Държавите от Амазония не се споразумяха за обща цел за прекратяване на обезлесяването
Осем страни се споразумяха за лист с единни политики и ограничения за усилване на районното съдействие на огромна среща на върха за тропическите гори в Бразилия, само че не съумяха да реализират единодушие за обща цел за преустановяване на обезлесяването.
Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, който заложи интернационалната си известност за подобряването на екологичния статус на Бразилия, упорства районът да се сплоти към обща политика за преустановяване на обезлесяването до 2030 година - политика, която той към този момент е приел.
Вместо това взаимната декларация, оповестена във вторник в бразилския град Белем, основава съюз за битка с унищожаването на горите, като страните са оставени да преследват своите самостоятелни цели в битката с обезлесяването, заяви „ Франс24 “.
Неуспехът на осемте страни от Амазония да се спогодят за пакт за отбрана на личните им гори демонстрира по-големите световни компликации при постигането на съглашение за битка с изменението на климата.
Според доста учени, политиците работят прекомерно постепенно, с цел да предотвратят пагубното световно стопляне.
Лула и останалите национални водачи напуснаха срещата във вторник, без да разясняват декларацията. На срещата на върха участваха президентите на Боливия, Бразилия, Колумбия и Перу, а Еквадор, Гвиана, Суринам и Венецуела изпратиха други висши чиновници.
Министърът на външните работи на Бразилия Мауро Виейра съобщи на брифинг за пресата, че въпросът за обезлесяването " по никакъв метод няма да раздели района " и цитира " разбирането за обезлесяването " в декларацията, без да прецизира детайлности.
На срещата на върха тази седмица за първи път от 14 години се събра Организацията на контракта за съдействие в Амазония (ACTO), която възнамерява да реализира необятно съглашение по въпроси от битката с обезлесяването до финансирането на устойчивото развиване.
Но в навечерието на срещата на върха се появи напрежение, обвързвано с разликите в позициите във връзка с обезлесяването и създаването на петролни залежи.
Другите страни от Амазония отхвърлиха продължаващата акция на левия колумбийски президент Густаво Петро за преустановяване на създаването на нови залежи на петрол в Амазония. В речта си във вторник Петро оприличи желанието на левите да продължат да сондират за петрол с дясното отказване на науката за климата.
Той съобщи, че концепцията за еволюционен " енергиен преход " от изкопаеми горива е метод да се отсрочи работата, нужна за прекъсване на изменението на климата.
Бразилия обмисля дали да създаде евентуално голямо находище на петрол в морето покрай устието на река Амазонка и северното крайбрежие на страната, което е доминирано от тропически гори.
" Това, което обсъждаме през днешния ден в Бразилия, се отнася до обширна и огромна повърхност - съгласно мен може би последната граница на нефта и газа преди... енергийния преход ", съобщи пред кореспонденти бразилският министър на енергетиката Александре Силвейра след речта на Петро.
Силвейра съобщи, че би трябвало да се направи изследване за съществуването на петрол, с цел да се вземе решение по въпроса.
Освен за обезлесяването, срещата на върха не дефинира и краен период за преустановяване на противозаконния рандеман на злато, макар че водачите се договориха да си сътрудничат по въпроса и да се борят по-добре с трансграничните закононарушения против околната среда.
В заключителното взаимно изказване, наречено Декларация от Белем, изрично се утвърждават правата и отбраната на коренното население, като в същото време се реализира единодушие за съдействие в региона на ръководството на водите, опазването на здравето, общите преговорни позиции на срещите на върха по въпросите на климата и устойчивото развиване.
Декларацията основава в допълнение теоретичен орган, който да заседава годишно и да изготвя авторитетни научни отчети, свързани с амазонската дъждовна гора, сходно на Международния панел по изменението на климата към Организация на обединените нации. /БГНЕС
