ПОЛИТИЧЕСКАТА ШАЙКА ОТДАВНА Е ПРОДАЛА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ НА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ НИ ПАРТНЬОРИ!
„ Няма пробив в сигурността, има пробив в здравия разсъдък ” – отсече Радев – „Надявам се, че тази офанзива към службите за сигурност не е опит за тяхното политизиране. ”
С надълбоко почитание съм към нашия президент, както и към съветниците му, само че от време на време би трябвало да слагаме на по-обстоен разбор това, което ни споделят, това което изричат и това, което е действителността.
Всички сме хора и грешките не са ни непознати.
Има единствено една сфера, в която грешките се заплащат извънредно скъпо – правоохраняването.
И за жалост те не се заплащат единствено от виновниците за тях, а от цялостен един народ.
Пробивът в здравия разсъдък неизбежно води и до пробив в сигурността. Жалко, че не се признава връзката им.
Това е неизбежно.
Обръщам внимание на една мантра, с която помня някои демагози още от времето, когато постъпих на работа в службата за сигурност (1995 година).
И тази свещена мантра е:– „деполитизация на службите“.
Сега нашият президент, за прощален път, патетично повтаря тази празна теза, евентуално автоматизирано наложена в изрече му от негови съветници.
Когато една работа е призвана да пази националната сигурност и да отстоява националния интерес на българския народ, тя няма по какъв начин да бъде деполитизирана.
България е страна с повече от 1300 годишна история.
Тя е политически индивид.
Тя е многовековна духовна просвета, вяра, книжовност и обичаи, наситени напълно с характера на националната ни еднаквост.
Знам, че тази участ е бодил в очите на доста хора, както на изток, по този начин и на запад, включително и на определящите се за наши евроатлантически сътрудници.
Но, това е безспорен исторически факт, с който една въпреки и дребна България има изконното право да се гордее.
Да деполитизираш службите, значи да лишиш България от това тя освен да пази, само че и да носи почтено националния си суверенитет.
Няма по какъв начин да защитаваш националната сигурност на един политически индивид и да си деполитизиран.
Това е парадокс.
Ще го обясня по различен метод.
Когато президентът или министър-председателят ни посещават Северна Македония, по отношение на присъединението й към Европейски Съюз, с всички съпътстващи този развой противоречиви въпроси, получават ли информация от специфичните ни служби?
Тази информация касае ли решенията, които се взимат и политиката, която е нужна за отстояване на националните ни ползи?
Можеш ли да наречеш тези служби деполитизирани, когато те са призвани да зареждат политика, която да отстоява националния ни интерес и еднаквост?
В тези служби има звена, които се занимават с разбор на политика въз основата на характерна информация, която постъпва от оперативните браншове.
И този разбор касае, както успеваемостта на решения, които се взимат от нашите политически водачи, по този начин и особеностите в политиката на непознатите за България национални ползи.
Не се желае доста да се напрегнеш, с цел да схванеш какво се случва, когато службите ни са деполитизирани.
Вече ясно се обрисува, че години наред гневно се работи за това.
Деполитизирането на службите лишава една страна, която е политически индивид на картата на света, от националния й суверенитет.
На процедура какво се получава – службите ни са деполитизирани, само че за сметка на това са преднамерено партизирани.
Те се лишават от политика, само че се изпълват до задушаване от партийност.
И тази партийна примка години наред се прикрива преференциално с една мантра, повтаряна от демагози – „Службите ни е належащо да бъдат деполитизирани“.
Докога?
От кого ще търсите отговорност за проблемите, да не кажа за измяната във вътрешната и външната ни политика – за КТБ, за проблемите в енергетиката, за това, че както е тръгнало бензинът би могъл да стигне скоро 4 лева… не е нужно да изреждам…
Сигурно Путин отново е повода за това или идващите дюшеш оправдателни трендове на интернационалните пазари.
Като се повтаря автоматизирано, че тези служби бранят националтата ни сигурност, това не значи ли, че народът в тази дребна, само че талантлива от Господ с райска хубост България, е належащо да живее добре.
Къде е впрегната контрабандата, наркотрафика, утечките в търговията на енергийния пазар и т. н.
Те преборени ли са, обезвредени ли са, или пълнят нечии джобове, изменящи се с всяка промяна на властта.
Няма пари за пенсии, за обучение. Енергийният ни запас не е изключено да остане на командно дишане.
Медицинското обезпечаване и опазване на здравето са в колапс и това не се смята за пробив в сигурността, а е пробив в здравия разсъдък, по този начин ли?
Всяка партия идваща на власт с болшинство, сменя и шефовете на специфични служби.
И това е по този начин, тъй като те в действителност са деполитизирани, само че никога не са департизирани.
И забележете, какъв брой народ „изгоря“ в службите през годините – кой поради съвест, кой поради непокорство.
А някои господа си стоят необезпокоявано, както на политическата сцена, по този начин и в родните ни служби.
А от тяхното стоене, безусловно точна е думата – стоене – животът дали в действителност е станал, в случай че не друго, то най-малко по-лек, по-справедлив и по-човечен..?
За партийната тайфа не е проблем деполитизацията на службата.
Проблем е департизацията, тъй като лиши ли се от нея, далаверата и спокойствието в облагодетелствуването завършва.
Политическата тайфа от дълго време е продала националния суверенитет на евроатлантическите ни сътрудници, които евентуално се чака да го пазят отговорно и загрижено.
И с това си купуват ненаказаност, безконечната прошка, която изяснява и наглостта на държанието им.
Слагаме си шефове на служби, угодни на нас, предани на сътрудниците и „Пей сърце!“, раят е за нас.
Стигнало се е до там, че за началник на правоохранително звено в контраразузнаването не е проблем да назначим и барман, тъй като на бара се е научил да комуникира с хората.
А връзката в сходни структури е основополагащ принцип.
Така хем деполитизацията върви със страшна мощ, хем евроатлантическата ни обязаност укрепва безпроблемно.
Няма неприятно да политизирате главите си, в случай че интелектът не е лишен от добродетел.
Проблем е партизацията на разсъдъка, продаден на външни сили и персонална полза, прикриваща се зад гръмки слова
Това е все едно да го стегнеш в менгеме, да го обездвижиш, с цел да не се трансформира в опасност за личната ти нелепост и дейности, произлизащи от нея.
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
С надълбоко почитание съм към нашия президент, както и към съветниците му, само че от време на време би трябвало да слагаме на по-обстоен разбор това, което ни споделят, това което изричат и това, което е действителността.
Всички сме хора и грешките не са ни непознати.
Има единствено една сфера, в която грешките се заплащат извънредно скъпо – правоохраняването.
И за жалост те не се заплащат единствено от виновниците за тях, а от цялостен един народ.
Пробивът в здравия разсъдък неизбежно води и до пробив в сигурността. Жалко, че не се признава връзката им.
Това е неизбежно.
Обръщам внимание на една мантра, с която помня някои демагози още от времето, когато постъпих на работа в службата за сигурност (1995 година).
И тази свещена мантра е:– „деполитизация на службите“.
Сега нашият президент, за прощален път, патетично повтаря тази празна теза, евентуално автоматизирано наложена в изрече му от негови съветници.
Когато една работа е призвана да пази националната сигурност и да отстоява националния интерес на българския народ, тя няма по какъв начин да бъде деполитизирана.
България е страна с повече от 1300 годишна история.
Тя е политически индивид.
Тя е многовековна духовна просвета, вяра, книжовност и обичаи, наситени напълно с характера на националната ни еднаквост.
Знам, че тази участ е бодил в очите на доста хора, както на изток, по този начин и на запад, включително и на определящите се за наши евроатлантически сътрудници.
Но, това е безспорен исторически факт, с който една въпреки и дребна България има изконното право да се гордее.
Да деполитизираш службите, значи да лишиш България от това тя освен да пази, само че и да носи почтено националния си суверенитет.
Няма по какъв начин да защитаваш националната сигурност на един политически индивид и да си деполитизиран.
Това е парадокс.
Ще го обясня по различен метод.
Когато президентът или министър-председателят ни посещават Северна Македония, по отношение на присъединението й към Европейски Съюз, с всички съпътстващи този развой противоречиви въпроси, получават ли информация от специфичните ни служби?
Тази информация касае ли решенията, които се взимат и политиката, която е нужна за отстояване на националните ни ползи?
Можеш ли да наречеш тези служби деполитизирани, когато те са призвани да зареждат политика, която да отстоява националния ни интерес и еднаквост?
В тези служби има звена, които се занимават с разбор на политика въз основата на характерна информация, която постъпва от оперативните браншове.
И този разбор касае, както успеваемостта на решения, които се взимат от нашите политически водачи, по този начин и особеностите в политиката на непознатите за България национални ползи.
Не се желае доста да се напрегнеш, с цел да схванеш какво се случва, когато службите ни са деполитизирани.
Вече ясно се обрисува, че години наред гневно се работи за това.
Деполитизирането на службите лишава една страна, която е политически индивид на картата на света, от националния й суверенитет.
На процедура какво се получава – службите ни са деполитизирани, само че за сметка на това са преднамерено партизирани.
Те се лишават от политика, само че се изпълват до задушаване от партийност.
И тази партийна примка години наред се прикрива преференциално с една мантра, повтаряна от демагози – „Службите ни е належащо да бъдат деполитизирани“.
Докога?
От кого ще търсите отговорност за проблемите, да не кажа за измяната във вътрешната и външната ни политика – за КТБ, за проблемите в енергетиката, за това, че както е тръгнало бензинът би могъл да стигне скоро 4 лева… не е нужно да изреждам…
Сигурно Путин отново е повода за това или идващите дюшеш оправдателни трендове на интернационалните пазари.
Като се повтаря автоматизирано, че тези служби бранят националтата ни сигурност, това не значи ли, че народът в тази дребна, само че талантлива от Господ с райска хубост България, е належащо да живее добре.
Къде е впрегната контрабандата, наркотрафика, утечките в търговията на енергийния пазар и т. н.
Те преборени ли са, обезвредени ли са, или пълнят нечии джобове, изменящи се с всяка промяна на властта.
Няма пари за пенсии, за обучение. Енергийният ни запас не е изключено да остане на командно дишане.
Медицинското обезпечаване и опазване на здравето са в колапс и това не се смята за пробив в сигурността, а е пробив в здравия разсъдък, по този начин ли?
Всяка партия идваща на власт с болшинство, сменя и шефовете на специфични служби.
И това е по този начин, тъй като те в действителност са деполитизирани, само че никога не са департизирани.
И забележете, какъв брой народ „изгоря“ в службите през годините – кой поради съвест, кой поради непокорство.
А някои господа си стоят необезпокоявано, както на политическата сцена, по този начин и в родните ни служби.
А от тяхното стоене, безусловно точна е думата – стоене – животът дали в действителност е станал, в случай че не друго, то най-малко по-лек, по-справедлив и по-човечен..?
За партийната тайфа не е проблем деполитизацията на службата.
Проблем е департизацията, тъй като лиши ли се от нея, далаверата и спокойствието в облагодетелствуването завършва.
Политическата тайфа от дълго време е продала националния суверенитет на евроатлантическите ни сътрудници, които евентуално се чака да го пазят отговорно и загрижено.
И с това си купуват ненаказаност, безконечната прошка, която изяснява и наглостта на държанието им.
Слагаме си шефове на служби, угодни на нас, предани на сътрудниците и „Пей сърце!“, раят е за нас.
Стигнало се е до там, че за началник на правоохранително звено в контраразузнаването не е проблем да назначим и барман, тъй като на бара се е научил да комуникира с хората.
А връзката в сходни структури е основополагащ принцип.
Така хем деполитизацията върви със страшна мощ, хем евроатлантическата ни обязаност укрепва безпроблемно.
Няма неприятно да политизирате главите си, в случай че интелектът не е лишен от добродетел.
Проблем е партизацията на разсъдъка, продаден на външни сили и персонална полза, прикриваща се зад гръмки слова
Това е все едно да го стегнеш в менгеме, да го обездвижиш, с цел да не се трансформира в опасност за личната ти нелепост и дейности, произлизащи от нея.
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ