Кремъл още търкаля "комунистическата топка от лъжи" за Октомврийската революция
Октомврийската гражданска война въобще не е била това, за което ни я показват. От самото начало тя е една огромна неистина. А днешните управници в Русия освен не смеят да кажат истината, само че даже фабрикуват нови неистини, написа Миодраг Сорич в коментар за " Дойче веле ".
Още античният римски мъдрец Августин Блажени е споделил, че е по-добре да претърпиш проваляне с истина, в сравнение с да спечелиш с неистина. Лениновата неистина за комунизма, че този строй щял да обезпечи по-добър живот на селяните, служащите и интелектуалците, победи през есента на 1917 година. Всички обети и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се трансформира в " опиат за народите ", в опрощение за свиреп убийства, грабежи и безброй други закононарушения в името на една идеология. Комунистическите водачи унищожиха живота на няколко генерации, избиха милиони хора, провокираха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска гражданска война беше голяма злополука, която постави своя драматичен отпечатък върху целия ХХ век.
Кажете истината!
Болшевишките историографи разполагаха с премного време, с цел да разкрасят Октомврийската гражданска война и да я показват като събитие, каквото в действителност в никакъв случай не е имало: национално въстание на масите против Временното държавно управление, конфигурирано след Февруарската гражданска война. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 заможните поданици на Санкт Петербург гледат зрелище на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, с цел да си купят брашно и захар на мощно повишени цени - в крайната фаза на Първата международна война елементарните руснаци са заети най-вече с физическото си оцеляване. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, множеството от тях не са желали и да чуят за болшевиките - макар умората от войната, макар разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И тъй като никой не пази Временното държавно управление, проектът им сработва. Именно отсам потеглят всички по-нататъшни беди.
В наши дни е редно да се запитаме по какъв начин се отнася настоящето съветско държавно управление към злополуката от 1917 година. По този въпрос Кремъл наподобява беззащитен и комплициран, а това усещане се ускорява от спорните му дейности. Нищо чудно в действителност, защото властовият уред в Москва и до през днешния ден носи отпечатъка на руската епоха. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на алената агитация.
За страдание днешна Русия не разполага с честен престиж от ранга на персони като Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с същинските им имена: фанатици, нарушители, крадци, убийци. Вместо това техните действия се омаловажават.
Фотогалерия: Репетиция за възстановката на парада за Октомврийската гражданска война >
100 години по-късно: още една неистина
Показателно в това отношение е едно мероприятие, което се организира на 7 ноември в Санкт Петербург: четене на стихове както на " алените ", по този начин и на белогвардейците. Идеята на уредниците е да покажат, че и от двете страни на гражданската война, лишила живота на 5 милиона души, са се сражавали " патриоти ". Така президентът Путин ще може да се изяви като огромния примирител на нацията.
От политическа позиция това може и да е разбираемо, тъй като мантрата на Путин гласи точно непоклатимост. В последна сметка обаче Кремъл в действителност спомага за изфабрикуването на една нова неистина за Октомврийската гражданска война. Защото Ленин, Троцки и Сталин не са били никакви патриоти.
Още преди 500 години Мартин Лутер е споделил, че лъжата е като снежна топка: колкото по-дълго я търкаляш, толкоз по-голяма става. С риск да прозвуча патетично, ще прибавя това: единствено " слънцето на истината " може да стопи " комунистическата топка от неистини ". Дано бъдещите генерации в Русия имат повече храброст да погледнат историческата истина в очите. Едва тогава Русия ще стартира да се отнася уместно към ужасяващите събития отпреди 100 години.
Още античният римски мъдрец Августин Блажени е споделил, че е по-добре да претърпиш проваляне с истина, в сравнение с да спечелиш с неистина. Лениновата неистина за комунизма, че този строй щял да обезпечи по-добър живот на селяните, служащите и интелектуалците, победи през есента на 1917 година. Всички обети и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се трансформира в " опиат за народите ", в опрощение за свиреп убийства, грабежи и безброй други закононарушения в името на една идеология. Комунистическите водачи унищожиха живота на няколко генерации, избиха милиони хора, провокираха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска гражданска война беше голяма злополука, която постави своя драматичен отпечатък върху целия ХХ век.
Кажете истината!
Болшевишките историографи разполагаха с премного време, с цел да разкрасят Октомврийската гражданска война и да я показват като събитие, каквото в действителност в никакъв случай не е имало: национално въстание на масите против Временното държавно управление, конфигурирано след Февруарската гражданска война. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 заможните поданици на Санкт Петербург гледат зрелище на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, с цел да си купят брашно и захар на мощно повишени цени - в крайната фаза на Първата международна война елементарните руснаци са заети най-вече с физическото си оцеляване. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, множеството от тях не са желали и да чуят за болшевиките - макар умората от войната, макар разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И тъй като никой не пази Временното държавно управление, проектът им сработва. Именно отсам потеглят всички по-нататъшни беди.
В наши дни е редно да се запитаме по какъв начин се отнася настоящето съветско държавно управление към злополуката от 1917 година. По този въпрос Кремъл наподобява беззащитен и комплициран, а това усещане се ускорява от спорните му дейности. Нищо чудно в действителност, защото властовият уред в Москва и до през днешния ден носи отпечатъка на руската епоха. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на алената агитация.
За страдание днешна Русия не разполага с честен престиж от ранга на персони като Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с същинските им имена: фанатици, нарушители, крадци, убийци. Вместо това техните действия се омаловажават.
Фотогалерия: Репетиция за възстановката на парада за Октомврийската гражданска война >
100 години по-късно: още една неистина
Показателно в това отношение е едно мероприятие, което се организира на 7 ноември в Санкт Петербург: четене на стихове както на " алените ", по този начин и на белогвардейците. Идеята на уредниците е да покажат, че и от двете страни на гражданската война, лишила живота на 5 милиона души, са се сражавали " патриоти ". Така президентът Путин ще може да се изяви като огромния примирител на нацията.
От политическа позиция това може и да е разбираемо, тъй като мантрата на Путин гласи точно непоклатимост. В последна сметка обаче Кремъл в действителност спомага за изфабрикуването на една нова неистина за Октомврийската гражданска война. Защото Ленин, Троцки и Сталин не са били никакви патриоти.
Още преди 500 години Мартин Лутер е споделил, че лъжата е като снежна топка: колкото по-дълго я търкаляш, толкоз по-голяма става. С риск да прозвуча патетично, ще прибавя това: единствено " слънцето на истината " може да стопи " комунистическата топка от неистини ". Дано бъдещите генерации в Русия имат повече храброст да погледнат историческата истина в очите. Едва тогава Русия ще стартира да се отнася уместно към ужасяващите събития отпреди 100 години.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ