. Категорично няма да го създадат 36,6%.
Въпрос 3: За коя политическа групировка ще гласувате на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?*
*Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на първия въпрос.
Седмица преди парламентарните избори, интервюираните не демонстрират забележителна динамичност в решението си за кого да гласоподават. Ковид рецесията и ограниченията, свързани с въвеждането на зелен документ, не провокират разтърсвания в степента на поддръжка към политическите сили по отношение на равнищата, измерени при започване на предизборната акция. Трябва да се означи обаче, че точно коронавирус рецесията измести политическите послания от дневния ред и актуалната акция все още няма капацитет да повлияе на настройките. Избирателите са доста по-ангажирани с тематики и проблеми, които по-скоро липсват от политическите послания – пандемията, здравната и икономическа рецесия, антиковид ограниченията.
Нагласите на гласоподавателите все по-стабилно нареждат ГЕРБ-СДС като първа политическа мощ след 14 ноември с 26,4%. Предстои да се види дали политическата изолираност, в която партията е сложена, ще осуети съставянето на държавно управление с нейния мандат след изборите, само че това не трансформира обстоятелството, че групировката е любимец на максимален % от гласоподавателите.
Според изследването Българска социалистическа партия все още се затвърждават на второ място с 15,8% поддръжка, като разчита и активизира своя корав електорат. Като се има поради профила на гласоподавателите им обаче следва да се види до каква степен коронавирус опасността и машинното гласоподаване ще разколебаят част от гласоподавателите на столетницата в изборния ден.
Анкетираните нареждат Има Такъв Народ трети с 13,4%. И при предходните избори групировката се въздържаше от присъединяване в предизборна акция, само че би трябвало да се означи, че при тези избори представителите ѝ са изключително безмълвни даже и в обществените мрежи, на които най-вече разчитат. По този метод те несъмнено не съумяват да възстановят даже и от елементи изгубената поддръжка, само че все още спадът при тях сякаш е понижил темпото си.
Движение за права и свободи не означават динамичност в поддръжката към тях (11,4%), като разчитат най-вече на обичайните си гласоподаватели. Настоящото изследване не регистрира гласовете, които придвижването ще притегли в чужбина, само че в границите на страната интервюираните ги подреждат на четвърто място.
„ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев се включи в политическия живот със поръчката да бъде важен фактор в бъдещия парламент, като притегли необятен кръг гласоподаватели от ляво и от дясно. Към момента обаче може да разчита на поддръжката на 11,2 % от интервюираните, най-вече с десни убеждения, като търпи и известно разколебаване измежду гласоподавателите си след решението на Конституционния съд за поданството на Кирил Петков и много спорните му пояснения по тематиката през последните месеци.
Седмица преди изборите „ Демократична България “ не съумява да стимулира гласоподаватели отвън кръга на нормалните си поддръжници с извънредно демократични десни убеждения, поданици на огромните градове. В допълнение „ Продължаваме промяната “ съумява да „ открадне “ гласове от тях, което в допълнение утежнява обстановката на партията, която по начало си слага високата цел да е важен фактор в идващото ръководство. Към момента това наподобява мъчно осъществимо с 8,1% декларирали твърдо предпочитание да гласоподават за тях.
Броени дни преди вота ИБГНИ, които постоянно са заявявали изключително гласовито претенциите си към всяка евентуално ръководеща групировка, съвсем несъмнено остават под чертата. С поддръжката на едвам 2,9% от интервюираните те мъчно ще прескочат изборния предел.
От друга страна Вътрешна македонска революционна организация имат своите шансове да подобрят доста резултата си от предходните избори и даже да стигнат до парламентарно посланичество. Партията, която е единствената националистическа групировка, която може да се похвали по едно и също време със стогодишна история, одобрени полезности и в същото време съвременна позиция по отношение на настоящите проблеми, съумява са завоюва поддръжката на 3,7% от респондентите.
Въпрос 4: За кой претендент ще гласувате на идните президентски избори на 14 ноември 2021 година?*
*Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на втория въпрос.
На 14-ти ноември българските гласоподаватели ще гласоподават за президент и парламент. През интервала 4-9 ноември 2021 година „ Барометър България “ организира телефонно изследване на електоралните настройки. По всичко наподобява, че идните избори ще бъдат невиждани – освен тъй като са 2 в 1, само че и тъй като гласоподавателите за трети път през годината ще се опитат да изберат жизнерадостен парламент, който да съумее да излъчи държавно управление. В допълнение този избор ще е в разгара на най-тежката за страната коронавирус вълна досега, като здравната рецесия и съпътстващите я ограничения могат да се окажат най-важният фактор в предизборната акция.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?
Българските гласоподаватели към този момент гласоподаваха на два парламентарни вота през тази година. Априлските избори активизираха релативно висок % гласоподаватели както в страната, по този начин и отвън нея, до момента в който юлските избори бяха белязани от най-ниското равнище на изборна интензивност в историята на демократичните избори в България. При предходни изследвания на настройките, интервюираните демонстрираха добра готовност да отидат до урните на 14 ноември. Седмица преди изборите към този момент не са толкоз безапелационни. 43,3% са тези, които сигурно декларират, че ще дадат своя избор за парламент. Наблюдава се повишаване на каузи на колебаещите се (11% по-скоро ще гласоподават, а 7 по-вероятно няма да го направят). 38,3% са безапелационни, че няма да се включат в следващите избори.
Има няколко аргументи за разколебаването на гласоподавателите. На първо място са коронавирус рецесията и огромният брой на инфектирани и умряли през последните две седмици, които първосигнално задействат инстинкта за самозапазване у гласоподавателите, като тези от тях, които са по-несигурни и по-малко стимулирани в електоралните си пристрастия, са по-склонни да гледат на отиването до урните като на активност от второстепенно значение, която биха могли да пропуснат. Усложненият машинен избор в допълнение демотивира гласоподавателите, изключително по-възрастните от тях, които не са уверени, че ще се оправят с машините и се отнасят с съмнение към тях. Влияние върху самите изборни резултати ще окажат и настоящите тематики, вълнуващи обществото, като да вземем за пример дали и доколко учениците ще се върнат в учебно заведение.
Проучването на „ Барометър България “ е извършено единствено на територията на страната и не е показателно за вота в чужбина, само че намалелият брой заявки за гласоподаване зад граница е знак, че вотът в чужбина също ще е с по-малка интензивност, в сравнение с при миналите избори. Допълнително интензивността ще спадне и при секване на така наречен платен избор, като групите гласоподаватели, склонни да продадат гласа си, просто ще останат вкъщи, като не гласоподават за никого.
Въпрос 2: Ще гласувате ли на идните избори за президент на 14 ноември 2021 година?
Както и при предходното ни изследване, изборите за президент генерират релативно по-голям интерес измежду гласоподавателите по отношение на предварителните парламентарни, въпреки че още веднъж се следи лека наклонност за разколебаване на гласоподавателите. 50,5% от интервюираните изрично декларират, че ще гласоподават и към този момент са избрали своя претендент. 7,2% се двоумят, само че са по-склонни да го създадат. Нараства каузи на тези, които по-скоро няма да отидат до урните - 5,4%. Категорично няма да го създадат 36,6%.
Въпрос 3: За коя политическа групировка ще гласувате на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?*
*Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на първия въпрос.
Седмица преди парламентарните избори, интервюираните не демонстрират забележителна динамичност в решението си за кого да гласоподават. Ковид рецесията и ограниченията, свързани с въвеждането на зелен документ, не провокират разтърсвания в степента на поддръжка към политическите сили по отношение на равнищата, измерени при започване на предизборната акция. Трябва да се означи обаче, че точно коронавирус рецесията измести политическите послания от дневния ред и актуалната акция все още няма капацитет да повлияе на настройките. Избирателите са доста по-ангажирани с тематики и проблеми, които по-скоро липсват от политическите послания – пандемията, здравната и икономическа рецесия, антиковид ограниченията.
Нагласите на гласоподавателите все по-стабилно нареждат ГЕРБ-СДС като първа политическа мощ след 14 ноември с 26,4%. Предстои да се види дали политическата изолираност, в която партията е сложена, ще осуети съставянето на държавно управление с нейния мандат след изборите, само че това не трансформира обстоятелството, че групировката е любимец на максимален % от гласоподавателите.
Според изследването Българска социалистическа партия все още се затвърждават на второ място с 15,8% поддръжка, като разчита и активизира своя корав електорат. Като се има поради профила на гласоподавателите им обаче следва да се види до каква степен коронавирус опасността и машинното гласоподаване ще разколебаят част от гласоподавателите на столетницата в изборния ден.
Анкетираните нареждат Има Такъв Народ трети с 13,4%. И при предходните избори групировката се въздържаше от присъединяване в предизборна акция, само че би трябвало да се означи, че при тези избори представителите ѝ са изключително безмълвни даже и в обществените мрежи, на които най-вече разчитат. По този метод те несъмнено не съумяват да възстановят даже и от елементи изгубената поддръжка, само че все още спадът при тях сякаш е понижил темпото си.
Движение за права и свободи не означават динамичност в поддръжката към тях (11,4%), като разчитат най-вече на обичайните си гласоподаватели. Настоящото изследване не регистрира гласовете, които придвижването ще притегли в чужбина, само че в границите на страната интервюираните ги подреждат на четвърто място.
„ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев се включи в политическия живот със поръчката да бъде важен фактор в бъдещия парламент, като притегли необятен кръг гласоподаватели от ляво и от дясно. Към момента обаче може да разчита на поддръжката на 11,2 % от интервюираните, най-вече с десни убеждения, като търпи и известно разколебаване измежду гласоподавателите си след решението на Конституционния съд за поданството на Кирил Петков и много спорните му пояснения по тематиката през последните месеци.
Седмица преди изборите „ Демократична България “ не съумява да стимулира гласоподаватели отвън кръга на нормалните си поддръжници с извънредно демократични десни убеждения, поданици на огромните градове. В допълнение „ Продължаваме промяната “ съумява да „ открадне “ гласове от тях, което в допълнение утежнява обстановката на партията, която по начало си слага високата цел да е важен фактор в идващото ръководство. Към момента това наподобява мъчно осъществимо с 8,1% декларирали твърдо предпочитание да гласоподават за тях.
Броени дни преди вота ИБГНИ, които постоянно са заявявали изключително гласовито претенциите си към всяка евентуално ръководеща групировка, съвсем несъмнено остават под чертата. С поддръжката на едвам 2,9% от интервюираните те мъчно ще прескочат изборния предел.
От друга страна Вътрешна македонска революционна организация имат своите шансове да подобрят доста резултата си от предходните избори и даже да стигнат до парламентарно посланичество. Партията, която е единствената националистическа групировка, която може да се похвали по едно и също време със стогодишна история, одобрени полезности и в същото време съвременна позиция по отношение на настоящите проблеми, съумява са завоюва поддръжката на 3,7% от респондентите.
Въпрос 4: За кой претендент ще гласувате на идните президентски избори на 14 ноември 2021 година?*
*Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на втория въпрос.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ