Какво представлява картелът и защо се доказва толкова трудно?
Обвиненията против огромните търговски вериги и производителите на храни, че вземат участие в картелни съглашения и спекулират с високите цени, прераснаха в публично следствие на Комисията за защита на конкуренцията. Вчера и е образувал три производства за хипотетични подмолни сделки в прорез със закона.
Самата Юлия Ненкова, ръководител на Комисията, призна в ефир, че картел „ е доста мъчно да се потвърди “. Това бе повторено по-късно в известие на регулатора до медиите, където се показва още, че затова резултати от стартираните щателни инспекции няма да има скоро.
Те обаче са факт и това повдига няколко въпроса към картелите, считани за едно от най-тежките нарушавания на свободния пазар.
Какво е картелът и кой потвърждава съществуването на подобен?
Накратко, картел поражда, когато сред най-малко две конкурентни компании има координиране на дейностите, целящо постигането на пазарно преимущество. Договорките посред им може да се отнасят до установяване на цени, разпределение на пазари или манипулиране на обществени търгове, състезания, публични поръчки.
Изкуственото завишаване на цени – каквито са подозренията по адрес на веригите и производителите в България – е типичен образец за картел. Хипотетично той може да включва наговаряне сред производители на даден хранителен артикул по едно и също време да вдигнат цените на едро с 40 стотинки, а оттова магазините да поемат щафетата и също да координират дейностите си.
Сред неразрешените дейности са:
директно или индиректно установяване на цени;разпределяне на пазари или доставчици;контролиране или ограничение на производството, търговията, техническото развиване или инвестициите;прилагане на разнообразни условия при идентични покупко-продажби по отношение на избрани партньори;поставяне на спомагателни отговорности, които не са в подписания контракт.
Контрол по спазването на разпоредбите на свободния пазар има за задача да извършва Комисията за защита на конкуренцията. Тя е тази, която дефинира дали е осъществено нарушаване, като има правото да постанова и финансови наказания. Органът може да се самосезира, какъвто е сегашният случай, а може да започва следствие и по искане на прокурор; искане на лица, чиито ползи са засегнати; искане на различен държавен орган по конкуренцията на страна членка на ЕС; искане на ЕК; искане за мнение на държавен орган, в това число и орган на изпълнителната власт.
Защо е толкоз мъчно да се откри съществуването на картел?
За да се откри съществуването на картел, са нужни съответни доказателства за реализирано съглашение – при косвени данни като да вземем за пример идентична ценова политика на съперниците (ценови паралелизъм), пазарът се проучва детайлно, с цел да се ревизира дали не съществуват справедливи стопански фактори за сходно държание.
Историята демонстрира, че с цел да се изобличи картел, някой от участниците в него би трябвало да изнесе вътрешна информация. Понякога това вършат притиснати играчи, за понижаване на наказването си.
„ Трудно се потвърждава картел и по тази причина няма доста процедура. Обикновено някой би трябвало да „ изпее “, т.е. някой от картела да излезе и да каже: ето, аз издадох всичко, отменете ми наказването “, разяснява икономистът Георги Ангелов в ефира на Nova тази заран.
Подобен случай имаше през 2021 година, когато Комисия за защита на конкуренцията санкции 30 компании за в съгласие присъединяване в публични поръчки за държавното саниране. Разследването се проточи пет години, а установяването на картел стана с помощта на информация от двама участници в него – „ Научноизследователски строителен институт – НИСИ “ ЕООД и „ Трансконсулт-БГ “ ООД.
Друг случай от близкото минало е следствието за нарушаване против Shell, OMV България, Петрол, НИС Петрол, Лукойл и Еко. Там обаче Комисия за защита на конкуренцията не можа да откри картел на пазара на горива, а съществуването на ценови паралелизъм.
В този подтекст значим съставен елемент от всяко такова следствие е анализът на пазарната обстановка и при какви условия поражда въпросното държание, будещо подозрения. Тук попадат динамичността на цените на суровините, разноски, брой снабдители (колкото по-малко, толкоз по-трудно да се води кой знае какъв брой друга ценова политика например) и брой клиенти, други възможности за доставки, въздействие на интернационалните или районни пазари и други
Каква е пазарната обстановка сега?
Много наблюдаващи и мениджъри в бранша я разказват като „ съвършена стихия “, откакто отрицателните резултати от пандемията бързо бяха задълбочени от избухналата война в Украйна. Към към този момент разбърканата верига на доставки се прибавиха нови проблеми, най-много с цените на силата и пшеницата, считана за компас за по-широката палитра от храни.
В интернационален проект инфлацията скочи, в някои страни като Съединени американски щати стигна невиждани от десетилетия равнища. В еврозоната тя удари връх, надхвърляйки 10%, а в България скочи до 18,7% (б.р. – през февруари е 16%).
Част от рецензиите в България са, че моторът на инфлацията – цените не енергоносителите – се връщат надолу, само че това не оказва въздействие върху равнищата на цените. В изявление предходната седмица, че високите процентни стойности в страната се дължат на неверни политически решения, като разпределяне на средства „ на калпак “, а оттова напомпване на потреблението.
На пръв взор съществуват редица фактори, предполагащи съществуването на характерни пазарни условия, които тласкат компаниите в една и съща посока. Т. нар. ценови паралелизъм обаче постоянно характеризира пазарите с високо равнище на централизация, т.е. малцина огромни участници. Втеорията ценовият паралелизъм се възприема като симптом за съществуване на ценова съгласуваност, само че не може да бъде избран като картел без безапелационни доказателства за реализирано споразумение на съперници (срещи, продан на информация).
Какво има Комисия за защита на конкуренцията по проблема с храните?
Към момента Комисия за защита на конкуренцията няма доказателства и занапред ще търси такива, разполага единствено изявленията по медиите. В едно такова да вземем за пример ръководителят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров разяснява какъв брой би би трябвало да е цената на кг кашкавал, с цел да може да се приказва за първокласен артикул. „ Това не потвърждава картел, а може би навежда Комисията, че вътре в Асоциацията си разменят сензитивна информация “, означи Георги Ангелов.
„ Не подвеждаме потребителите “, сподели Димитър Зоров през днешния ден пред bTV. Той удостовери, че има растеж на индустриалните цени, както и в надценките обаче. Според него обаче за съюзяване не може да става дума, а всичко се дължи на пазарни механизми.
„ Когато в един пазар има 300 производители, не може да има и умисъл за картел. Това е невероятно “, сподели Зоров.
Асоциацията на птицевъдите пък попада във фокуса на Комисия за защита на конкуренцията поради обществено присъединяване на Ивайло Гълъбов, в което той декларира, че няма никакво съображение цените на яйцата да се покачат за Великден поради почналото поевтиняване на базовите цени на суровините. „ Ние не можем да дефинираме цените на яйцата, можем да вършим прогнози и разбори “, сподели той.
По думите му локалното произвеждане е в добра кондиция и по тази причина „ нашите яйца са толкоз евтини и изнасяме в прилежащите страни “. Именно този артикул бе измежду необятно дискутираните поради фрапантното му повишаване през последните месеци. Гълъбов цитира информация в Евростат, съгласно която България сега е трата по най-ниски цени на яйцата.
„ Цените ни са конкурентни, увери той. Хранителната промишленост печели от оборот, не от високи цени, високите цени са във висшата мода “, сподели още Гълъбов.
Според Георги Ангелов проблем може да има по-скоро при олиото, където текат следствия от съвсем година. „ Ако нещо излезе, може би ще е там “, счита той и отбелязва спецификата на този пазар – съществуването на огромен преобладаващ състезател.
Проблемът с олиото стартира със слух, че т е свършило, вследствие на което настана суматоха. „ Ако някой преднамерено го е основал съзнателно това, да вземем за пример посредством тролове във Фейсбук, може би има документална среда “, сподели икономистът.
·
Самата Юлия Ненкова, ръководител на Комисията, призна в ефир, че картел „ е доста мъчно да се потвърди “. Това бе повторено по-късно в известие на регулатора до медиите, където се показва още, че затова резултати от стартираните щателни инспекции няма да има скоро.
Те обаче са факт и това повдига няколко въпроса към картелите, считани за едно от най-тежките нарушавания на свободния пазар.
Какво е картелът и кой потвърждава съществуването на подобен?
Накратко, картел поражда, когато сред най-малко две конкурентни компании има координиране на дейностите, целящо постигането на пазарно преимущество. Договорките посред им може да се отнасят до установяване на цени, разпределение на пазари или манипулиране на обществени търгове, състезания, публични поръчки.
Изкуственото завишаване на цени – каквито са подозренията по адрес на веригите и производителите в България – е типичен образец за картел. Хипотетично той може да включва наговаряне сред производители на даден хранителен артикул по едно и също време да вдигнат цените на едро с 40 стотинки, а оттова магазините да поемат щафетата и също да координират дейностите си.
Сред неразрешените дейности са:
директно или индиректно установяване на цени;разпределяне на пазари или доставчици;контролиране или ограничение на производството, търговията, техническото развиване или инвестициите;прилагане на разнообразни условия при идентични покупко-продажби по отношение на избрани партньори;поставяне на спомагателни отговорности, които не са в подписания контракт.
Контрол по спазването на разпоредбите на свободния пазар има за задача да извършва Комисията за защита на конкуренцията. Тя е тази, която дефинира дали е осъществено нарушаване, като има правото да постанова и финансови наказания. Органът може да се самосезира, какъвто е сегашният случай, а може да започва следствие и по искане на прокурор; искане на лица, чиито ползи са засегнати; искане на различен държавен орган по конкуренцията на страна членка на ЕС; искане на ЕК; искане за мнение на държавен орган, в това число и орган на изпълнителната власт.
Защо е толкоз мъчно да се откри съществуването на картел?
За да се откри съществуването на картел, са нужни съответни доказателства за реализирано съглашение – при косвени данни като да вземем за пример идентична ценова политика на съперниците (ценови паралелизъм), пазарът се проучва детайлно, с цел да се ревизира дали не съществуват справедливи стопански фактори за сходно държание.
Историята демонстрира, че с цел да се изобличи картел, някой от участниците в него би трябвало да изнесе вътрешна информация. Понякога това вършат притиснати играчи, за понижаване на наказването си.
„ Трудно се потвърждава картел и по тази причина няма доста процедура. Обикновено някой би трябвало да „ изпее “, т.е. някой от картела да излезе и да каже: ето, аз издадох всичко, отменете ми наказването “, разяснява икономистът Георги Ангелов в ефира на Nova тази заран.
Подобен случай имаше през 2021 година, когато Комисия за защита на конкуренцията санкции 30 компании за в съгласие присъединяване в публични поръчки за държавното саниране. Разследването се проточи пет години, а установяването на картел стана с помощта на информация от двама участници в него – „ Научноизследователски строителен институт – НИСИ “ ЕООД и „ Трансконсулт-БГ “ ООД.
Друг случай от близкото минало е следствието за нарушаване против Shell, OMV България, Петрол, НИС Петрол, Лукойл и Еко. Там обаче Комисия за защита на конкуренцията не можа да откри картел на пазара на горива, а съществуването на ценови паралелизъм.
В този подтекст значим съставен елемент от всяко такова следствие е анализът на пазарната обстановка и при какви условия поражда въпросното държание, будещо подозрения. Тук попадат динамичността на цените на суровините, разноски, брой снабдители (колкото по-малко, толкоз по-трудно да се води кой знае какъв брой друга ценова политика например) и брой клиенти, други възможности за доставки, въздействие на интернационалните или районни пазари и други
Каква е пазарната обстановка сега?
Много наблюдаващи и мениджъри в бранша я разказват като „ съвършена стихия “, откакто отрицателните резултати от пандемията бързо бяха задълбочени от избухналата война в Украйна. Към към този момент разбърканата верига на доставки се прибавиха нови проблеми, най-много с цените на силата и пшеницата, считана за компас за по-широката палитра от храни.
В интернационален проект инфлацията скочи, в някои страни като Съединени американски щати стигна невиждани от десетилетия равнища. В еврозоната тя удари връх, надхвърляйки 10%, а в България скочи до 18,7% (б.р. – през февруари е 16%).
Част от рецензиите в България са, че моторът на инфлацията – цените не енергоносителите – се връщат надолу, само че това не оказва въздействие върху равнищата на цените. В изявление предходната седмица, че високите процентни стойности в страната се дължат на неверни политически решения, като разпределяне на средства „ на калпак “, а оттова напомпване на потреблението.
На пръв взор съществуват редица фактори, предполагащи съществуването на характерни пазарни условия, които тласкат компаниите в една и съща посока. Т. нар. ценови паралелизъм обаче постоянно характеризира пазарите с високо равнище на централизация, т.е. малцина огромни участници. Втеорията ценовият паралелизъм се възприема като симптом за съществуване на ценова съгласуваност, само че не може да бъде избран като картел без безапелационни доказателства за реализирано споразумение на съперници (срещи, продан на информация).
Какво има Комисия за защита на конкуренцията по проблема с храните?
Към момента Комисия за защита на конкуренцията няма доказателства и занапред ще търси такива, разполага единствено изявленията по медиите. В едно такова да вземем за пример ръководителят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров разяснява какъв брой би би трябвало да е цената на кг кашкавал, с цел да може да се приказва за първокласен артикул. „ Това не потвърждава картел, а може би навежда Комисията, че вътре в Асоциацията си разменят сензитивна информация “, означи Георги Ангелов.
„ Не подвеждаме потребителите “, сподели Димитър Зоров през днешния ден пред bTV. Той удостовери, че има растеж на индустриалните цени, както и в надценките обаче. Според него обаче за съюзяване не може да става дума, а всичко се дължи на пазарни механизми.
„ Когато в един пазар има 300 производители, не може да има и умисъл за картел. Това е невероятно “, сподели Зоров.
Асоциацията на птицевъдите пък попада във фокуса на Комисия за защита на конкуренцията поради обществено присъединяване на Ивайло Гълъбов, в което той декларира, че няма никакво съображение цените на яйцата да се покачат за Великден поради почналото поевтиняване на базовите цени на суровините. „ Ние не можем да дефинираме цените на яйцата, можем да вършим прогнози и разбори “, сподели той.
По думите му локалното произвеждане е в добра кондиция и по тази причина „ нашите яйца са толкоз евтини и изнасяме в прилежащите страни “. Именно този артикул бе измежду необятно дискутираните поради фрапантното му повишаване през последните месеци. Гълъбов цитира информация в Евростат, съгласно която България сега е трата по най-ниски цени на яйцата.
„ Цените ни са конкурентни, увери той. Хранителната промишленост печели от оборот, не от високи цени, високите цени са във висшата мода “, сподели още Гълъбов.
Според Георги Ангелов проблем може да има по-скоро при олиото, където текат следствия от съвсем година. „ Ако нещо излезе, може би ще е там “, счита той и отбелязва спецификата на този пазар – съществуването на огромен преобладаващ състезател.
Проблемът с олиото стартира със слух, че т е свършило, вследствие на което настана суматоха. „ Ако някой преднамерено го е основал съзнателно това, да вземем за пример посредством тролове във Фейсбук, може би има документална среда “, сподели икономистът.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ