Огнян Минчев: Защо служебните правителства трябва да бъдат премахнати?
Огнян Минчев
180 депутати в сегашното Народно заседание могат да прекратят едно от най-големите недоразумения, залегнали в българската Конституция - разформироване на Народното събрание и основаване от президента на служебно държавно управление, което би трябвало да провежда и организира идващите избори. Създателите на нашата конституция предвидиха сходен текст, стимулирани от желанието младата българска народна власт да избегне заплахата едно настоящо държавно управление в оставка да злоупотреби с властта си и да наруши разпоредбите за осъществяване на почтени и свободни избори.
Президентът бе конституиран като съдия, който да реализира прехода от едно парламентарно заседание към идващото. Тази наредба на конституцията оказа помощ в решаваща степен за превъзмогване на политическата рецесия от началото на 1997 година при която президентът Стоянов изигра значима посредническа и лидерска роля.
При последните два парламентарни избора през 2021 година институцията на служебния кабинет сподели своите съществени дефицити и рисков капацитет, ориентиран против демократичната система. Президентът Румен Радев употребява своите компетенции с цел да реализира посредством двата си служебни кабинета съществени промени в българските институции, неофициално станали известни като " изчегъртване ".
В демократичната система " изчегъртване " не се планува, тъй като тя действа посредством официални правила и законни институции. Ако е нужна систематична битка с корупцията и реформиране на институционалната система, те се реализират посредством законодателни промени, превръщане на правосъдната система и детайли на изпълнителната власт с цел да се реализира по-ефективен надзор върху спазването на закона.
Персоналната наказателна отговорност се реализира посредством самостоятелното правораздаване, а не посредством милиционерски рейдове в институциите.
Чрез своите служебни държавни управления Румен Радев съществено разшири своите компетенции и неофициално акумулира голяма власт, непредвидена от Конституцията за позицията на президента в България. Нещо повече - тази власт се разпростира в интервали на служебно ръководство, в което няма парламент. В ръцете на Румен Радев служебното ръководство се трансформира в инструмент за еднолична власт, за която няма планувани ограничавания. Неформалното разширение на неговите властови пълномощия стигна до такава степен, негови политически протежета обществено да получават " благословията му " и детайли и цели групи от състава на служебните му държавни управления да бъдат просто конфигурирани във формулата на властта, която се конституира посредством новоизбрания парламент.
За страдание, тази разширена президентска власт е освен неофициална - законодателно несанкционирана, само че и изцяло безотговорна. В момента, в който номинираните от ментора Радев водачи на новото ръководство се срещнаха с действителните провокации на властта и започнаха да взимат нелеки управнически решения - президентът се изтегли в ролята на " политически наблюдаващ ", критикуващ изпълнителната власт, без да осъзнава и да поема своята отговорност за нея - такава, каквато тя се е формирала под неговото менторство. Тази " самостоятелна " позиция на президента е толкоз по-парадоксална, колкото по-голяма е неговата съхранена и при ръководство с настоящ парламент неофициална власт.
България навлезе в поредна политическа рецесия, при която най-вероятният излаз от институционалната обсада ще бъдат нови предварителни избори - т.е., ново служебно държавно управление.
Но партийнополитическата система у нас е в задълбочаваща се рецесия, която може да се опише с една единствена дума - фрагментация. Все по-голям брой, все по-малки, все по-шумни политически фракции, споделящи все по-малък капацитет за уреждане и лъчение на действена изпълнителна власт от следващия парламент. Ако идващото Народно събрание се окаже още веднъж в положение да не може да излъчи кабинет, още веднъж ни чака поредност от служебни кабинети, с които Румен Радев ще ръководи без парламент дълготрайно и както откри за добре.
Тази обстановка е рискова. В един миг президентът може да направи обществено извода, че не една или друга партия, а цялата партийнополитическа система е изгубила управническия си капацитет и би трябвало да бъде сменена с друга структура - да вземем за пример на един полупрезидентски режим. Който би имал по-скоро измеренията на путинизъм, в сравнение с голизъм от вида на Петата френска република. В условия, при които хората към този момент са привикнали с актуалната обстановка - Румен Радев държи властта, а протежетата му носят отговорността и виновността за неблагополучното ръководство - една смяна в посока еднолично президентско ръководство може да се реализира прекомерно и рисково елементарно.
Мисля, че тази заплаха би трябвало изрично да се предотврати. Институтът на служебното държавно управление е изчерпал своя смисъл, заложен от законодателя при условия на одеве прохождаща народна власт.
Този институт на служебно държавно управление през днешния ден пред нашите очи обслужва преидентската тактика за непрестанно разширяваща се еднолична власт. 3/4 от народните представители на актуалното 47 Обикновено Народно събрание могат да отстранен института на служебното държавно управление. Подобен институт не съществува на никое място другаде в Европа и в демократичния свят. Неговото упражняване у нас е все по-опасно и неподлежащо на действителен либерален надзор.
180 депутати в сегашното Народно заседание могат да прекратят едно от най-големите недоразумения, залегнали в българската Конституция - разформироване на Народното събрание и основаване от президента на служебно държавно управление, което би трябвало да провежда и организира идващите избори. Създателите на нашата конституция предвидиха сходен текст, стимулирани от желанието младата българска народна власт да избегне заплахата едно настоящо държавно управление в оставка да злоупотреби с властта си и да наруши разпоредбите за осъществяване на почтени и свободни избори.
Президентът бе конституиран като съдия, който да реализира прехода от едно парламентарно заседание към идващото. Тази наредба на конституцията оказа помощ в решаваща степен за превъзмогване на политическата рецесия от началото на 1997 година при която президентът Стоянов изигра значима посредническа и лидерска роля.
При последните два парламентарни избора през 2021 година институцията на служебния кабинет сподели своите съществени дефицити и рисков капацитет, ориентиран против демократичната система. Президентът Румен Радев употребява своите компетенции с цел да реализира посредством двата си служебни кабинета съществени промени в българските институции, неофициално станали известни като " изчегъртване ".
В демократичната система " изчегъртване " не се планува, тъй като тя действа посредством официални правила и законни институции. Ако е нужна систематична битка с корупцията и реформиране на институционалната система, те се реализират посредством законодателни промени, превръщане на правосъдната система и детайли на изпълнителната власт с цел да се реализира по-ефективен надзор върху спазването на закона.
Персоналната наказателна отговорност се реализира посредством самостоятелното правораздаване, а не посредством милиционерски рейдове в институциите.
Чрез своите служебни държавни управления Румен Радев съществено разшири своите компетенции и неофициално акумулира голяма власт, непредвидена от Конституцията за позицията на президента в България. Нещо повече - тази власт се разпростира в интервали на служебно ръководство, в което няма парламент. В ръцете на Румен Радев служебното ръководство се трансформира в инструмент за еднолична власт, за която няма планувани ограничавания. Неформалното разширение на неговите властови пълномощия стигна до такава степен, негови политически протежета обществено да получават " благословията му " и детайли и цели групи от състава на служебните му държавни управления да бъдат просто конфигурирани във формулата на властта, която се конституира посредством новоизбрания парламент.
За страдание, тази разширена президентска власт е освен неофициална - законодателно несанкционирана, само че и изцяло безотговорна. В момента, в който номинираните от ментора Радев водачи на новото ръководство се срещнаха с действителните провокации на властта и започнаха да взимат нелеки управнически решения - президентът се изтегли в ролята на " политически наблюдаващ ", критикуващ изпълнителната власт, без да осъзнава и да поема своята отговорност за нея - такава, каквато тя се е формирала под неговото менторство. Тази " самостоятелна " позиция на президента е толкоз по-парадоксална, колкото по-голяма е неговата съхранена и при ръководство с настоящ парламент неофициална власт.
България навлезе в поредна политическа рецесия, при която най-вероятният излаз от институционалната обсада ще бъдат нови предварителни избори - т.е., ново служебно държавно управление.
Но партийнополитическата система у нас е в задълбочаваща се рецесия, която може да се опише с една единствена дума - фрагментация. Все по-голям брой, все по-малки, все по-шумни политически фракции, споделящи все по-малък капацитет за уреждане и лъчение на действена изпълнителна власт от следващия парламент. Ако идващото Народно събрание се окаже още веднъж в положение да не може да излъчи кабинет, още веднъж ни чака поредност от служебни кабинети, с които Румен Радев ще ръководи без парламент дълготрайно и както откри за добре.
Тази обстановка е рискова. В един миг президентът може да направи обществено извода, че не една или друга партия, а цялата партийнополитическа система е изгубила управническия си капацитет и би трябвало да бъде сменена с друга структура - да вземем за пример на един полупрезидентски режим. Който би имал по-скоро измеренията на путинизъм, в сравнение с голизъм от вида на Петата френска република. В условия, при които хората към този момент са привикнали с актуалната обстановка - Румен Радев държи властта, а протежетата му носят отговорността и виновността за неблагополучното ръководство - една смяна в посока еднолично президентско ръководство може да се реализира прекомерно и рисково елементарно.
Мисля, че тази заплаха би трябвало изрично да се предотврати. Институтът на служебното държавно управление е изчерпал своя смисъл, заложен от законодателя при условия на одеве прохождаща народна власт.
Този институт на служебно държавно управление през днешния ден пред нашите очи обслужва преидентската тактика за непрестанно разширяваща се еднолична власт. 3/4 от народните представители на актуалното 47 Обикновено Народно събрание могат да отстранен института на служебното държавно управление. Подобен институт не съществува на никое място другаде в Европа и в демократичния свят. Неговото упражняване у нас е все по-опасно и неподлежащо на действителен либерален надзор.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ