Как предпочита да плаща българинът и за какво харчи парите си?
Още с навлизането на картовите разплащания в България през 1994 година и появяването на първите банкомати и POS терминали, съревнованието сред картовите и кешови интервенции е непрекъснато във фокуса на пазарните изследвания и разбори. Разбира се, както във всяка област, и двата метода имат своите съперници и надлежно бранители.
Скорошно изследване на А1 България, което обгръща над 1 000 респондента, по отношение на настройките на обществото по отношение на използването и разплащането с карта демонстрира, че към днешна дата над 50% от българите избират картовите разплащания пред кешовите. 43% употребяват банковата си карта няколко пъти седмично. 55% употребяват дебитна карта, 33% имат и употребяват дебитна и кредитна карта и над 60% са ползвателите на безконтактни пластики.
Освен растеж в потреблението на картите, с въвеждането на безконтактната технология, се следи растеж и в безконтактните заплащания като по-бърза и безвредна опция, изключително за заплащания до 25 лв..
Резултатите от изследването на А1 демонстрират, че по-голямата част от респондентите употребяват картата си повече от един път седмично, като значителен е процентът на тези, които се разплащат с нея всекидневно. Резултатите от извършената анкета сочат още, че 67% от хората пазарят в магазини за хранителни артикули с карта, а плащащите онлайн са 54%, като 51% от интервюираните заплащат с карта в търговски обекти за техника. Голяма част от картовите заплащания са свързани с туристически услуги, като опазване на самолетни билети, нощувки в хотел и други сходни. Нарастват и заплащанията с карта в заведенията за хранене.
Все още, обаче, има много места в страната, където не се одобряват картови заплащания. Например в множеството таксита или градския превоз не може да се заплати с карта. Същото важи за огромна част от търговците на дребно, за които комисионните на финансовите институции са нерентабилни.
Тенденцията значително зависи и от културата и привичките на съответната страна. Дори в границите на Европа не може да се каже, че обстановката е унифицирана. Така да вземем за пример към днешна дата Швеция е съвсем напълно безкешова страна, само че България е към момента надалеч от този преход, поради застаряващото население, ниската финансова просвета на хората и като цяло консервативното отношение към някои форми на дигитализацията. Голяма част от популацията за жалост към момента живее със спомените от финансовите рецесии през 1996-1997 година и 2007-2009 година
Това, което обуславя немалкия % кешови разплащания, е желанието за цялост на персоналния живот и страхът от дълг. Картовите заплащания разрешават на финансовите институции да наблюдават къде и по какъв начин харчим парите си, което за мнозина звучи ужасно. Това, обаче, важи в по-голяма степен за възрастните хора. За младите този фактор не от първостепенно значение, имайки поради размера от данни, които споделят в обществените мрежи, търсачките и електронните си пощи всекидневно. Проучването на А1 сочи, че мъжете са по-склонни от дамите да употребяват карта при заплащане, като максимален % от ползвателите (33%) са във възрастовата група – 35-44 година Според изследването 33% от интервюираните показват, че картата им дава сигурност, като с таксите при потребление на кредитни карти са осведомени цели 74% от респондентите. Това демонстрира, че актуалното интензивно потомство търси благоприятни условия за дейно ръководство на средствата си и финансовите институции (както банкови, по този начин и небанкови) към този момент оферират доста и разнообразни артикули и услуги, с цел да отговорят на това търсене.
Сред тези артикули е и А1 Кредитна карта. Картата е налична за клиенти, които имат абонамент за мобилни и/или закрепени услуги от А1 и съставлява интернационална, безконтактна, кредитна карта MasterCard, която дава опция за разплащане в интернет и изтегляне на пари от банкомати без такса в целия свят. А1 Кредитна карта е с кредитен предел до 3 000 лв., с закрепен месечен лихвен % от 1,48% и годишен % на разноските (ГПР) в размер на 18.95%. Според изследването 18% от интервюираните показват като минус на кредитните карти високите такси за обслужване, а 16% таксите за изтегляне от банкомат. В отговор телекомът предлага картата изцяло гратис – без такса за издаване, без месечни и годишни такси за обслужване. В допълнение към това клиентите не дължат никакви такси при заплащане на POS терминал. Продуктът предлага редица преференциални условия, сигурност и повече надзор над личните финанси.
Именно контролът над финансите е нещото, което допуска процентът на ползвателите на карти (без значение кредитни или дебитни) да продължава да пораства. Наред с картовите и безконтактните заплащания, все по-голяма известност набират и цифровите портфейли като опция и опция за бързо и дейно ръководство на средствата. Може би след броени години изследванията ще бъдат към този момент напълно фокусирани върху преимуществата и минусите на обособените цифрови артикули и криптовалути, а банкнотите и монетите ще бъдат просто музейни експонати.
Скорошно изследване на А1 България, което обгръща над 1 000 респондента, по отношение на настройките на обществото по отношение на използването и разплащането с карта демонстрира, че към днешна дата над 50% от българите избират картовите разплащания пред кешовите. 43% употребяват банковата си карта няколко пъти седмично. 55% употребяват дебитна карта, 33% имат и употребяват дебитна и кредитна карта и над 60% са ползвателите на безконтактни пластики.
Освен растеж в потреблението на картите, с въвеждането на безконтактната технология, се следи растеж и в безконтактните заплащания като по-бърза и безвредна опция, изключително за заплащания до 25 лв..
Резултатите от изследването на А1 демонстрират, че по-голямата част от респондентите употребяват картата си повече от един път седмично, като значителен е процентът на тези, които се разплащат с нея всекидневно. Резултатите от извършената анкета сочат още, че 67% от хората пазарят в магазини за хранителни артикули с карта, а плащащите онлайн са 54%, като 51% от интервюираните заплащат с карта в търговски обекти за техника. Голяма част от картовите заплащания са свързани с туристически услуги, като опазване на самолетни билети, нощувки в хотел и други сходни. Нарастват и заплащанията с карта в заведенията за хранене.
Все още, обаче, има много места в страната, където не се одобряват картови заплащания. Например в множеството таксита или градския превоз не може да се заплати с карта. Същото важи за огромна част от търговците на дребно, за които комисионните на финансовите институции са нерентабилни.
Тенденцията значително зависи и от културата и привичките на съответната страна. Дори в границите на Европа не може да се каже, че обстановката е унифицирана. Така да вземем за пример към днешна дата Швеция е съвсем напълно безкешова страна, само че България е към момента надалеч от този преход, поради застаряващото население, ниската финансова просвета на хората и като цяло консервативното отношение към някои форми на дигитализацията. Голяма част от популацията за жалост към момента живее със спомените от финансовите рецесии през 1996-1997 година и 2007-2009 година
Това, което обуславя немалкия % кешови разплащания, е желанието за цялост на персоналния живот и страхът от дълг. Картовите заплащания разрешават на финансовите институции да наблюдават къде и по какъв начин харчим парите си, което за мнозина звучи ужасно. Това, обаче, важи в по-голяма степен за възрастните хора. За младите този фактор не от първостепенно значение, имайки поради размера от данни, които споделят в обществените мрежи, търсачките и електронните си пощи всекидневно. Проучването на А1 сочи, че мъжете са по-склонни от дамите да употребяват карта при заплащане, като максимален % от ползвателите (33%) са във възрастовата група – 35-44 година Според изследването 33% от интервюираните показват, че картата им дава сигурност, като с таксите при потребление на кредитни карти са осведомени цели 74% от респондентите. Това демонстрира, че актуалното интензивно потомство търси благоприятни условия за дейно ръководство на средствата си и финансовите институции (както банкови, по този начин и небанкови) към този момент оферират доста и разнообразни артикули и услуги, с цел да отговорят на това търсене.
Сред тези артикули е и А1 Кредитна карта. Картата е налична за клиенти, които имат абонамент за мобилни и/или закрепени услуги от А1 и съставлява интернационална, безконтактна, кредитна карта MasterCard, която дава опция за разплащане в интернет и изтегляне на пари от банкомати без такса в целия свят. А1 Кредитна карта е с кредитен предел до 3 000 лв., с закрепен месечен лихвен % от 1,48% и годишен % на разноските (ГПР) в размер на 18.95%. Според изследването 18% от интервюираните показват като минус на кредитните карти високите такси за обслужване, а 16% таксите за изтегляне от банкомат. В отговор телекомът предлага картата изцяло гратис – без такса за издаване, без месечни и годишни такси за обслужване. В допълнение към това клиентите не дължат никакви такси при заплащане на POS терминал. Продуктът предлага редица преференциални условия, сигурност и повече надзор над личните финанси.
Именно контролът над финансите е нещото, което допуска процентът на ползвателите на карти (без значение кредитни или дебитни) да продължава да пораства. Наред с картовите и безконтактните заплащания, все по-голяма известност набират и цифровите портфейли като опция и опция за бързо и дейно ръководство на средствата. Може би след броени години изследванията ще бъдат към този момент напълно фокусирани върху преимуществата и минусите на обособените цифрови артикули и криптовалути, а банкнотите и монетите ще бъдат просто музейни експонати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ