Warisboring.com: Южноафриканският Super Hind Mk.III е най-добрата версия на Ми-24 в света
Около 50 военновъздушни сили по света употребяват разнообразни модели на известния военен вертолет Mi-24 Hind, твърди Том Купър в интернет-изданието warisboring.com. (The Super Hind Mk.III Could Be the Best Mi-24 Ever). Пазарът е голям и надлежно конкуренцията е яростна. Най-известните модернизации на Mi-24s се оферират от разнообразни съветски и чешки компании, само че също по този начин и от израелската авиационна промишленост, от WZL в Полша и SAGEM във Франция.
Най-впечатляващ е обаче методът на южноафриканската компания Advanced Technologies and Engineering (АТЕ). Решителното превръщане на Super Hind докара до най-големи и най-успешни усъвършенствания на Mi-24s. Малката компания, както и нейното обвързване със строги съглашения за дискретност с клиенти, и ожесточената конкуренция от Европа и Русия изиграха съдбоносна роля и този план съвсем унищожи компанията.
Първоначално ATE представляваше група от дребни частни предприятия със седалище в Мидранд, Южна Африка, която е взела участие в ръководството на стратегии за защита с акцент върху консолидираното на авиационната техника и оръжейните системи във военни самолети.
В продължение на две десетилетия ATE се включи в създаването на няколко стратегии, в това число авиационна и оръжейна интеграция за испанските бомбардировачи Mirage F.1 и турбовитловите южноафрикански PC-7 Mk.II (швейцарски „ Пилатус”) и създаването на системи за южноафриканския ударен хеликоптер Rooivalk.
След сполучливото довеждане докрай на работата по Rooivalk, ATE за първи път се заинтересува от Mi-24 през 1996 година По това време десетки Mi-24s са добити от голям брой военновъздушни сили в Африка, Азия и Латинска Америка.
ATE закупи за себе си две машини и стартира работата по уточняване на тяхното устройство и оперативни характерности. Впоследствие компанията стартира да създава модификации като Super Hind Mk.II, Mk.III, Mk.IV и Mk.V.
За разлика от други компании, предлагащи сходни усъвършенствания, ATE не резервира истинските навигационни и бойни комплекти, до момента в който изпълваше корпуса с в допълнение съоръжение. Вместо това тя първо се концентрира върху минусите на този вид във връзка с качествата за нощни дейности, противопожарни благоприятни условия, надеждност и тревожно скъпата логистика.
Освен това, по време на летателното тестване през 1999 година, южноафриканците откриха, че Mi-24 е с изключително огромно ненужно тегло, което от своя страна понижава неговата маневреност.
Идеите на АТЕ привлякоха вниманието на алжирските военновъздушни сили, които през 1999 година поръчаха повишение на стандарта на 34 броя от Mi-24 на Super Hind Mk.II. Това е относително евтина версия, запазваща руската оръжейна система, само че замести останалите системи с най-новите технологии в Южна Африка.
В хода на обвързваните с тях договаряния и по-нататъшно тестване, алжирците се заинтересуваха от доста по-модерната настройка Super Hind Mk.III. Това включваше унищожаване на по-голямата част на остарялата руска авионика – бяха непокътнати единствено уредите за полет – скоростомери, висотомери, жироскопи. Това докара до понижаване на тежестта с повече от 1800 кг.
Вместо това южноафриканците инсталираха цифрова компютърна система, нов доплеров радар, навигационна система с GPS, ARINC Mil-Std 1553, оръжейна система за наблюдаване Carl Zeiss Optronics Argos 410-Z, хидравлично задвижване на модула с 20-милиметрови GIAT оръдие и южноафрикански ZT-3 Ingwe за противотанкови управляеми ракети.
Super Hinds влезе в употреба през 2001 година Въпреки че един хеликоптер претърпя рано акцидент, планът се оказа сполучлив. Алжирските водачи не са имали проблеми при асимилиране на осъвременените машини. Скоро всъщност новата машина бе включена в битката с ислямистите в Южен Алжир.
Не е изненада, че Super Hind Mk.III притегли доста обществено внимание в чужбина. Затова ATE я предложи на редица източноевропейски Военновъздушни сили, които бяха в развой на присъединение към НАТО. В същото време компанията ускори в допълнение проучванията и разработките на по-модерни разновидности и стартира да обмисля сходни усъвършенствания за Mi-8s и Mi-17s.
Тогава започнаха проблемите. Руснаците се нахвърлиха върху продуктите на АТЕ. Според някои тогавашни съветски коментатори, Super Hind Mk.III е „ рисков за хвърчене " и изобретенията на Южна Африка „ биха сложили алжирските екипажи на огромен риск ".
По подигравка на ориста, до момента в който южноафриканците обясняваха, че тяхната трансформация на Mi-24 не е „ нищо друго с изключение на взимане на „ парчета” от Rooivalk и слагането им в Super Hind ", руснаците поставиха оптимални старания да получат оптималната информация за употребяваните от ATE технологии.
Преди малко повече от 10 година АТЕ предложи на българското МО да модернизира един български Ми-24 и военният министър Николай Свинаров кой знае за какво се съгласи, откакто ние нямахме сериозен интерес към плана. По-скоро се създаваше чувството, че някой различен се интересува от опциите на АТЕ. Работата бе осъществена в цех „ Летец” на ТЕРЕМ във Враждебна. Получи се впечатляващ външен тип на „ Сова”, както бе наречена машината. Бяха осъществени и няколко сполучливи изпитателни полета. И толкова! Южноафриканците възвърнаха първичния тип на вертолета и си отпътуваха.
Неудовлетворението от договарянията с България и разноските за по-нататъшно проучване и развиване на „ Супер Хинд " доведоха АТЕ до ръба на банкрута. След това сдружението влезе в съдействие с украинския AVIAKON, само че Украйна също не подаде поръчки. Само Азербайджан избра да надгради своите Mi-24 към Super Hind Mk. III.
Дори тогава, в опит да спестят пари, азербайджанците избраха вид за разполагане на украински оръжия, вместо на южноафрикански. Поръчки от няколко други евентуални клиенти също не съумяха да се материализират. Някои от тях, в това число Нигерия, избраха доста по-скъпи, само че надалеч по-малко ефикасни поръчки в Европа.
В последна сметка ATE бе добит от Paramount. След това сдружението влезе в съдействие с КБ „ Яковлев”. Както можеше да се чака, руснаците се оказаха минимум заинтригувани от по-нататъшното предложение на този план на пазара.
Така Алжир и Азербайджан останаха единствените консуматори на Super Hind - може би най-успешният и сигурно най-зрелищният ъпгрейд на Mi-24.
Редакция БЛИЦ
Най-впечатляващ е обаче методът на южноафриканската компания Advanced Technologies and Engineering (АТЕ). Решителното превръщане на Super Hind докара до най-големи и най-успешни усъвършенствания на Mi-24s. Малката компания, както и нейното обвързване със строги съглашения за дискретност с клиенти, и ожесточената конкуренция от Европа и Русия изиграха съдбоносна роля и този план съвсем унищожи компанията.
Първоначално ATE представляваше група от дребни частни предприятия със седалище в Мидранд, Южна Африка, която е взела участие в ръководството на стратегии за защита с акцент върху консолидираното на авиационната техника и оръжейните системи във военни самолети.
В продължение на две десетилетия ATE се включи в създаването на няколко стратегии, в това число авиационна и оръжейна интеграция за испанските бомбардировачи Mirage F.1 и турбовитловите южноафрикански PC-7 Mk.II (швейцарски „ Пилатус”) и създаването на системи за южноафриканския ударен хеликоптер Rooivalk.
След сполучливото довеждане докрай на работата по Rooivalk, ATE за първи път се заинтересува от Mi-24 през 1996 година По това време десетки Mi-24s са добити от голям брой военновъздушни сили в Африка, Азия и Латинска Америка.
ATE закупи за себе си две машини и стартира работата по уточняване на тяхното устройство и оперативни характерности. Впоследствие компанията стартира да създава модификации като Super Hind Mk.II, Mk.III, Mk.IV и Mk.V.
За разлика от други компании, предлагащи сходни усъвършенствания, ATE не резервира истинските навигационни и бойни комплекти, до момента в който изпълваше корпуса с в допълнение съоръжение. Вместо това тя първо се концентрира върху минусите на този вид във връзка с качествата за нощни дейности, противопожарни благоприятни условия, надеждност и тревожно скъпата логистика.
Освен това, по време на летателното тестване през 1999 година, южноафриканците откриха, че Mi-24 е с изключително огромно ненужно тегло, което от своя страна понижава неговата маневреност.
Идеите на АТЕ привлякоха вниманието на алжирските военновъздушни сили, които през 1999 година поръчаха повишение на стандарта на 34 броя от Mi-24 на Super Hind Mk.II. Това е относително евтина версия, запазваща руската оръжейна система, само че замести останалите системи с най-новите технологии в Южна Африка.
В хода на обвързваните с тях договаряния и по-нататъшно тестване, алжирците се заинтересуваха от доста по-модерната настройка Super Hind Mk.III. Това включваше унищожаване на по-голямата част на остарялата руска авионика – бяха непокътнати единствено уредите за полет – скоростомери, висотомери, жироскопи. Това докара до понижаване на тежестта с повече от 1800 кг.
Вместо това южноафриканците инсталираха цифрова компютърна система, нов доплеров радар, навигационна система с GPS, ARINC Mil-Std 1553, оръжейна система за наблюдаване Carl Zeiss Optronics Argos 410-Z, хидравлично задвижване на модула с 20-милиметрови GIAT оръдие и южноафрикански ZT-3 Ingwe за противотанкови управляеми ракети.
Super Hinds влезе в употреба през 2001 година Въпреки че един хеликоптер претърпя рано акцидент, планът се оказа сполучлив. Алжирските водачи не са имали проблеми при асимилиране на осъвременените машини. Скоро всъщност новата машина бе включена в битката с ислямистите в Южен Алжир.
Не е изненада, че Super Hind Mk.III притегли доста обществено внимание в чужбина. Затова ATE я предложи на редица източноевропейски Военновъздушни сили, които бяха в развой на присъединение към НАТО. В същото време компанията ускори в допълнение проучванията и разработките на по-модерни разновидности и стартира да обмисля сходни усъвършенствания за Mi-8s и Mi-17s.
Тогава започнаха проблемите. Руснаците се нахвърлиха върху продуктите на АТЕ. Според някои тогавашни съветски коментатори, Super Hind Mk.III е „ рисков за хвърчене " и изобретенията на Южна Африка „ биха сложили алжирските екипажи на огромен риск ".
По подигравка на ориста, до момента в който южноафриканците обясняваха, че тяхната трансформация на Mi-24 не е „ нищо друго с изключение на взимане на „ парчета” от Rooivalk и слагането им в Super Hind ", руснаците поставиха оптимални старания да получат оптималната информация за употребяваните от ATE технологии.
Преди малко повече от 10 година АТЕ предложи на българското МО да модернизира един български Ми-24 и военният министър Николай Свинаров кой знае за какво се съгласи, откакто ние нямахме сериозен интерес към плана. По-скоро се създаваше чувството, че някой различен се интересува от опциите на АТЕ. Работата бе осъществена в цех „ Летец” на ТЕРЕМ във Враждебна. Получи се впечатляващ външен тип на „ Сова”, както бе наречена машината. Бяха осъществени и няколко сполучливи изпитателни полета. И толкова! Южноафриканците възвърнаха първичния тип на вертолета и си отпътуваха.
Неудовлетворението от договарянията с България и разноските за по-нататъшно проучване и развиване на „ Супер Хинд " доведоха АТЕ до ръба на банкрута. След това сдружението влезе в съдействие с украинския AVIAKON, само че Украйна също не подаде поръчки. Само Азербайджан избра да надгради своите Mi-24 към Super Hind Mk. III.
Дори тогава, в опит да спестят пари, азербайджанците избраха вид за разполагане на украински оръжия, вместо на южноафрикански. Поръчки от няколко други евентуални клиенти също не съумяха да се материализират. Някои от тях, в това число Нигерия, избраха доста по-скъпи, само че надалеч по-малко ефикасни поръчки в Европа.
В последна сметка ATE бе добит от Paramount. След това сдружението влезе в съдействие с КБ „ Яковлев”. Както можеше да се чака, руснаците се оказаха минимум заинтригувани от по-нататъшното предложение на този план на пазара.
Така Алжир и Азербайджан останаха единствените консуматори на Super Hind - може би най-успешният и сигурно най-зрелищният ъпгрейд на Mi-24.
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ