Оня ден чух сирените и спрях. Не застанах чак мирно,

" Оня ден чух сирените и стопирах. Не застанах чак спокойно, само че се замислих. Колко тъпо, че всякакви хора са си давали живота и поради такива скапаняци като мен. Но от мен има много по-скапани хора. И звъннах на един политик да го запитвам на 1 февруари вият ли сирените за жертвите на комунизма.  А това е най-масовото ликвидиране на българи от българи в нашата история. Не вият. А би трябвало на 1 февруари да вият сирени. ", споделя известният сценичен режисьор Теди Москов пред Българска национална телевизия 1.

Напоследък той се занимава със студенти от Пловдивския университет. Подбрал ги не по класическия метод за избиране на претенденти за артисти, а ги предиздвикал да напишат есе " Какъв не съм (за наслада или за нещастие) ". " После ги карах да ми ги прочетат. Доста са надарени. ", сподели Москов.  И в този момент с тях сложил театър по Нийл Саймън. Той няма академична купа, само че предиздвикал студентите да го назовават Владимир Димитров,   " с цел да не се мъчат да ми викат  Майстора ".

Москов заключи, че го възмущава неналичието на интерес у младите към всичко ирационално. " Те не знаят какво е идеализъм, жертвоготовност, достолепие. Но пък са чувствителни. Но най-вече ме притеснява изпростачването на света. ", сподели режисьорът.

" Политически ми прави ужасяващо усещане, че някакви немного грамотни хора от трибуната на Народното събрание поставят огромно изпитание да обидят срещуположния, и то с немного прилични думи. И от разногласието им не се схваща защо се карат, те не спорят за България, а спорят - ти какъв брой си тъп, аз какъв брой съм тъп. То постоянно е било в нашия парламент по този начин, от освобождение от турското владико-присъствие- иго. Много е обидно, че най-ниският бюджет за просвета в света е в България. В Германия 45 милиона евро е бюджетът на един спектакъл за година. А тук е на всички театри дружно за години напред ", заключи режисьорът.