Още с внасянето му, в началото на март, стана известно,

Още с внасянето му, при започване на март, стана известно, че предлагането на правосъдния министър Надежда Йорданова за предварителното преустановяване мандата на основния прокурор е безпричинно. Най-малкото, тъй като вместо юридически причини, в материалите, изпратени във Висшия правосъден съвет, се съдържат главно политически съждения, спорни внушения и субективни операции.

Преди дни Иван Гешев е изпратил във Висш съдебен съвет в детайли мнение, с което оборва всяко изказване на дясната ръка на Христо Иванов – Надежда Йорданова. Анализът на обвинител №1 демонстрира, че в действителност настояването на правосъдния министър цели „ политически комфортна промяна на законно определен началник в самостоятелната правосъдна власт “. Така систематизирано основният прокурор пояснява настояването за неговото премахване. Нека обаче да забележим причините, които Гешев излага в своя отбрана и с които потвърждава, че Йорданова преследва само политически цели, употребявайки една процедура, в която би следвало да се съдържат единствено юридически учредения.

Едно от изказванията на правосъдния министър за обява в профила на Иван Гешев в Туитър целеше да се внуши, по какъв начин обвинител №1 надали не е подкрепил превишенията на полицейските пълномощия на част от органите на реда по време на антиправителствените митинги през 2020 година Главният прокурор дава отговор, че сходно изказване може само да се преглежда несъстоятелно, тъй като се базира само на „ подозрение “, както е посочено в самото предложение на Надежда Йорданова. „ Считам, че подозренията, даже и, в случай че те са на министъра на правораздаването, не са съображение за ангажиране на ничия отговорност, преди да бъдат осъществени на процедура. Ясно е, че, когато се касае до осъществяване на отговорност, не може да става дума за персонални съмнения, догадки, подозрителност, а за осъществени дейности “,пише Гешев. Той разяснява и забележката на Йорданова, че основният прокурор не дал статистика на някогашния народен представител Николай Хаджигенов за „ формирани досъдебни производства против протестиращи жители “. Иван Гешев припомня на правосъдния министър, че събирането на данни за жителите по съответни признаци, се възприема като дискриминационно в правната доктрина и най-малкото би нарушило правата им.

Йорданова желае отстраняването и тъй като бил изискал имунитета на българския евродепутат Елена Йончева. Това е повече от необичайно, тъй като настояването до Европейския парламент датира от времето, когато отпред на държавното обвиняване бе Сотир Цацаров. Каква тъкмо може да е отговорността тук на Гешев, е въпрос с нараснала компликация, на който Йорданова ще би трябвало да отговори при дебатите във Висш съдебен съвет.

Правосъдният министър очевидно е решила да влезе в ролята на юрист на подсъдимата милионерска фамилия Евгения и Николай Баневи, тъй като желае оставката на Иван Гешев и поради обвиняванията против тях, дали мотив за необичайно неоправдателно решение против България пред Европейския съд по правата на индивида. За три месеца и половина, откогато е на поста министър на правораздаването, Йорданова може би трябваше да е схванала, че в ръководената от нея институция има цяла дирекция, виновна за процесуалното посланичество на България пред Съда в Страсбург. В този смисъл, Надежда Йорданова можеше да се осведоми от чиновниците на дирекцията си, че всяко неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека ангажира отговорността на страната, а не нечия персонална отговорност, пък бил той и кошмарът на „ Да, България “ – Иван Гешев. Обвинител №1 употребява случая, с цел да осведоми следващия министър на правораздаването, който се сменя от началото на мандата му, че даже е разпоредил прокурорите и следователите да се срещнат с практиката на Европейски съд по правата на човека и да я съблюдават.

„ Невъзможно е преднамереност да се прояви по въпрос, чието разрешаване не е от пълномощието на съответния магистрат, т.е. когато не той, а различен се произнася по съществото му “ – по този начин основният прокурор разяснява четвъртото съображение от настояването на Йорданова, което се отнася до така наречен „ журналистическо следствие “ на „ Антикорупционния фонд “, придобило популярност като „ Осемте джуджета “. Припомняйки на правосъдния министър, че по случая има формирано произвеждане, както и съответни наблюдаващи прокурори, измежду които самият Гешев не е, той оборва настояването на Йорданова да му се търси отговорност за нещо, към което няма никакво отношение, нито професионално, нито персонално.

Сходни са причините за неплатежоспособност на настояването и по точка девета, която касае делото за отравянето на оръжейния необут Емилиян Гебрев. Оказва се, че Йорданова и тук е позволила фактологична неточност, и делото в действителност не е прекъснато, както тя показва в сигнала си. Твърдението на правосъдния министър, че обществото не е получило задоволително информация по проблема пък Гешев оборва като ползва всички прессъобщения на обвиняването по проблема, от които се схваща тъкмо противоположното – прокуратурата детайлно и в детайли е уведомило обществеността за хода на следствието. Друг е въпросът, че в действителност и по този проблем, министърът се държи повече като юрист на частни ползи, в сравнение с като представител на страната.

Макар с внушително болшинство Висш съдебен съвет да одобри, че няма да се занимава с проблеми, показани в настояването на министъра и които са за интервал преди встъпването в служба на обвинител №1, Иван Гешев в детайли коментира и така наречен проблем „ Жоси гейт “. Става въпрос за раздухваната от професионалния протестър Георги Георгиев от „ БОЕЦ “ операция, че бащата на Иван Гешев надали не е „ завладял “ едноименна млекопреработвателна компания. Първо, бащата на Гешев въобще не е вписван в Търговския указател като съучастник във въпросната компания. Всъщност, и да бил, остава неразбираемо каква е професионалната и лична отговорност на Иван Гешев по един напълно търговски спор, в който преди повече от седем години е забъркано името, само че не на сегашния основен прокурор, а на татко му. „ Единственото правилно изказване в предлагането на министъра на правораздаването е събитието, че Стоимен Гешев е мой татко “, написа в мнението си основният прокурор.

Надежда Йорданова нападна Иван Гешев и тъй като преди две години си е разрешил да изрази острото си отвращение от обстоятелството, че експертен отчет, изпратен до Висш съдебен съвет, потвърждава тежки уязвимости на системата за инцидентно систематизиране на делата. Всъщност по този въпрос Йорданова е в тежък спор на ползи. Най-малкото, тъй като до момента в който през 2014-2015 година бе шеф на кабинета на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, въпросната система бе съвсем силово наложена на правосъдната власт. Интересен подробност е, че „ специалистът “, който вкарва компрометираната система – Васил Величков, през 2015 година е консултант на тогавашния вицепремиер Румяна Бъчварова, а през днешния ден още веднъж е консултант, само че този път на различен вицепремиер – Калина Константинова. А, що се отнася до думите на Гешев, те намират цялостно удостоверение в откритото от специалистите, направили одит на системата за инцидентно систематизиране на делата.

Куриозен е различен от претекстовете на правосъдния министър, с който тя желае предварителното преустановяване на мандата на основния обвинител. Става въпрос за изпратени до Българския хелзинкски комитет от Иван Гешев две книги на български създатели, в действителност на Патриарха на българската литература Иван Вазов и колосалния Йордан Йовков.

Нелепо звучи и друго обвиняване на Йорданова против Гешев. То е обвързвано с това, че обвинител №1 е издал инструкции за възстановяване на работата на прокурорите по закононарушения по превоза. Правосъдният министър се пробва да внуши, че по този начин основният прокурор е превишил пълномощията си и надали не е тръгнал „ да дописва “ законите. Отговорът на Иван Гешев е повече от безапелационен, като в него се напомня, че напътствията са издадени след тежката злополука, при която дрогиран водач аргументи гибелта на Милен Цветков. Гешев обръща на министърката, която през днешния ден се вози в служебния „ Мерцедес “ на НСО, че от ден на ден стават жертвите на пътя от произшествия, породени от дрогирани и пияни водачи, а прокуратурата още преди две години е предложила да се одобряват съответни законодателни промени, които да засилят превантивния резултат. Депутатите обаче все не намират време да ги прегледат. Отделно на обвинител №1 му се постанова да ограмоти министърката, че това да издава инструкции към обвинителите, е част от пълномощията му по закон.

Интересното ще бъде през днешния ден, когато на Пленума на Висш съдебен съвет Надежда Йорданова ще би трябвало да отбрани настояването си, като оспори причините, изложени от Гешев. А, както към този момент е известно за всички, които следят работата на правосъдния съвет, въпреки да има право да го ръководи, актуалният правосъден министър има проблем да го прави. Така че не Гешев, а Йорданова ще е в по-трудно състояние и изпратената от подсъдими олигарси агитка от платени протестъри, които ще крякат под прозорците на кадровия орган на правосъдната власт, няма да й помогне. Днес министърът на правораздаването ще претърпи най-големия неуспех в историята на институцията, тъй като залага не на юридическите причини, а на политиканстването и осъществяването на спуснатата по партийна линия задача – да води война с всички сили и средства, както самата Йорданова разгласи, против основния прокурор. Защото мястото на политиката не е в правосъдната система, а мястото на държавното обвиняване е точно там – в храма на Темида.