Общините вече ще трябва да следят дали магазини, заведения и

...
Общините вече ще трябва да следят дали магазини, заведения и
Коментари Харесай

Общините ще следят дали заведенията плащат авторски права за музика

Общините към този момент ще би трябвало да наблюдават дали магазини, заведения и хотели заплащат за авторски права за музиката, която пускат. Поне един път годишно те ще би трябвало да заявяват в локалната администрация договорите си с организации за ръководство на права, които им дават право да излъчват музика легално.

Онези, които не са платили за използването на съответните творби, може да бъдат санкционирани с сред 2000 и 10 000 лв.. Половината от приходите от санкции ще отиват в общинския бюджет, а другата част - във фонд " Култура ".

Това реши Народното събрание при окончателното приемане на промените в Закона за авторското право и сродните му права в четвъртък. Те бяха предизвикани от искане на Европейската комисия България да бъде наказана да заплаща дневна глоба от 19 121 евро, защото в този момент настоящият закон не дава отговор на европейските правила за финансов мениджмънт и бистрота за организациите за групово ръководство на авторски права.

В момента контролът за това дали търговците и хотелиерите заплащат за авторски права е в ръцете на Министерството на културата. Според организациите за групово ръководство на права обаче министерството няма потенциал да следи всички към 100 000 обекта в страната. В същото време сивият бранш е огромен, а съгласно оценки на сектора обхванати са едвам 15% от пазара.

Според организациите за групово ръководство, кметовете няма да имат проблем да правят контрола, защото е без това в този момент наблюдават комерсиалните обекти дали извършват други свои отговорности.

Възможността за промени в Закона за авторското право и сродните му права накара засегнатите от наредбите страни да се опитат да решат наболели от години проблеми в бранша. Те се дължат главно на връзките сред организациите за ръководство на авторски права и ползвателите на тези права - радио, телевизионни, кабелни оператори, уредници на концерти. Те от време на време си разменят обвинявания за нелоялно държание и корист с монопол. Всяка от засегнатите страни се опита да дръпне чергата най-малко малко към себе си.

Промяна в цените

Приходите от радио и тв оператори са главните за организациите за групово ръководство " Музикаутор " и " Профон ". Според доклада на " Музикаутор ", която съставлява композитори, създатели и музикални издатели, приходите от този сегмент за 2017 година са към 4.8 млн. лв. или 65% от общите приходи. За " Профон " сумата за 2016 година е към 4 млн. лв. и 76% от приходите. Тарифите за тези клиенти се оферират от организациите за ръководство на права и се договарят с браншовите организации - в тази ситуация с Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Практиката демонстрира, че договарянията могат да продължат с години, а при непреодолими разлики крайната дума е на комисия, назначена от министъра на културата.

Според дефинитивно признатите текстове министърът остава съдия, в случай че двете страни в разногласието за цените не съумеят да се спогодят, както упорстваха от организациите за групово ръководство. От АБРО обаче съумяха да извоюват опция те да желаят смяна на цените за прилагане на права. Това ще е допустимо 5 години след одобряването на цените, а до решението дали да бъдат изменени, ще се заплаща по старите цени.

Изключение за БНР и Българска национална телевизия

Депутатите взеха решение, че публичните медии Българска национална телевизия и БНР ще заплащат по обособени цени за авторски права от комерсиалните медии. Мотивът за това предложение беше, че държавните радио и телевизия зависят от бюджетна прехрана, имат ограничавания за рекламата, задължени са да дават несъмнено наличие и да влагат в производството на българска музика и филми.

Заради противоречие на БНР с общите цени за радио и телевизионните оператори, при започване на предходната година се стигна до възбрана от страна на " Музикаутор " радиото да употребява репертоара на организацията. Спорът се развиваше обществено, само че най-после се стигна до единодушие.

Запазване на монопола

Формално новите текстове вкарват съперници на организациите за групово ръководство на права. Това са самостоятелни сдружения, които би трябвало да са търговски сдружения и да дават права на актьори и създатели въз основата на подписани с тях контракти. И сега в България работят такива компании, само че не подлежат на регистрация и надзор по закона, а в всеобщия случай дават права за по-ограничен репертоар спрямо организациите за групово ръководство. Цените им обаче също са по-ниски.

С вкарването на нови играчи монополът на организациите за групово ръководство се разрушава официално единствено в бранша на комерсиалните и туристически обекти, който обаче все още дава доста дребен дял от приходите. Причината е, че в този момент съществуващите организации за групово ръководство автоматизирано получават регистрация и след смяната на закона. Така те се явяват първи по време играчи на пазара. Всяко последващо сдружение, което изиска позволение да се включи в бизнеса, би трябвало да повери ръководството на репертоара си на тях. Изключение може да има единствено за компаниите (независимите дружества) и то при така наречен обществено осъществяване - използването на музикални и аудио-музикални създадени в магазини, заведения за хранене, хотели.

Новите текстове в закона задължават организациите за групово ръководство на права да регистрират в детайли приходите, разноските и активността си всяка година. Някои от тях като " Музикаутор " го вършат и сега.

Сега обаче се вкарва законово обвързване за всички. Те би трябвало да разгласяват по какъв начин са разпределили приходите за авторски права, както и какви пари са платили на изпълнителните си шефове и членове на управителните препоръки.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР