Има ли политическа воля за влизане в Еврозоната?
Поредният блестящ конгрес отдаден на очакванията на България да влезе в Еврозоната се опита да отговори на въпроса по кое време може да стане това. Такова беше и заглавието му " България в Еврозоната: Кога? " Възможните отговори на този въпрос са доста. От този, който даде на форума шефа на Българска народна банка Димитър Радев - " Възможно най-скоро ", през заявките на разнообразни еврокомисари - " Когато извършите всички критерии ", до извънредно песимистичния - " Никога ". Най-точният обаче е: " Когато това решат Еврогрупата и ЕЦБ ". Защото точно това са институциите, които издават окончателната присъда по проблема заслужава ли една страна да влезе в Еврозоната или не. И по какъв курс на еврото по отношение на националната валута на съответната страна ще стане това.
А тази присъда за България ще бъде произнесена в постоянния конвергентен отчет, който ще бъде оповестен в границите на идващите 30 дни.
Подобни конференции, като поведената на 14 май в хотел " Балкан палас ", очевидно имат за цел да показват готовността на страната да посрещне предизвикването " Еврозона ". Поради тази своя цел събитието бе замислено като елитно - с наличието на високоотговорни фактори като премиера Димитър Главчев, финансовият министър Людмила Петкова, шефът на Българска народна банка Димитър Радев, министърът на стопанската система и промишлеността Петко Николов и представителите на всички водещи промишлености у нас, измежду който изключително значимо бе наличието на Асоциацията на банките в България и на нейният ръководител Петя Димитрова. Важно, тъй като точно през банките ще се реализира целият развой при въвеждането на еврото, когато и да стане това.
" Като ръководител на УС на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка, аз съм изцяло ангажирана с процеса на присъединение на България към еврозоната. Мога решително да заявя, че ние банките ще бъдем подготвени да приемем еврото на 1-ви януари 2025 година Надявам се, че тази стратегическа цел ще бъде взета драговолно и от идващото държавно управление, което ще имаме след изборите и ще бъде направено всичко допустимо да се присъединим към единната европейска валута.
От своя страна АББ ще продължава да бъде деен участник в публичните процеси, който мощно да подкрепя стопанската система на страната и отделя голям финансов и нефинансов запас в основни акции като приемането на страната в еврозоната, планове като финансовата просветеност на младежите и доста други ", уточни Петя Димитрова.
Допълнителна тежест на конференцията придаваше и наличието на някогашните министър председатели Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев и Марин Райков и някогашните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев и Владислав Горанов.
Елитността на събитието се наблягаше от задграничните посетители участващи в него - някогашният канцлер на Австрия Волфганг Шьосел, Джоузеф Мускат - някогашен министър председател на Малта, Адриан Настасе - някогашен министър ръководител на Румъния, Михалис Сарис - някогашен министър на финансите на Кипър и сътрудника му от Гърция Джордж Заняс. Все някогашни ще кажете, само че това са хора със съществени контакти и въздействие в политическия хайлайф на своите страни и мнението им за България и готовността й да влезе в Еврозоната може да придаде тежест на тази идея. Точно затова много неудобно изглеждаше отсъствието на премиера Главчев и на финансовият министър Петкова. Независимо от уважителните аргументи тяхната липса остави чувството за не толкоз мощна ангажираност на политическия хайлайф с идеята на приемането на еврото като българска национална валута.
Всичко останало в конференцията мина по ноти във към този момент добре познатия ни, от доста други сходни събития, сюжет и в по-голямата си част на британски. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев за следващ път промотира влизането ни в Еврозоната като единствения рационален път, който страната би трябвало праволинейно да следва.
" Забавянето на нашата цялостна интеграция в ядрото на Европейски Съюз, каквото е еврозоната, има своята цена и тя непрестанно се усилва.
В по-общ проект тази цена се показва в продължаваща маргинализация в политическата и икономическата външна страна на Европа с присъщите за тази външна страна тематики като беднотия, корупция и външни зависимости. Тези тематики изместват същинския дневен ред на страната, който би трябвало да се концентрира върху нейното модернизиране, изпреварващ стопански напредък и богатство на хората.
В по-конкретен проект цената на забавянето се показва в по-трудни условия за бизнес, търговия и инвестиции; по-неблагоприятни условия за финансиране; по-високи непродуктивни разноски за бизнеса и семействата.
" Мащабът на загубите се мери не в милиони, а в милиарди ", разяснява шефът на Централната банка. Няма да спорим по тези негови констатации за милиардите загуби и по-неблагоприятните условия за финансиране. По последния въпрос единствено с удивление гледаме лихвените нива по жилищните заеми у нас и ги съпоставяме с тези в доста страни от Еврозоната, където те са по-високи от българските. Но кои сме ние, че да се съмняваме в заявките на гуверньора?
Един от модераторът на конференцията Николай Василев акцентира, че тя се прави не тъй като сме доста покрай Еврозоната, а тъй като бизнесът има съществени опасения, че страната ни се отдалечава от нея. Според Василев българите в огромната си част не са против влизането в Еврозоната. Те просто били неинформирани за изгодите от това влизане и тази конференция е част от акцията за даване на нужната информация. Тук ще предположим, че може би точно поради това по-голямата част от конференцията се водеше на британски, а не на български. Възниква чувството, че със промяната на валутата се готвим да сменим и формалния език в България.
Николай Василев акцентира, че един от обезпокоителните моменти е продължаващото към този момент дълго време поддържане на високи бюджетни дефицити, което подтиква инфлацията и е едно от главните трудности за влизане в Еврозоната.
" Аз не мога да схвана по какъв начин в най-бедните години нямахме актуализации на бюджета, а в този момент през няколко месеца приказваме за актуализация. Приходите ги няма, разноските хвърчат в небесата и всеки се стреми да вдигне някакви разноски ", възмути се Василев. И съобщи, че това демонстрира липса на политическа воля за влизане в Еврозоната.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев съобщи цялостната подготвеност на Българска народна банка във всички аспекти за въвеждането на еврото в страната. Няма да се впускаме в конкретиката, която той оповести. Не се съмняваме и в коректността й. Ще посочим единствено любопитния миг за размера на паричната маса, подлежаща на подмяна.
" В развой на изцяло възобновяване сме на нашия автопарк от бронирани и охранителни транспортни средства, както и на одобрение на новите транспортни схеми и охранителни системи. За да ви дам най-обща концепция за мащаба на интервенцията, ще посоча, че общото количество банкноти и монети единствено в процеса на обмяната възлиза на към 12 300 тона или от позиция на превозването - на потенциала на към 620 тира. ", изясни Димитър Радев.
Тук ще прибавим още един подробност, който още по цялостно да илюстрира мащабите на интервенцията по въвеждане на еврото. В момента на българския пазар в послание са над 582 млн. броя банкноти и близо 3.25 милиарда броя монети. Замяната им с евро ще става последователно, като през първата година от въвеждането на еврото нужните ни купюри ще ни бъдат дадени назаем от други централни банки на страните в Еврозоната. В един миг обаче тези дадени назаем банкноти ще би трябвало да сменяем с поръчани от нас купюри. Те какъв брой ще костват на Българска народна банка? Тази сметка също е част от цената за въвеждане на еврото и е любопитно да я знаем. При това приказваме единствено за цената на производството на тези банкноти без да считаме разноските по логистиката за тяхното разпространяване. А цената за унищожаването на изтеглените от послание левове? Но да не изпадаме в дребнотемие. Важна е огромната цел, или както са споделили римляните " Per aspera ad astra " - през трудностите към звездите.
Въпросът е, че към тази теза не се придържат точно политиците, които декларират за своя съществена - стратегическа, цел влизането на страната ни Еврозоната.
" Преди всичко друго, ние се нуждаем от ясно открита, устойчива, проевропейска политическа структура. Това е нещо, което липсваше след присъединението ни към Европейския валутен механизъм и Банковия съюз.
На по-ранния стадий на политическата рецесия изпълнителната власт демонстрираше неуверена позиция във връзка с еврозоната. Например, лиши близо една година на държавното управление да одобри проекта, направен и утвърден от Координационния съвет за въвеждане на еврото, като шест министри гласоподаваха срещу, а един се въздържа, в това число министри с основно значение за процеса. За разлика от по-ранния интервал, последното държавно управление стъпи на ясно изразена проевропейска платформа, само че както сподели развиването на събитията, се оказа извънредно неустойчиво. Оставям без коментар и обстоятелството, че след приемането ни в Банковия съюз и Валутния механизъм, ние сме имали петима разнообразни министри на финансите ", сподели шефът на Българска народна банка.
Освен това не е загадка, че от началото на политическата рецесия държавните управления - най-много двете постоянни такива, водеха разюздана фискална политика, която стимулираше и продължава да подтиква инфлацията в страната. А както посочи Димитър Радев, главният проблем на България по пътя към еврото е осъществяването на инфлационния аршин. Няма да е чудно, в случай че след месец се окаже, че има и други неизпълнени критерии като размера на бюджетния недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Министърът на стопанската система Петко Николов акцентира, че за влизането на страната в Еврозоната е нужно поддържане на бюджетна дисциплинираност и понижаване на инфлацията до равнища сравними с най-ниските в Еврозоната. " За понижаване на инфлацията са нужни старания, за които е говорено неведнъж, което пък въпреки това е гаранция за триумф в тази тенденция ", сподели министър Николов. Сигурно в това свое заявление той няма поради последното решение за увеличение на пенсиите с размер, надхвърлящ лимита избран по швейцарското предписание. Защото въпросното финансово деяние не е антиинфлационно и изобщо не ни приближава до заявената от политиците стратегическа евро цел.
Министърът не пропусна да подчертае, че въвеждането на еврото ще увеличи кредитния рейтинг на страната и ще й разреши да се финансира на по ниски цени на интернационалните пазари. А също по този начин ще даде опция за увеличение на непознатите вложения. И двете изказвания - за по-изгодното финансиране и за по-големите вложения са противоречиви, в случай че не считаме присъединяване на българските банки в тези процеси. При тях въвеждането на еврото в действителност ще донесе изгоди, тъй като ще освободи към 5 милиарда евро, които в този момент са блокирани като наложителни минимални запаси. Но противоречиво дали и какъв брой от тези освободени милиарди българските банки ще влагат в народен дълг, без значение, че регулаторният риск по него ще е нулев. Въпросът е, че тези средства доста по-изгодно, несъмнено и ликвидно банките ни ще могат да влагат в ЕЦБ.
Що се отнася до растежа на непознатите вложения у нас, и със и без приемане на еврото, ще се усилват най-вече за сметка на вложената печална - с други думи за сметка на пари, извоювани в България, а не за сметка на капитали насъбрани и пристигнали от чужбина.
Икономическият министър увери, че администрацията е изцяло подготвена при въвеждане на еврото да следи за прецизното спазване на ползите на потребителите във връзка с цените на продуктите и услугите. И главната задача за това се разпорежда на Комисията за отбрана на потребителите. Това обаче е много самоуверено заявление като знаем какъв е административния потенциал и успеваемост на въпросната комисия.
А тази присъда за България ще бъде произнесена в постоянния конвергентен отчет, който ще бъде оповестен в границите на идващите 30 дни.
Подобни конференции, като поведената на 14 май в хотел " Балкан палас ", очевидно имат за цел да показват готовността на страната да посрещне предизвикването " Еврозона ". Поради тази своя цел събитието бе замислено като елитно - с наличието на високоотговорни фактори като премиера Димитър Главчев, финансовият министър Людмила Петкова, шефът на Българска народна банка Димитър Радев, министърът на стопанската система и промишлеността Петко Николов и представителите на всички водещи промишлености у нас, измежду който изключително значимо бе наличието на Асоциацията на банките в България и на нейният ръководител Петя Димитрова. Важно, тъй като точно през банките ще се реализира целият развой при въвеждането на еврото, когато и да стане това.
" Като ръководител на УС на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка, аз съм изцяло ангажирана с процеса на присъединение на България към еврозоната. Мога решително да заявя, че ние банките ще бъдем подготвени да приемем еврото на 1-ви януари 2025 година Надявам се, че тази стратегическа цел ще бъде взета драговолно и от идващото държавно управление, което ще имаме след изборите и ще бъде направено всичко допустимо да се присъединим към единната европейска валута.
От своя страна АББ ще продължава да бъде деен участник в публичните процеси, който мощно да подкрепя стопанската система на страната и отделя голям финансов и нефинансов запас в основни акции като приемането на страната в еврозоната, планове като финансовата просветеност на младежите и доста други ", уточни Петя Димитрова.
Допълнителна тежест на конференцията придаваше и наличието на някогашните министър председатели Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев и Марин Райков и някогашните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев и Владислав Горанов.
Елитността на събитието се наблягаше от задграничните посетители участващи в него - някогашният канцлер на Австрия Волфганг Шьосел, Джоузеф Мускат - някогашен министър председател на Малта, Адриан Настасе - някогашен министър ръководител на Румъния, Михалис Сарис - някогашен министър на финансите на Кипър и сътрудника му от Гърция Джордж Заняс. Все някогашни ще кажете, само че това са хора със съществени контакти и въздействие в политическия хайлайф на своите страни и мнението им за България и готовността й да влезе в Еврозоната може да придаде тежест на тази идея. Точно затова много неудобно изглеждаше отсъствието на премиера Главчев и на финансовият министър Петкова. Независимо от уважителните аргументи тяхната липса остави чувството за не толкоз мощна ангажираност на политическия хайлайф с идеята на приемането на еврото като българска национална валута.
Всичко останало в конференцията мина по ноти във към този момент добре познатия ни, от доста други сходни събития, сюжет и в по-голямата си част на британски. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев за следващ път промотира влизането ни в Еврозоната като единствения рационален път, който страната би трябвало праволинейно да следва.
" Забавянето на нашата цялостна интеграция в ядрото на Европейски Съюз, каквото е еврозоната, има своята цена и тя непрестанно се усилва.
В по-общ проект тази цена се показва в продължаваща маргинализация в политическата и икономическата външна страна на Европа с присъщите за тази външна страна тематики като беднотия, корупция и външни зависимости. Тези тематики изместват същинския дневен ред на страната, който би трябвало да се концентрира върху нейното модернизиране, изпреварващ стопански напредък и богатство на хората.
В по-конкретен проект цената на забавянето се показва в по-трудни условия за бизнес, търговия и инвестиции; по-неблагоприятни условия за финансиране; по-високи непродуктивни разноски за бизнеса и семействата.
" Мащабът на загубите се мери не в милиони, а в милиарди ", разяснява шефът на Централната банка. Няма да спорим по тези негови констатации за милиардите загуби и по-неблагоприятните условия за финансиране. По последния въпрос единствено с удивление гледаме лихвените нива по жилищните заеми у нас и ги съпоставяме с тези в доста страни от Еврозоната, където те са по-високи от българските. Но кои сме ние, че да се съмняваме в заявките на гуверньора?
Един от модераторът на конференцията Николай Василев акцентира, че тя се прави не тъй като сме доста покрай Еврозоната, а тъй като бизнесът има съществени опасения, че страната ни се отдалечава от нея. Според Василев българите в огромната си част не са против влизането в Еврозоната. Те просто били неинформирани за изгодите от това влизане и тази конференция е част от акцията за даване на нужната информация. Тук ще предположим, че може би точно поради това по-голямата част от конференцията се водеше на британски, а не на български. Възниква чувството, че със промяната на валутата се готвим да сменим и формалния език в България.
Николай Василев акцентира, че един от обезпокоителните моменти е продължаващото към този момент дълго време поддържане на високи бюджетни дефицити, което подтиква инфлацията и е едно от главните трудности за влизане в Еврозоната.
" Аз не мога да схвана по какъв начин в най-бедните години нямахме актуализации на бюджета, а в този момент през няколко месеца приказваме за актуализация. Приходите ги няма, разноските хвърчат в небесата и всеки се стреми да вдигне някакви разноски ", възмути се Василев. И съобщи, че това демонстрира липса на политическа воля за влизане в Еврозоната.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев съобщи цялостната подготвеност на Българска народна банка във всички аспекти за въвеждането на еврото в страната. Няма да се впускаме в конкретиката, която той оповести. Не се съмняваме и в коректността й. Ще посочим единствено любопитния миг за размера на паричната маса, подлежаща на подмяна.
" В развой на изцяло възобновяване сме на нашия автопарк от бронирани и охранителни транспортни средства, както и на одобрение на новите транспортни схеми и охранителни системи. За да ви дам най-обща концепция за мащаба на интервенцията, ще посоча, че общото количество банкноти и монети единствено в процеса на обмяната възлиза на към 12 300 тона или от позиция на превозването - на потенциала на към 620 тира. ", изясни Димитър Радев.
Тук ще прибавим още един подробност, който още по цялостно да илюстрира мащабите на интервенцията по въвеждане на еврото. В момента на българския пазар в послание са над 582 млн. броя банкноти и близо 3.25 милиарда броя монети. Замяната им с евро ще става последователно, като през първата година от въвеждането на еврото нужните ни купюри ще ни бъдат дадени назаем от други централни банки на страните в Еврозоната. В един миг обаче тези дадени назаем банкноти ще би трябвало да сменяем с поръчани от нас купюри. Те какъв брой ще костват на Българска народна банка? Тази сметка също е част от цената за въвеждане на еврото и е любопитно да я знаем. При това приказваме единствено за цената на производството на тези банкноти без да считаме разноските по логистиката за тяхното разпространяване. А цената за унищожаването на изтеглените от послание левове? Но да не изпадаме в дребнотемие. Важна е огромната цел, или както са споделили римляните " Per aspera ad astra " - през трудностите към звездите.
Въпросът е, че към тази теза не се придържат точно политиците, които декларират за своя съществена - стратегическа, цел влизането на страната ни Еврозоната.
" Преди всичко друго, ние се нуждаем от ясно открита, устойчива, проевропейска политическа структура. Това е нещо, което липсваше след присъединението ни към Европейския валутен механизъм и Банковия съюз.
На по-ранния стадий на политическата рецесия изпълнителната власт демонстрираше неуверена позиция във връзка с еврозоната. Например, лиши близо една година на държавното управление да одобри проекта, направен и утвърден от Координационния съвет за въвеждане на еврото, като шест министри гласоподаваха срещу, а един се въздържа, в това число министри с основно значение за процеса. За разлика от по-ранния интервал, последното държавно управление стъпи на ясно изразена проевропейска платформа, само че както сподели развиването на събитията, се оказа извънредно неустойчиво. Оставям без коментар и обстоятелството, че след приемането ни в Банковия съюз и Валутния механизъм, ние сме имали петима разнообразни министри на финансите ", сподели шефът на Българска народна банка.
Освен това не е загадка, че от началото на политическата рецесия държавните управления - най-много двете постоянни такива, водеха разюздана фискална политика, която стимулираше и продължава да подтиква инфлацията в страната. А както посочи Димитър Радев, главният проблем на България по пътя към еврото е осъществяването на инфлационния аршин. Няма да е чудно, в случай че след месец се окаже, че има и други неизпълнени критерии като размера на бюджетния недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Министърът на стопанската система Петко Николов акцентира, че за влизането на страната в Еврозоната е нужно поддържане на бюджетна дисциплинираност и понижаване на инфлацията до равнища сравними с най-ниските в Еврозоната. " За понижаване на инфлацията са нужни старания, за които е говорено неведнъж, което пък въпреки това е гаранция за триумф в тази тенденция ", сподели министър Николов. Сигурно в това свое заявление той няма поради последното решение за увеличение на пенсиите с размер, надхвърлящ лимита избран по швейцарското предписание. Защото въпросното финансово деяние не е антиинфлационно и изобщо не ни приближава до заявената от политиците стратегическа евро цел.
Министърът не пропусна да подчертае, че въвеждането на еврото ще увеличи кредитния рейтинг на страната и ще й разреши да се финансира на по ниски цени на интернационалните пазари. А също по този начин ще даде опция за увеличение на непознатите вложения. И двете изказвания - за по-изгодното финансиране и за по-големите вложения са противоречиви, в случай че не считаме присъединяване на българските банки в тези процеси. При тях въвеждането на еврото в действителност ще донесе изгоди, тъй като ще освободи към 5 милиарда евро, които в този момент са блокирани като наложителни минимални запаси. Но противоречиво дали и какъв брой от тези освободени милиарди българските банки ще влагат в народен дълг, без значение, че регулаторният риск по него ще е нулев. Въпросът е, че тези средства доста по-изгодно, несъмнено и ликвидно банките ни ще могат да влагат в ЕЦБ.
Що се отнася до растежа на непознатите вложения у нас, и със и без приемане на еврото, ще се усилват най-вече за сметка на вложената печална - с други думи за сметка на пари, извоювани в България, а не за сметка на капитали насъбрани и пристигнали от чужбина.
Икономическият министър увери, че администрацията е изцяло подготвена при въвеждане на еврото да следи за прецизното спазване на ползите на потребителите във връзка с цените на продуктите и услугите. И главната задача за това се разпорежда на Комисията за отбрана на потребителите. Това обаче е много самоуверено заявление като знаем какъв е административния потенциал и успеваемост на въпросната комисия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ