Какви капани крият ниските лихви по кредитите
Очаква се дълъг интервал на ниски лихви, разясниха банкери. Тази „ лихвена зима " ще е съществено предизвикателство за огромните западни банки. Ниските лихви размиват преценката за кредитния риск, което в един миг може да докара до рецесия, предизвестяват още финансисти.
При жилищните заеми се вижда наклонност на спад, пикът е бил през 2009 година, когато лихвеният % е бил съвсем 10, през 2019 година той е достигнал стойности от 3,2%.
„ При потребителските заеми пикът е през 2009 година, тогава той е бил 13,34%. След това има гладко намаление и сега приблизително са към 6,3%. Това са историческо ниски проценти ”, изясни Стойне Василев, финансов специалист и съветник, представен от bTV.
Средният лихвен % при бързите заеми обаче доближава 50%. Финансистът посочи, че това е таванът, който е избран със закон за потребителски заем. „ Моите наблюдения демонстрират, че множеството сдружения употребяват тавана, а някои даже го надвишават. Тези небанкови финансови институции си имат своите клиенти и се надявам те да схващат рисковете ”, сподели още Василев.
Статистиката за тъй наречените „ неприятни ” или необслужвани заеми демонстрира, че те също са намалели. Приема се, че здравословното равнище за тях е до 4%, у нас те доближават малко над 7%. С тези данни България попада в топ пет на страните с необслужвани заеми. Понижаването на този индикатор е едно от изискванията за влизането на страната ни в Еврозоната.
При ипотечен заем от 100 хиляди лева, сега месечната вноска е малко над 560 лева, при възможна финансова рецесия, тя ще се повиши на 722 лева или с 28% повече.
Рефинансирането или обединяването на няколко заема в един е вид, който клиентите все по-често избират, твърди кредитният съветник Диана Караколева. От една страна по този начин е допустимо да бъде намалени месечните вноски, а от друга – да се изтегли различен по-голям заем.
Според кредитни консултанти, разновидността с рефинансирането е добър и при хора, изтеглили така наречен бързи заеми, които също могат да ни вкарат в спиралата на длъжниците.
„ Когато приказваме за лихвени проценти – те не са нещо самостоятелно в развиването на стопанската система. Трябва да се съобразяваме с инфлацията, обстановката с натрупването на депозитна маса и търсенето на заеми ”, сподели проф. Гарабед Минасян финансист, някогашен член на УС на Българска народна банка.
Експертът съобщи, че депозитите порастват, а повода е, че обществото избира да икономисва. „ Когато човек не е сигурен в бъдещето, той държи парите си. Това обаче задържа нашето икономическо развиване, то е най-ниско за всички някогашни социалистически страни, които в този момент са членки на Европейски Съюз ”, разяснява Минасян.
Източник: bTV
При жилищните заеми се вижда наклонност на спад, пикът е бил през 2009 година, когато лихвеният % е бил съвсем 10, през 2019 година той е достигнал стойности от 3,2%.
„ При потребителските заеми пикът е през 2009 година, тогава той е бил 13,34%. След това има гладко намаление и сега приблизително са към 6,3%. Това са историческо ниски проценти ”, изясни Стойне Василев, финансов специалист и съветник, представен от bTV.
Средният лихвен % при бързите заеми обаче доближава 50%. Финансистът посочи, че това е таванът, който е избран със закон за потребителски заем. „ Моите наблюдения демонстрират, че множеството сдружения употребяват тавана, а някои даже го надвишават. Тези небанкови финансови институции си имат своите клиенти и се надявам те да схващат рисковете ”, сподели още Василев.
Статистиката за тъй наречените „ неприятни ” или необслужвани заеми демонстрира, че те също са намалели. Приема се, че здравословното равнище за тях е до 4%, у нас те доближават малко над 7%. С тези данни България попада в топ пет на страните с необслужвани заеми. Понижаването на този индикатор е едно от изискванията за влизането на страната ни в Еврозоната.
При ипотечен заем от 100 хиляди лева, сега месечната вноска е малко над 560 лева, при възможна финансова рецесия, тя ще се повиши на 722 лева или с 28% повече.
Рефинансирането или обединяването на няколко заема в един е вид, който клиентите все по-често избират, твърди кредитният съветник Диана Караколева. От една страна по този начин е допустимо да бъде намалени месечните вноски, а от друга – да се изтегли различен по-голям заем.
Според кредитни консултанти, разновидността с рефинансирането е добър и при хора, изтеглили така наречен бързи заеми, които също могат да ни вкарат в спиралата на длъжниците.
„ Когато приказваме за лихвени проценти – те не са нещо самостоятелно в развиването на стопанската система. Трябва да се съобразяваме с инфлацията, обстановката с натрупването на депозитна маса и търсенето на заеми ”, сподели проф. Гарабед Минасян финансист, някогашен член на УС на Българска народна банка.
Експертът съобщи, че депозитите порастват, а повода е, че обществото избира да икономисва. „ Когато човек не е сигурен в бъдещето, той държи парите си. Това обаче задържа нашето икономическо развиване, то е най-ниско за всички някогашни социалистически страни, които в този момент са членки на Европейски Съюз ”, разяснява Минасян.
Източник: bTV
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ