Българи известяват Москва: Япония няма да нападне СССР!
Осемдесет години изминаха от най-страшните дни, седмици и месеци в историята на Европа и на света, от експанзията на фашистка Германия над Англия, над редица европейски страни... Над Съветския съюз! От страховитата борба за Москва!
Времето е било от разделно по-разделно. Всяка страна, всеки неин лидер, всеки жител се дефинира къде е и с кого е. И освен неговият народ, само че и персонално той също заплаща цената за своето " да " или " не ", когато и последният изстрел от ВСВ заглъхва, когато идва времето за Сметката. Но има и едно друго " да " или " не " - това на народите, които са хвърлени в кървавата кланица. Далеч не постоянно има съвпадане сред националните усеща и държавните решения.
Типичен случай в това отношение е България. Хиляди и хиляди българи са на страната на Съветите, на Червената войска, обратно на решенията на властниците си. И също заплащат за своето " да ", само че със премеждия и кръв. Особено огромна роля изиграват българите, сътрудници на руското разузнаване. Днес ще ви напомним някои позабравени страници на това съдействие.
Наскоро публикувахме част от отчета на изтъкнатия експерт по разузнаванията през предишния век проф. Йордан Баев (). Заглавието на обявата ни " Разведките на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати против българския фашизъм " е задоволително красноречиво. В нея се изнасят и незнайни до момента у нас свръхсекретни до неотдавна американски документи, които разкриват малко познати взаимни акции на американското и руското разузнавания.
Сега публикуваме друга част от същия отчет с някои " нещица " по тематиката за руското разузнаване в България. Повечето от сътрудниците му са известни и съумели българи, отдадени на Идеята; които се добират до сведения " светая светих ". Нека си напомним няколко имена - Иван Винаров, Христо Боев, Владимир Заимов, Александър Пеев, Янко Пеев, Стефан Богданов, Кръстю Белев, Каприел Каприелов, Гиню Стойнев, Елефтер Арнаудов и десетки и стотици други знайни и към момента незнайни воини на Тихия фронт.
Един от забравените през днешния ден български политици от това време е Георги Говедаров, ръководител на Комисията по външните работи в Народното събрание. Чрез връзките си в японското посолство в София той се добира до информация, че Япония няма да нападне Съветския съюз през 1941 година Предава я на който би трябвало, т.е. на Александър Пеев. По-късно, по искане на Центъра в Москва, я удостоверява посредством нови сведения от професор Г.П. Генов. А посредством малко известното, най-малко у нас, рекрутиране на сътрудник в японското посолство в София Москва се снабдява със секретни шифри, посредством които разчита в началните военни месеци част от дипломатическата преписка сред Токио и Берлин. Изключително значими информации, разрешили на Съюз на съветските социалистически републики да насочи елементи от Далечния изток към Москва и към Западния фронт против Хитлер.
Предлагаме ви и част от проучване по тематиката на изтъкнатия историк проф. Недю Недев. Има ли потребност от повече думи? Не е ли това героизъм, който се извисява до този на доктор Рихард Зорге и който, може би, в действителност е значим щрих към великата победа при Москва?
Стефан Богданов
Христо Боев
Александър Пеев
Владимир Заимов
Из научния отчет " България в геополитическите проекти на антихитлеристката коалиция: разследващи интервенции 1944 година " на проф. Йордан Баев, изнесен във Велико Търново на 27.09.2019 година
За да се разбере и оцени интензивността на разследващата активност на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати на Балканите в годините на Втората международна война, е належащо да се напомни в резюме действителното наличие на техни представители и съществуването на разследващи групи и мрежи в района до присъединението на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 година Всички исторически сведения недвусмислено демонстрират изключителната доминация на руските разследващи институции на българска територия, надалеч преди установяването на дипломатически връзки сред Съветския съюз и Царство България през 1934 година Това се дължи основно на доктриналните схващания на болшевишкото управление от първата половина на 20-те години на ХХ век за мястото на Балканите като плацдарм за бъдещата европейска и международна пролетарска гражданска война. Специфичен проблем при започване на десетилетието е и активността на белогвардейските войски на ген. Врангел на българска територия. Всичко това предопределя основаването на секрети разследващи мрежи още през 1920-1921 година от страна на руското военно разузнаване (Четвърто ръководство на РККА) и Отдела за интернационалните връзки (ОМС) на Коминтерна. По същото време главната грижа на Англия и Франция е до каква степен българските държавни управления съблюдават клаузите на Ньойския кротичък контракт и заради това тяхната интензивност е съсредоточена най-вече в състава на Съглашенската ликвидационна комисия, която завършва своята активност в края на 1927 година През 1921 година са привлечени бъдещите кадрови офицери от руското военно разузнаване Иван Винаров и Христо Боев, които по-късно управляват разследващи групи в редица европейски страни, както и в Китай.
Първата легална резидентура на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в България е основана с решение от януари 1935 година, два месеца след откриването на руска дипломатическа задача в София. Предвидено е резидентурата на външнополитическото разузнаване да се състои от резидент (под прикритие на втори легационен секретар), негов асистент и механически помощник (радист). В съпоставяне с военното разузнаване НКВД/НКГБ има сензитивно по-ограничен периметър на деяние на българска територия в навечерието и в началните месеци на Втората международна война. Първият законен резидент на руското външно разузнаване в България е Василий Терентиевич Яковлев, който идва в руската легация в София през март 1935 година Той е отзован в Москва, откакто ръководителят на дипломатическата задача Фьодор Разколников отхвърля да се завърне в Съюз на съветските социалистически републики и през април 1938 година отпътува за Париж. По-значителна роля изиграва Василий Пудин, чиновник на външнополитическото разузнаване от 1921 година По време на задачата си в София в края на 30-те години Пудин съумява посредством рекрутиране на сътрудник в японското посолство да се снабди със секретни шифри, разрешили на Москва да дешифрира в началните военни месеци част от дипломатическата преписка сред Токио и Берлин.
Скоро след определяне на дипломатически връзки сред България и Съюз на съветските социалистически републики през юли 1934 година за първи боен аташе и резидент на руското военно разузнаване в София през декември 1934 година е назначен полковник В.Т. Сухоруков. Още в Москва той се съветва със своя сътрудник по разследваща активност в Китай Иван Винаров за ситуацията в България. Именно Винаров предлага определяне на неофициални контакти с генерала от артилерията Владимир Заимов. Василий Сухоруков обаче е незабавно отзован през март 1937 година и задържан след идването си в Москва. В интервала май 1937 - декември 1939 година за боен аташе и резидент в София е изпратен полковник А.И. Бенедиктов (в секретната преписка с псевдоним " Хикс " ), а след него полковник И.Ф. Дергачов. Активно присъединяване в основаването на разследващи групи имат заместител военният аташе майор Л.П. Середа (Зевс) и изпратеният във Варна под прикритие на вицеконсул К.Ф. Виноградов (Винокуров). През януари 1939 година Александър Бенедиктов провежда разследващата група на ген. Владимир Заимов (Азорски). През лятото на 1939 година стартира своята активност разследващата групи на Стефан Богданов (Арбатов), в края на същата година - групата на Кръстю Белев (Август) и Александър Пеев (Боевой), а през 1940 година - групите на Каприел Каприелов, Гиню Стойнев (Дро) и Елефтер Арнаудов (Алюр). Най-важните сведения от руските разследващи групи в България са свързани с увеличаващото се въздействие на нацистка Германия на Балканите, напредването на войски на Вермахта в района и тяхното предислоциране след април 1941 година към границите със Съветския съюз. Някои от разследващите източници заемат високи постове в командването на българската войска и държавната администрация, а други имат достъп до управителни среди на Третия райх. Именно заради това Москва е навреме предизвестена за идното нахлуване от страна на Германия, за отхвърли да бъдат изпратени български военни елементи на Източния фронт след 22 юни 1941 година, както и за въздържането на Япония от военни дейности против Съюз на съветските социалистически републики...
Из " Червената ескадра ", проф. Недю Недев, Военно издателство, 1980 година
Из глава 8 " Япония няма да води война срещу Съветския съюз "
Видните юристи от Пловдив Георги и Лука Говедарови са положителни познати на доктор [Александър] Пеев...
През Втората международна война братя Говедарови играят значима роля. Те са много доближени на Кьосеиванов, а по-късно на Б. Филов и Д. Божилов. Не инцидентно Г. Говедаров бе определен за ръководител на Комисията по външните работи в двадесет и четвъртото Народно заседание, а по-късно и повдигнат за ръководител на преди малко учреденото българо-японско сдружение. Това му даваше опция да бъде в непосредствен контакт с японския пълномощен министър и с пълномощните министри и посланиците на другите страни. По въпросите на външната политика той бе добре осведомен...
До известна степен Георги Говедаров дължи известността си като юрист, Пеев му оказва помощ в някои правосъдни каузи, изключително в нашумялото дело по наследството на Кочо Хаджикалчев...
Цялата обстановка бе употребена, с цел да се получат сведения и за политиката на Япония. Водеха диалози по политически въпроси. Чрез него Пеев се ориентира по този въпрос. Той помоли Г. Говедаров наново да беседва с японския пълномощен министър за политиката на Япония във връзка с Съюз на съветските социалистически републики. От тези срещи Говедаров идва до убеждението, че Япония няма да се реши да нападне Съветския съюз, и споделя заключенията си с доктор Пеев. Пеев ги предава на Центъра. Но оттова се заинтересуват и желаят да се обясни източникът на информацията.
Пеев дава отговор: " Сведенията, че Япония няма да води война против Съюз на съветските социалистически републики имам от Георги Говедаров, който е ръководител на българско-японското сдружение и се среща постоянно с министъра и секретарите на Японската легация. Същото сподели и професор Г.П. Генов. " Професор Генов през 30-те години беше участник в придвижването на петорката, т.е. в блока на буржоазната съпротива. След започването на войната обаче, мина към монархофашизма, стана доближен на Цанков, пътуваше до Германия, играеше значима роля в организация " Отец Паисий " и бе добре информиран.
Информацията, която Ал. Пеев събира за позицията на Япония, бе оценена позитивно от Центъра. Тя оказа помощ да се прибави един щрих към позицията на Япония, да се обяснява нейната политика.
Времето е било от разделно по-разделно. Всяка страна, всеки неин лидер, всеки жител се дефинира къде е и с кого е. И освен неговият народ, само че и персонално той също заплаща цената за своето " да " или " не ", когато и последният изстрел от ВСВ заглъхва, когато идва времето за Сметката. Но има и едно друго " да " или " не " - това на народите, които са хвърлени в кървавата кланица. Далеч не постоянно има съвпадане сред националните усеща и държавните решения.
Типичен случай в това отношение е България. Хиляди и хиляди българи са на страната на Съветите, на Червената войска, обратно на решенията на властниците си. И също заплащат за своето " да ", само че със премеждия и кръв. Особено огромна роля изиграват българите, сътрудници на руското разузнаване. Днес ще ви напомним някои позабравени страници на това съдействие.
Наскоро публикувахме част от отчета на изтъкнатия експерт по разузнаванията през предишния век проф. Йордан Баев (). Заглавието на обявата ни " Разведките на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати против българския фашизъм " е задоволително красноречиво. В нея се изнасят и незнайни до момента у нас свръхсекретни до неотдавна американски документи, които разкриват малко познати взаимни акции на американското и руското разузнавания.
Сега публикуваме друга част от същия отчет с някои " нещица " по тематиката за руското разузнаване в България. Повечето от сътрудниците му са известни и съумели българи, отдадени на Идеята; които се добират до сведения " светая светих ". Нека си напомним няколко имена - Иван Винаров, Христо Боев, Владимир Заимов, Александър Пеев, Янко Пеев, Стефан Богданов, Кръстю Белев, Каприел Каприелов, Гиню Стойнев, Елефтер Арнаудов и десетки и стотици други знайни и към момента незнайни воини на Тихия фронт.
Един от забравените през днешния ден български политици от това време е Георги Говедаров, ръководител на Комисията по външните работи в Народното събрание. Чрез връзките си в японското посолство в София той се добира до информация, че Япония няма да нападне Съветския съюз през 1941 година Предава я на който би трябвало, т.е. на Александър Пеев. По-късно, по искане на Центъра в Москва, я удостоверява посредством нови сведения от професор Г.П. Генов. А посредством малко известното, най-малко у нас, рекрутиране на сътрудник в японското посолство в София Москва се снабдява със секретни шифри, посредством които разчита в началните военни месеци част от дипломатическата преписка сред Токио и Берлин. Изключително значими информации, разрешили на Съюз на съветските социалистически републики да насочи елементи от Далечния изток към Москва и към Западния фронт против Хитлер.
Предлагаме ви и част от проучване по тематиката на изтъкнатия историк проф. Недю Недев. Има ли потребност от повече думи? Не е ли това героизъм, който се извисява до този на доктор Рихард Зорге и който, може би, в действителност е значим щрих към великата победа при Москва?
Стефан Богданов
Христо Боев
Александър Пеев
Владимир Заимов
Из научния отчет " България в геополитическите проекти на антихитлеристката коалиция: разследващи интервенции 1944 година " на проф. Йордан Баев, изнесен във Велико Търново на 27.09.2019 година
За да се разбере и оцени интензивността на разследващата активност на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати на Балканите в годините на Втората международна война, е належащо да се напомни в резюме действителното наличие на техни представители и съществуването на разследващи групи и мрежи в района до присъединението на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 година Всички исторически сведения недвусмислено демонстрират изключителната доминация на руските разследващи институции на българска територия, надалеч преди установяването на дипломатически връзки сред Съветския съюз и Царство България през 1934 година Това се дължи основно на доктриналните схващания на болшевишкото управление от първата половина на 20-те години на ХХ век за мястото на Балканите като плацдарм за бъдещата европейска и международна пролетарска гражданска война. Специфичен проблем при започване на десетилетието е и активността на белогвардейските войски на ген. Врангел на българска територия. Всичко това предопределя основаването на секрети разследващи мрежи още през 1920-1921 година от страна на руското военно разузнаване (Четвърто ръководство на РККА) и Отдела за интернационалните връзки (ОМС) на Коминтерна. По същото време главната грижа на Англия и Франция е до каква степен българските държавни управления съблюдават клаузите на Ньойския кротичък контракт и заради това тяхната интензивност е съсредоточена най-вече в състава на Съглашенската ликвидационна комисия, която завършва своята активност в края на 1927 година През 1921 година са привлечени бъдещите кадрови офицери от руското военно разузнаване Иван Винаров и Христо Боев, които по-късно управляват разследващи групи в редица европейски страни, както и в Китай.
Първата легална резидентура на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в България е основана с решение от януари 1935 година, два месеца след откриването на руска дипломатическа задача в София. Предвидено е резидентурата на външнополитическото разузнаване да се състои от резидент (под прикритие на втори легационен секретар), негов асистент и механически помощник (радист). В съпоставяне с военното разузнаване НКВД/НКГБ има сензитивно по-ограничен периметър на деяние на българска територия в навечерието и в началните месеци на Втората международна война. Първият законен резидент на руското външно разузнаване в България е Василий Терентиевич Яковлев, който идва в руската легация в София през март 1935 година Той е отзован в Москва, откакто ръководителят на дипломатическата задача Фьодор Разколников отхвърля да се завърне в Съюз на съветските социалистически републики и през април 1938 година отпътува за Париж. По-значителна роля изиграва Василий Пудин, чиновник на външнополитическото разузнаване от 1921 година По време на задачата си в София в края на 30-те години Пудин съумява посредством рекрутиране на сътрудник в японското посолство да се снабди със секретни шифри, разрешили на Москва да дешифрира в началните военни месеци част от дипломатическата преписка сред Токио и Берлин.
Скоро след определяне на дипломатически връзки сред България и Съюз на съветските социалистически републики през юли 1934 година за първи боен аташе и резидент на руското военно разузнаване в София през декември 1934 година е назначен полковник В.Т. Сухоруков. Още в Москва той се съветва със своя сътрудник по разследваща активност в Китай Иван Винаров за ситуацията в България. Именно Винаров предлага определяне на неофициални контакти с генерала от артилерията Владимир Заимов. Василий Сухоруков обаче е незабавно отзован през март 1937 година и задържан след идването си в Москва. В интервала май 1937 - декември 1939 година за боен аташе и резидент в София е изпратен полковник А.И. Бенедиктов (в секретната преписка с псевдоним " Хикс " ), а след него полковник И.Ф. Дергачов. Активно присъединяване в основаването на разследващи групи имат заместител военният аташе майор Л.П. Середа (Зевс) и изпратеният във Варна под прикритие на вицеконсул К.Ф. Виноградов (Винокуров). През януари 1939 година Александър Бенедиктов провежда разследващата група на ген. Владимир Заимов (Азорски). През лятото на 1939 година стартира своята активност разследващата групи на Стефан Богданов (Арбатов), в края на същата година - групата на Кръстю Белев (Август) и Александър Пеев (Боевой), а през 1940 година - групите на Каприел Каприелов, Гиню Стойнев (Дро) и Елефтер Арнаудов (Алюр). Най-важните сведения от руските разследващи групи в България са свързани с увеличаващото се въздействие на нацистка Германия на Балканите, напредването на войски на Вермахта в района и тяхното предислоциране след април 1941 година към границите със Съветския съюз. Някои от разследващите източници заемат високи постове в командването на българската войска и държавната администрация, а други имат достъп до управителни среди на Третия райх. Именно заради това Москва е навреме предизвестена за идното нахлуване от страна на Германия, за отхвърли да бъдат изпратени български военни елементи на Източния фронт след 22 юни 1941 година, както и за въздържането на Япония от военни дейности против Съюз на съветските социалистически републики...
Из " Червената ескадра ", проф. Недю Недев, Военно издателство, 1980 година
Из глава 8 " Япония няма да води война срещу Съветския съюз "
Видните юристи от Пловдив Георги и Лука Говедарови са положителни познати на доктор [Александър] Пеев...
През Втората международна война братя Говедарови играят значима роля. Те са много доближени на Кьосеиванов, а по-късно на Б. Филов и Д. Божилов. Не инцидентно Г. Говедаров бе определен за ръководител на Комисията по външните работи в двадесет и четвъртото Народно заседание, а по-късно и повдигнат за ръководител на преди малко учреденото българо-японско сдружение. Това му даваше опция да бъде в непосредствен контакт с японския пълномощен министър и с пълномощните министри и посланиците на другите страни. По въпросите на външната политика той бе добре осведомен...
До известна степен Георги Говедаров дължи известността си като юрист, Пеев му оказва помощ в някои правосъдни каузи, изключително в нашумялото дело по наследството на Кочо Хаджикалчев...
Цялата обстановка бе употребена, с цел да се получат сведения и за политиката на Япония. Водеха диалози по политически въпроси. Чрез него Пеев се ориентира по този въпрос. Той помоли Г. Говедаров наново да беседва с японския пълномощен министър за политиката на Япония във връзка с Съюз на съветските социалистически републики. От тези срещи Говедаров идва до убеждението, че Япония няма да се реши да нападне Съветския съюз, и споделя заключенията си с доктор Пеев. Пеев ги предава на Центъра. Но оттова се заинтересуват и желаят да се обясни източникът на информацията.
Пеев дава отговор: " Сведенията, че Япония няма да води война против Съюз на съветските социалистически републики имам от Георги Говедаров, който е ръководител на българско-японското сдружение и се среща постоянно с министъра и секретарите на Японската легация. Същото сподели и професор Г.П. Генов. " Професор Генов през 30-те години беше участник в придвижването на петорката, т.е. в блока на буржоазната съпротива. След започването на войната обаче, мина към монархофашизма, стана доближен на Цанков, пътуваше до Германия, играеше значима роля в организация " Отец Паисий " и бе добре информиран.
Информацията, която Ал. Пеев събира за позицията на Япония, бе оценена позитивно от Центъра. Тя оказа помощ да се прибави един щрих към позицията на Япония, да се обяснява нейната политика.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ