Над какво ще се фокусира науката през 2022?
Основните области на науката, които ще привлекат максимален интерес през 2022 година, бяха подбрани от списание Nature, написа money.bg. Обаче нещо по-важно от битката с ковид, за жалост, не се планува.
Третата година от началото на пандемията към този момент стартира, само че към момента не й се вижда краят, в това число и тъй като вирусът мутира, заразявайки човечеството с все нови разновидности. Възможно е обаче въпросът да е във образуването на така наречен стаден имунитет – посредством имунизиране или преболедуване.
Така че главното нещо, което международната просвета ще прави през 2022 година, е да търси нови медикаменти против Коронавирус, да изследва имунната отбрана, да разпознава възможни нови разновидности на ковид и да учи дълготрайните последствия от инфекцията.
Също толкоз значима област ще бъде създаването на нови ваксини и подобряването на съществуващите. Засега „ се залага “ главно на вида ваксини, като създадените към този момент от Pfizer и Moderna. Определени очаквания се разпореждат и на имунизациите, основани на реакцията на имунната система към характерни протеини (по сходство на имунизацията против хепатит).
Интересен е и разновидността с ваксина въз основата на ДНК. Досега този тип имунизация се употребява единствено при животни. Но коронавирусът промени обстановката – и първата такава ваксина към този момент е утвърдена в Индия.
Между другото, продължава търсенето на първоизточника на ковид – Световната здравна организация (СЗО) сътвори специфична група от 26 учени, които ще се опитат да отговорят на този доста значим въпрос.
Следващата най-важна научна тематика за 2022 година, съгласно списание Nature, е физиката на обикновените частици. След няколко години безучастие, Големият адронен колайдер се връща на работа през юни. Подобренията, направени по време на спирането, ще разрешат рестартиране на опитите ATLAS (търсене на свръхтежки обикновени частици) и CMS („ тъмната материя “ е една от целите).
Изследванията върху гравитационните талази също ще продължат: четири детектора – един в Италия, два в Съединени американски щати и един в Япония – ще стартират да работят през декември.
А в университета в Мичиган, нов ускорител на стойност 730 милиона $, ще направи допустимо синтезирането на хиляди нови изотопи на известни химични детайли, с цел да се изследва структурата на ядрото, както и да се симулират процеси в неутронни звезди и при експлоадиране на свръхнови.
През тази година се възнамеряват голям брой полети в Космоса.
Мисията на NASA, наречена „ Артемида I “, ще постави основата на стратегия, целяща кацане на човек на Луната. Друга задача на NASA, Capstone, е първа стъпка към основаването на непрекъсната станция в лунна орбита.
Третата лунна задача ще бъде осъществена от Индия – корабът „ Чандраяан-3 “ би трябвало да достави спускаем уред на Луната, първият в индийската галактическа история.
Япония също има намерение да достави спускаем уред на Луната по стратегия, наречена SLIM.
Русия пък възнамерява да започва „ лунна “ стратегия – като продължение на руските обичаи, апаратът ще се назовава „ Луна-25 “. (Предишният уред, „ Луна-24 “, е летял през 1976 г.)
Южна Корея ще изведе в лунна орбита първия си транспортен съд.
Освен държавни „ лунни “ стратегии, се чакат и частни – на японска компания и на две американски компании.
Космическите упоритости не се лимитират единствено до Луната. През септември 2022 година, най-сетне ще пристигна часът на руско-европейската експедиция „ Екзо-Марс “. Тя беше планувана още за 2020 година, само че породиха затруднения.
Китай възнамерява да приключи построяването на своята орбитална станция „ Тянгун “. На нея се планува да бъдат извършени над хиляда разнообразни опити – от проучване на микрогравитацията, до наблюдаване на Земята.
А накъде без без битката с световното стопляне? Успехът на срещата на върха за климата в Глазгоу през предходната година дава опция да се гледа с оптимизъм на тазгодишната среща на върха, която ще се организира в Шарм ел Шейх през ноември. Пандемията сподели, че човечеството може фрапантно да понижи въглеводородните излъчвания. Така че въпросът е по какъв начин да се възползваме от този опит.
Снимка: Chokniti Khongchum from Pexels Борбата за запазване на биологичното многообразие също ще е сред главните научни посоки през 2022 година. Целите, сложени още през 2010 година от Протокола от Нагоя за контролиране на достъпа до генетични запаси и справедливото им и равнопоставено взаимно преференциално потребление, не са изпълнени по график.
