Общинските съветници в Кресна предприеха крути мерки срещу перничанина Сидер

Общинските съветници в Кресна започнаха крути ограничения против перничанина Сидер Седефчев, който отглежда животни в село Влахи. На юлската сесия с 11 гласа „ за “ и един „ въздържал се “ те задължиха животновъда да реалокира всичките си животни отвън територията на селото.

Срокът по тази причина е 30 дни и той изтича на 10 август., писахме през вчерашния ден.

Съгласно закона за ветеринарномедицинската активност Общински съвет – Кресна задължи Седефчев да си води кучетата на каишка и да не ги пуска безотговорно, както и да почисти целия оборски тор на територията на Влахи, насъбран от животните му.

Мерките са наложени след писмо на предходния регионален шеф Стоян Христов. Той се намесил, откакто 4 месеца Седефчев отказвал да почисти животинските фекалии, насъбрани от 500-те му каракачански овце, 230 калоферски кози и 20 каракачански коня плюс 50 каракачански кучета, които екологът отглежда, с цел да продава.

Купища тор бяха открити през април от чиновници на „ Басейнова дирекция ", които по сигнал отидоха в кресненското село и го откриха потънало в лайна до самия бряг на река Косовска.,,предава Еконовини.бг

Сидер Седефчев, брачната половинка му Елена и брат му Атила в действителност са окупирали по-голяма част от Влахи, където против големи държавни дотации отглеждат животните. Освен това имат екосдружение с учебен център с едри хищници, изложбени зали, кафене, магазин, обгрижват даже няколко лешояда по план за 14 млн. лева Самите те живеят в голяма къща, закрита от високи дувари, имат няколко първокласни вили, които се дават чартърен.

Село Влахи, което се намира в Кресненското дефиле, се намира базата на деятелите от коалиция „ За да остане природа в България “, а инспекция демонстрира, че доста от известните български еколози са притежатели на парцели и обитават през огромна част от годината точно в кресненското село.

В центъра на селото, по европрограма, е издигната голяма постройка, която е наречена " Учебен център за едри хищници ". С пари от публични поръчки пък е купена постройката на бившето учебно заведение, което е превърнато в „ Училище за природа “, което се ръководи от едноименна неправителствена организация и разполага с ресторант и хотелска част.

Собственик на образователния център е „ Сдружение за дива природа Балкани “. Зад тази частна неправителствена организация стои екологът Андрей Ковачев – някогашен основен консултант на Борислав Сандов и Тома Белев в по време на мандата им като министър и зам. министър в Министерството на околната среда и водите.

Начело на „ Сдружение за дива природа Балкани “ е Александър Дуцов. Той се изявява като специалист по вълци и мечки и работи с българския клон на швейцарската фондация WWF, който се ръководи от Веселина Кавръкова – жена на някогашния заместител министър на околната среда и водите Тома Белев.

Член на Управителният съвет на „ Сдружение за дивата природа Балкани “ е и Елена Цингарска. Тя е биолог и дружно с мъжът си Сидер Седефчев – художник и зелен деятел, вършат сериозен бизнес във Влахи, употребявайки финансиране от еврофондове и националния бюджет.

В сдружението е и Андрей Ралев, който е един от учредителите на партия „ Зелено придвижване “.

Всички те, както и доближените им, прекарват немалка част от времето си в селото, пребивавайки в къщи или обучителни центрове, благосъстоятелност на няколко неправителствени организации.

В селото живее и Димитър Василев – Велин – най-големият жалбоподател против довършването на Автомагистрала Струма. Министерския консултант Андрей Ковачев също е притежател на парцел в региона.

Както Еко Новини разкри, Велин и Ковачев са завели цели 8 каузи против Автомагистрала Струма през Кренсенското дефиле единствено през месец март тази година.

Във Влахи целогодишно се подвизават и зелените функционери Петко Ковачев от Неправителствени организации „ Институт за зелени политики “ и Петко Цветков от българо-швейцарската фондация „ Биоразнообразие “.

Какъв е бизнесът на еколозите във Влахи?

Най-големият бизнес на еколозите е осъществяване на стратегии за реинтодукция на черни и белоглави лешояди в региона на Кресненския пролом. Поръчките се извършват от „ Зелени Балкани “, „ Дивият фонд за флора и фауна “ и още няколко зелени организации. Финансирането на тези действия е от стратегия “LIFE ” на Европейския съюз и националния бюджет. Стойността на плановете за интервала 2015-2022 година е над 10 милиона лв., или към 350 000 евро на двойка лешояди.

Цялата стратегия е с съвсем нулев резултат - една част от птиците, купените от Испания, са напуснали региона и се преместили да гнездят в Македония, Сърбия и Гърция. Други са отлетели за Израел.

Около развъждането на лешоядите има и престъпен детайл - еколозите настояват, че 17 птици са били съзнателно отровени от локалните. Те обаче отхвърлят и настояват, че когато зелените почнали опитите за реитродуциране на лешояди, те предизвестили еколозите, че в региона няма нужната хранителна база за тези огромни птици.

Действително преди 50-60 години там се виждали гнездящи лешояди, само че тогава е имало големи стада от крави и овце, които излизали на паша. Тогава животновъдите не събирали умрелите животни, а ги оставяли на мършоядите - птици, чакали и вълци. Днес обаче тези условия не съществуват. Животните са доста малко, а поради санитарните условията се дават на екарисажи след гибелта им.

Дори тези повече от 10 милиона да бъдат изхарчени целево, в региона през днешния ден няма условия, които да накарат птиците да останат и да се открият в България, защото няма храна.

Освен опитите за реитродуциране на лешояди, зелените развиват сериозен бизнес с образования, лекции, семинари и конференции. През последните години са проведени над 40 такива във Влахи. Всичките финансирани по европейски и национални стратегии. Парите идват от " Програма за поддръжка на неправителствени организации в България " по Финансовият механизъм на европейското икономическо пространство. Усвоени са стотици хиляди.

Пари еколозите изкарват и от образователния център за едри хищници. Така се споделя и едноименната фондация, която усвоява парите по публични поръчки.

Отделно еколозите отглеждат и овце, крави, коне и расови каракачански кучета - единствено те са над 50. Голяма част от " учебното заведение " е превърнато в сеновал за плява и сено за храна на стадата, благосъстоятелност на зелените.

За прикритие на стопанската и комерсиална активност отглеждат една мечка е един вълк. Дивите животни, които наподобяват много зле, са затворени зад ръждясали решетки, а на оградата пред седи отрязано пластмасово шише за дарения.

Те се занимават и с търговия на недвижими парцели. Еколозите купуват къщи, реновират ги по евро стратегии и ги употребяват за персонален бизнес.