От два дни насам ни люлеят емоции около затварянето на

От два дни насам ни люлеят страсти към затварянето на редакцията на един от знаковите вестници. Толкова доста поляризирани отзиви прочетох, че осъзнах, че обществото ни има доста сериозен проблем. Проблем, който мощно се надявам да не стане цивилизационен.

С всичките ми запаси към това издание, насилственото прекъсване на медия без действителна законова основа има единствено едно определение и то се назовава ЦЕНЗУРА.

Въпросът е дали и до каква степен акцията на полицията (която в последно време стартира да се употребява като политическа преторианска гвардия) е законна. Вчера си разреших да напиша една обява, в която се постарах с няколко фрази да обясня какво тъкмо става. За мое неизумление незабавно се появиха сътрудници (с дълбока политическа окраска), които започнаха ехидно да ми предлагат да прочета този или оня текст от Закона за държавната благосъстоятелност (ЗДС). Уточнявам, че нито тези сътрудници, нито аз самият сме ангажирани с проблема и не сме разглеждали документи. Т.е. никой от нас не знае детайлности, което значи, че в случай че имаме почитание към правото, а и към специалността (имам поради и себе си), би трябвало да сме спестовни с квалификациите.

Текстът, който упорито ми препоръчваха да прочета, е член 80 ЗДС, който споделя:

Имот - държавна благосъстоятелност, който се владее или държи без съображение, който се употребява не по предопределение или потребността от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на регионалния шеф, въз основа на стимулирано искане на съответния министър или началник на ведомство.

Какво значи горното? Става въпрос за случаи, при които да вземем за пример някой е превзел (самонастанил се в) държавен имот; когато е имало контракт, само че той е негоден, но негоден не тъй като едната страна си мисли по този начин, ами сигурно.

Иначе казано, в случай че някой има контракт и там има някакво напрежение,- двете страни по контракта спорят, не може изрично да се каже коя от тях е права. В този случай (ако не уредят разногласието доброволно) кой е крив и кой е прав взема решение съдът. Ако в такава догадка някоя от страните реши да самоправораздава, сме изправени пред закононарушение, което се назовава „ безчинство “. Да, тъкмо по този начин, в случай че сте си дали парцела чартърен на някого и той не си заплаща наема, ами има възражения, вие не можете просто по този начин да го изхвърлите. Трябва да го извършите по законов ред – посредством съда. А в случай че решите вместо това да промените патрона и да му изхвърлите движимостите, вършите закононарушение. С известни условности по този начин е и когато имате контракт с страната.

Дали договорът на „ Труд “ с страната е годно негоден? Въпросът е сложен, поради на обстоятелството, че не сме осведомени с детайлности. Но в случай, че едната страна твърди, че не ѝ е плащано, а другата декларира назад и размахва платежни нареждания, значи има някакъв спор. И този спор би трябвало да се реши в съда. Иначе казано, допустимо е медията да има някакви съществени причини (от друго естество) в разногласието си в страната, а може и да няма. Но тук думата има съдът. „ Нахлуването “, на което станахме очевидци през вчерашния ден, е притеснително. Притеснително е, тъй като управлението на страната се върна към тогавашната си тоталитарна философия, в която просто смачкваше инакомислещите и откакто ги е стъпкала, те вероятно можеха да се опитат да се защитят. Евентуално... Хубаво е, че преходът към тирания, който смяната се пробва да пробута, не е завършил и към момента съдът в България има някаква стойност. За мое голямо страдание, държавната философия стартира все по-ярко да се променя по подобен метод, че полицията вместо да се занимава с главните си функционалности, се употребява за реализация на политически поръчки.

Тук е мястото да се направи тъжната констатация за равнището на „ справедлива правозащитност “

В Родината има редица персони, които обожават да приказват за права на индивида, народна власт, правда, правова страна, независимост на словото и други идеалистични категории. Много от медиите пък обожават да им дават комфортна естрада, като им „ подвигат топката “, с цел да „ забият без обсада “. Стотици пъти съм съм следил с скука по какъв начин такива хора и организации без да имат действителен конкурент, ехидно менторстват, пробвайки да основат токсична атмосфера. Немалка част от тези лица (физически и юридически) получават и по някоя друга шепа сребърници да спишат отчет за „ ситуацията “, т.е. Да оплюят България. И, несъмнено, отчетите нерядко не просто не отразяват обективността и действителните проблеми, ами искрено се гаврят с истината. Спомням си не едно и две изказвания в отбрана на тая или оня медия, в отбрана на тоя или оня опозиционер, самонарекъл се публицист. Спомням си какви неуместни патетики съм чел и по тази причина полюбопитствах да видя какво са споделили по въпроса с „ Труд “. Огромната част от тях се вършат, че не виждат случая и пускат фотоси с котенца и водни лилии или пък мълчат, че след това да си имат опрощение - били заети с нещо и по тази причина не са могли да „ накълват “ някой статус през тъчскрийна.

А има и още по-тежки прояви: редица знакови глашатаи с „ правосъдна “ изразителност потеглиха да изясняват, че всичко било по закон, че който не си плащал, да си носел отговорността и така нататък Интересно е, че тези хора са приели безрезервно едната позиция и са пренебрегнали другата. Между другото, тук е мястото да напомним какви ги приказваха и писаха същите тези хора при различен подобен случай. Става въпрос за насилственото осъществяване против притежаваната в миналото от дезертьор от закона и употребена за медийна бухалка ТВ7. Въпросното наложително осъществяване се осъществя посредством правосъден реализатор. Т.е. били са спазени всички законови процедури – имало е правосъдни каузи, постановени са решения, които са влезнали в действие и най-после ангажираният правосъден реализатор предприе това, което му се разпорежда и вменява от закона и взискателя. Тогава днешните ехидници и мълчаливци подвигаха олелия до небесата и до преизподнята, ронеха сълзи за „ свободата на словото “ и заклеймяваха всеки инакомислещ, който си позволяваше да каже нещо в отбрана на закона. Днес, при доста повече въпросителни към законността на дейностите против медия (при това опозиционна!?!) има или безмълвие, или утвърждение. Защо е двойният критерий ли? Защото въпросните хора, които мерят с него, не са безпристрастни, а са упорито пристрастни. И тези техни пристрастия са в интерес на смъртната присъда за свободата на словото.

И говорейки си за „ двоен критерий “, някак доста намясто идва въпросът с различен знаков наемател на държавна благосъстоятелност. Помните ли свадите, че „ партията майка “ (БСП) не си плащала наема за „ Позитано “ 20? Дали закъсалата (според медиите) финансово Българска социалистическа партия си заплати наема? И в случай че не го е направила, за какво „ столетницата “ продължава да населява държавната благосъстоятелност? Защо няма заповед за освобождение на пространствата? Защо не са отишли две кохорти полиция да обезпечат процеса? Да не би да е, тъй като стартира „ смяна “ и Партията е нужна за тази смяна? Да не би да е, тъй като за смяната законите нямат сериозна стойност, значимо е чегъртането? За двоен критерий ли става въпрос или за пълзящ девети септември? Между другото, знаете ли какво се е случило тогва с инакомислещите притежатели на медии? Знаете ли по какъв начин е завършил животът на Райко Алексиев?!? Много въпроси и всичките все с тъжни отговори...

За да не стават неточности (да не се напъват всякакви хора, че съм бил „ платен” и т.н.), разяснявам:

По принцип, НЕ чета " Труд ". Мисля, че през днешния ден за първи път в живота си купих негов брой. Рядко разтварям електронната му страница - най-много когато някой другар е споделил обява, която да ми грабне вниманието. А през вчерашния ден за първи път в живота си написах www.trud.bg в браузъра на компютъра си. В продължение на десетилетия, за основния редактор на тази медия по този начин и не съумях да си изградя кой знае какъв брой положително мнение. А в четвъртък имам дело във връзка на неуместна обява, „ украсила “ освен електронната страница, само че и хартията на „ Труд “.

*Адвокат Станев е член на Пловдивската адвокатска гилдия.