Океанското дъно може да се окаже спасението за центровете за

Океанското дъно може да се окаже спасението за центровете за данни по целия свят в изискванията на климатични промени (снимка: CC0 Public Domain)

Някои си спомнят, че преди време Microsoft прати един собствен център за данни на дъното на океана. Все повече се приказва, че това в действителност е бъдещето на центровете за данни – построяването им под вода.

Преди няколко месеца температурите в доста елементи на северното полукълбо доближиха 45 градуса на сянка. И в Съединени американски щати, и в Европа метео-агенциите отчитаха температурни върхове един след различен.

Горещото лято не е изненада. Всеки, който е обърнал внимание на тематиката за климатичните промени, знае, че горещите лета са „ новото обикновено “ за огромна част от света, защото последните осем години бяха най-горещите години в историята.

Климатични промени

Но за какво това би трябвало да има значение за ИТ промишлеността? Горещата вълна от 2022 година остави някои центрове за данни офлайн.

Центровете за данни на Националната здравна работа на Обединеното кралство блокираха, което принуди личния състав в голям брой лечебни заведения да употребява хартия за водене на записи повече от седмица.
още по темата
Центровете за данни на Гугъл и Oracle в Лондон прегряха, десетки услуги останаха офлайн.

Център за данни на Twitter в Сакраменто претърпя цялостно прекъсване заради топлота, поставяйки Twitter в „ положение без запаси “.

Е, това са сривовете, за които се знае, че чеда на жегата.

В предишното се работеше с догатката, че рисковите температури са редки аномалии. За страдание последните няколко години демонстрират, че рисковите температури стават все по-чести феномени и би трябвало да помислим върху рисковете за дейностите на центровете за данни, породени от „ новата норма “ в околната среда.

И дизайнерите, и операторите на центрове за данни всички знаят, че системите за изстудяване на центрове за данни работят в избран температурен диапазон и нарасналата топлота оказва спомагателен напън върху тях. Възможно е възходящият брой рискови температурни събития да окаже толкоз огромен напън върху стандартните системи за въздушно изстудяване, че сривовете да станат постоянно събитие. Подобен риск е неосъществим за занемаряване, споделя Ашли Стърм от Nautilus Data Technologies.

Последици

Какви са следствията от това центровете за данни да бъдат принудени да работят отвън плановите спецификации? Сривовете засягат клиентите, несъмнено. И макар че всички огромни ИТ компании плануват запаси, в случаите на Twitter, Гугъл и Oracle това се оказа не.

Намален MTBF (средно време сред сривовете)? Да. И още: евентуално увеличение на разноските.

Проблеми с поддържащи технологии като генераторите за аварийно зареждане? Да, те може да прегреят в горещи дни, което ще значи да са неспособни да доставят цялостната мощ, която се чака от тях, или даже да се изключат.

Тези проблеми карат операторите на центрове за данни да премислят своя метод към охлаждането. Тъй като множеството центрове за данни са издигнати преди тези рискови температурни събития, от ден на ден и повече снабдители на центрове за данни ще бъдат принудени да прегледат своите технологии за изстудяване и да решат дали би трябвало да се създадат промени.

На дъното

Още от 2015 година няколко центъра за данни работят, потопени под водата както в Тихия, по този начин и в Атлантическия океан. Първият подводен център за данни беше разпрострат от Microsoft в Тихия океан, край крайбрежията на Калифорния, посредством опит, наименуван Project Natick. Фаза 1 беше транспортен съд, носещ 1 долап, съдържащ 24 сървъра.

След първичните проби за доказване на концепцията на Microsoft, Фаза 2 на Project Natick беше център за данни с размер на транспортен резервоар, носещ 12 стелажа, съдържащи 864 сървъра.

Прототипи и проби на подводни центрове за данни организираха основаната в Китай Beijing Highlander Digital Technology и основаната в Лос Анджелис Subsea Cloud. Освен това се появиха индикации, че Amazon Web Services (AWS), Гугъл и Фейсбук (Meta Platforms) организират свои лични подводни проучвания с центрове за данни.

Всичко това има своето очевидно съображение. Всяка последваща година се случват от ден на ден и повече рискови метеорологични феномени. Все повече хора усещат действителността на изменението на климата. А в това време от доставчиците на центрове за данни ще се чака да бъдат обществено виновни, правейки дейностите си по-устойчиви.

Това значи, че ще бъдат подложени на по-голям напън да ръководят своите действия енергийно-ефективно. Ще е нужна фундаментална смяна на метода, по който центровете за данни действат, с цел да понижат въздействието си върху околната среда.

Течното изстудяване от дълго време е известно със своите изгоди. Водата има 4,23 пъти по-добър потенциал за усвояване на топлота от въздуха. Това я прави доста по-ефективно средство за изстудяване.

Не е инцидентно, че от десетилетия огромните уреди, които генерират доста топлота, употребяват транспорт вода към вода, употребявайки опциите за усвояване на топлота и сила на огромни водни тела. Това може да са езера, реки, морета, океани.

Отнемането на топлината от центъра за данни и разсейването й в езеро, река или океан обезпечава доста усъвършенстване на успеваемостта на потребление на силата и водата без рисковете от спиране, които бележат други способи за изстудяване по време на горещи талази.

Естествените водни тела остават доста по-хладни от околния въздух през цялата година. Краткосрочните температурни съмнения не оказват въздействие върху температурата на водата в дълбочина, тъй че водата може да се употребява за изстудяване на център за данни умерено.

Разбира се, механически провокации не липсват. Но опитите на Microsoft демонстрираха, че сходен център за данни може на всеки 5 години да бъде изтеглен от дъното, презареден с нови сървъри и по-късно спуснат назад. Като цяло този развой може да се повтори общо 4 пъти в границите на 20-годишен живот на центъра. Струва си, нали?