Оскарова писателка с нов роман у нас
Обучена здравна сестра (голяма необичайност за средата на XIX век) е изпратена в провинциална Ирландия да реализира двуседмично непрекъснато наблюдаване над единайсетгодишно мощно набожно момиче. За него се твърди, че не е приемало храна от съвсем пет месеца, а живее единствено с помощта на „ манна небесна “.
Чудо или машинация се крият в основата на тази история, шумно подета от вестниците и провокирала яростни разногласия в научните среди? Каква страшна загадка е предиздвикала това будно дете да откаже да се храни? Това е завръзката в Чудото - новия хитов разказ на Ема Донахю.
Книгата е на българския пазар от през днешния ден в превод на Маргарита Терзиева, с логото на издателство Милениум. С присъщия си неповторим жанр авторката на бестеселъра Стая майсторски пресъздава мрачната атмосфера на забутано селце, обзето от мистицизъм, предубеждения и свирепост.
С спестовен, само че изразителен език тя рисува ярки облици, които навяват съществени размишления за цената на човешкия живот и за силата на волята. Чудото към този момент бе разгласен от рецензията за следващия шедьовър на Донахю след Стая, който бе преведен на повече от 30 езика, екранизиран в Холивуд, номиниран за Оскар - 2016 за най-хубав филм, а авторката – за най-хубав приспособен сюжет.
За ролята си на майката в лентата актрисата Бри Ларсън получи златната статуетка. Новата книга също към този момент е преведена или в развой на превод и издаване в редица страни. Меката на киното се готви и за нейната екранна версия, за чийто сюжет още веднъж ще приспособява романа си самата Донахю.
Новият разказ е напрегната, провокираща интимна психодрама, учредена на детайлите и събуждаща готически смут. Тя е проучване на срещата на две души, които се трансформират взаимно, история за силата на любовта, която може да надмогне злото.
Подобно на Стая, въодушевен от ужасяващия случай на австрийския принудител Йозеф Фрицъл, държал в плен една от дъщерите, която му родила 7 деца, и „ Чудото “ има своя документален първоизточник. Историята е учредена на явлението „ постещи девойки “, разказано в редица католически страни от XVI до XX век.
Младите дами настояват, че живеят без храна месеци или даже години. За какво става дума? Анорексия, религиозна маниакалност, опит да привлекат вниманието и даренията на любопитните гости, да провокират изумлението на лекарите, учените, свещениците? Всички се пробват да схванат дали в действителност човек може да живее единствено от въздуха, светлината и Божията обич.
Тези дами се отдръпват в своите спални, трансформирайки ги в светилища, а в по-редките случаи на постещи мъже се следи и друга форма на феномена – те парадират със своите достижения в лишаването от храна, трансформирайки се в безвкусен звезди.
Донахю още веднъж предлага съблазнителен книжовен деликатес, в който нагнетяващият любознание роман се смесва с исторически бекграунд и е гарниран с надълбоко прочувствено разрастване на героите.
Големият въпрос, който слага, е не това какво, а за какво се се случва. Младата британска сестра Либ Райт приема със смесени усеща добре платената, само че и неприятна задача – да откри какво се случва с Анна и да разкрие дали казусът може да бъде разгласен за знамение или е машинация. Либ усеща смесицата от религиозни и фолклорни вярвания, които витаят в селото, вглежда се деликатно в положението на към момента постоянното момиче, следи дали тя има достъп до храна.
„ Всяко тяло е вместилище на секрети “, споделя сестрата, проследявайки всички влакна, които могат да се предизвикали детето да се обрече на апетит – тъмни фамилни секрети, вяра, медицински хипотези. Прозира зад решението му неговата беззащитност и решителността му да употребява единствената мощ, която мисли, че владее – силата на отхвърли.
Крайната атеистка Либ последователно възприема религиозните схващания на Анна и стартира да й влияе и като съблазнител, и като свят човек. Тя би трябвало да убеди пациентката си да надмогне своята неизбежност на глада, да поеме първата глътка мляко. Това ще бъде нов тип свещенодействие – признание на тялото, пробуждане на „ потребността, копнежа, страха и съжалението. Цялата нечестива неразбория на живота “.
Чудо или машинация се крият в основата на тази история, шумно подета от вестниците и провокирала яростни разногласия в научните среди? Каква страшна загадка е предиздвикала това будно дете да откаже да се храни? Това е завръзката в Чудото - новия хитов разказ на Ема Донахю.
Книгата е на българския пазар от през днешния ден в превод на Маргарита Терзиева, с логото на издателство Милениум. С присъщия си неповторим жанр авторката на бестеселъра Стая майсторски пресъздава мрачната атмосфера на забутано селце, обзето от мистицизъм, предубеждения и свирепост.
С спестовен, само че изразителен език тя рисува ярки облици, които навяват съществени размишления за цената на човешкия живот и за силата на волята. Чудото към този момент бе разгласен от рецензията за следващия шедьовър на Донахю след Стая, който бе преведен на повече от 30 езика, екранизиран в Холивуд, номиниран за Оскар - 2016 за най-хубав филм, а авторката – за най-хубав приспособен сюжет.
За ролята си на майката в лентата актрисата Бри Ларсън получи златната статуетка. Новата книга също към този момент е преведена или в развой на превод и издаване в редица страни. Меката на киното се готви и за нейната екранна версия, за чийто сюжет още веднъж ще приспособява романа си самата Донахю.
Новият разказ е напрегната, провокираща интимна психодрама, учредена на детайлите и събуждаща готически смут. Тя е проучване на срещата на две души, които се трансформират взаимно, история за силата на любовта, която може да надмогне злото.
Подобно на Стая, въодушевен от ужасяващия случай на австрийския принудител Йозеф Фрицъл, държал в плен една от дъщерите, която му родила 7 деца, и „ Чудото “ има своя документален първоизточник. Историята е учредена на явлението „ постещи девойки “, разказано в редица католически страни от XVI до XX век.
Младите дами настояват, че живеят без храна месеци или даже години. За какво става дума? Анорексия, религиозна маниакалност, опит да привлекат вниманието и даренията на любопитните гости, да провокират изумлението на лекарите, учените, свещениците? Всички се пробват да схванат дали в действителност човек може да живее единствено от въздуха, светлината и Божията обич.
Тези дами се отдръпват в своите спални, трансформирайки ги в светилища, а в по-редките случаи на постещи мъже се следи и друга форма на феномена – те парадират със своите достижения в лишаването от храна, трансформирайки се в безвкусен звезди.
Донахю още веднъж предлага съблазнителен книжовен деликатес, в който нагнетяващият любознание роман се смесва с исторически бекграунд и е гарниран с надълбоко прочувствено разрастване на героите.
Големият въпрос, който слага, е не това какво, а за какво се се случва. Младата британска сестра Либ Райт приема със смесени усеща добре платената, само че и неприятна задача – да откри какво се случва с Анна и да разкрие дали казусът може да бъде разгласен за знамение или е машинация. Либ усеща смесицата от религиозни и фолклорни вярвания, които витаят в селото, вглежда се деликатно в положението на към момента постоянното момиче, следи дали тя има достъп до храна.
„ Всяко тяло е вместилище на секрети “, споделя сестрата, проследявайки всички влакна, които могат да се предизвикали детето да се обрече на апетит – тъмни фамилни секрети, вяра, медицински хипотези. Прозира зад решението му неговата беззащитност и решителността му да употребява единствената мощ, която мисли, че владее – силата на отхвърли.
Крайната атеистка Либ последователно възприема религиозните схващания на Анна и стартира да й влияе и като съблазнител, и като свят човек. Тя би трябвало да убеди пациентката си да надмогне своята неизбежност на глада, да поеме първата глътка мляко. Това ще бъде нов тип свещенодействие – признание на тялото, пробуждане на „ потребността, копнежа, страха и съжалението. Цялата нечестива неразбория на живота “.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ