Кой качи лъва на паметника горе?
Няма да описвам за другите места, а единствено за връх Шипка. Бях изучил бойните дейности, по кое време и по какъв начин е издигнат паметникът на свободата. Идеята е обоснована от Петко Каравелов на Учредителното национално заседание. Знаех другите премеждия, за извоювания конкурс от проектант Атанас Донков от Габрово и скулптора Александър Андреев от Ловеч. Скулпторът Кирил Шиваров от Варна създава гипсов модел на лъва.
Застанахме пред огрения в слънце великан и слушахме сладкодумната екскурзоводка. Две от военните чиновнички бяха получили позволение да водят дребните си деца и на връщане да ги оставят при бабите им в попътни села. За мен се беше хванал Петърчо, едното от децата, гледаше към лъва и ненадейно ме попита: “Кой го е качил горе?”. Намерих се натясно
Не знаех кой е скрепвал лъва горе и започнах да му описвам, че е излят на части, че си има хора за всяка работа... Петърчо е неудовлетворен. Явно детският му разум е човъркал, когато е гледал големия лъв и е слушал какъв брой тежи, накъде е извърнат. Една сянка остана в душата ми от незнанието. Изминаха доста години. Отдавна съм подготвен с отговора на Петърчо. Запознах се с индивида, който е качил и закрепил лъва върху паметника на свободата. Той имаше табиет да присяда на стъпалата пред своята къща на централната улица на Шипка.
През петдесетте години на предишния век се срещнах със сина му. Бяха учители със брачната половинка му в Самоков, а аз служих в полка, ситуиран против техникума, на другия бряг на река Искър. През 2010 година инженер Христо Гъдев стана почетен жител на Казанлък, а брачната половинка му Дафина е заслужил занаятчия на спорта и три десетилетия е била ръководител на клуба на алпинистите в града.
Ще опиша за бащата Христо Гъдев - шипченец с име, занаятчия, свързал своята младост с величавия монумент на връх Шипка
Битието му удостоверява максимата, че животът е най-хубавият преподавател, че човек и без просветителни дипломи може да стигне върхове в разнообразни области на материалната просвета. Построяването на паметника на връх Шипка е тестване за строителите, което някои съпоставят със самата епопея на заветния връх. През доста компликации са минали тези, които са осъществили плана - майстори и бизнесмени, служащи и експерти. Суровите условия са прогонили мнозина от тях. Силните са останали до края. И както постоянно се случва, на самите тържества те не са публично поканени. Идват за откриването на своето създание сами. Забравен е и съумелият бизнесмен Пеньо Атанасов Колев (Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През 2002 година Ганчо Бакалов издаде повест за него, която запълни празнината. Вероятно по липса на информация създателят на “Предприемачът в гнездото на орлите” отделя единствено няколко реда за Христо Гъдев, и то не за основното му дело. Той написа какви сувенири са изложени на тържественото разкриване на паметника: “От сувенирите са известни продукциите на Христо Гъдев, притежател на индустриална работилница в с. Шипка - дребни ножчета и медальони с гравюри и железни дребни отливки от паметника”. Голямото, значимото е друго. Търгът за монтажа на 10-тонния лъв, в чиято празнина могат да се съберат 16-17 души, както и надписите Шипка, Шейново, Стара Загора и други довършителни работи е извоюван от шипченеца Христо Гъдев. Известно е, че скулпторът проектира лъвът да се отлее на части в леярната на военната фабрика, само че и обособените елементи тежат най-малко половин звук. С монтажа на огромното бронзово животно се наема Христо Гъдев. Истинска смелост е да се реализира качване и скрепване на обособените части. Христо създава солидно дървено скеле. Главното е да се реализира идеално сглобяване и подсилване. Това е виновен ангажимент, само че Гъдев е към този момент занаятчия с опит в разнообразни области. Той е надхвърлил четирийсетте, зрял мъж, зад който се вие богат фронтови и трудов път. Владее чудесно всяка работа с метали, борави ловко с принадлежности, има куража да извърши всичко съвършено.
По първичния план по този начин е трябвало да наподобява паметникът
Той се опира на наетите помощници, само че персонално изпилва, изрязва и напасва обособените елементи на лъва, който инсталира към железна структура, намираща се в кухината на тялото.
Как укрепват обособените елементи на лъва? Само посредством болтове, надълбоко забити, няма заваряване. Въпросът с фугите е решен сполучливо - те се запълват с ленти от дебела медна ламарина. Монолитност се реализира посредством изпиляване. Цяла група шипченци е наел Христо Гъдев при монтажа. Сред тях са Бончо Чавдаров и Къньо Картунов. Дълго време след довеждане докрай на паметника те ще описват по какъв начин са се качвали по скелето, прикрепени с хаспели, и всеки е бил превързан през кръста с въже. Какви ли ветрове не брулят в Балкана!
Запомнили визитата на цар Борис, който слага подпис на своя фотография и я подарява на Христо Гъдев. Идвал и руският дипломат, който подарил на всеки цигари, върху които имало сърп и чук. Никой не изпушил цигарите, а ги запазили за спомен. Тъкмо за една цигара след време Къньо е привикан в полицията да дава пояснение.
Христо Гъдев създава едрите букви за героичните селища Шипка, Шейново, Стара Загора. Те са с височина метър и половина. Майсторът самичък ги инсталира. Всички облицовки на площадките, изложени на променливите сурови атмосферни условия, са работа на майстора. Те са надеждно закрепени с анкерни болтове с гайки от месинг, забити ръчно в каменните зидове.
Дело на Христо Гъдев са ръчно кованите свещници и полилей вътре в Паметника на свободата по първия интериорен план. Един от тях има вплетена змия, захапала опашката си - знак на злото и знак на изгряващата независимост.
Когато стартира да се строи паметникът на връх Шипка, пясък се носи от с. Енина, мъкне се вар и цимент с чували по стръмни пътеки. Някои пристигнали служащи не устоят и си отиват. Сменят се бизнесмените. Не единствено любопитно е, само че и тъжно, че магарето, с което носят вода за строителите, изяжда чертежите на паметника, а към края го изяжда мечка стръвница. Най-упоритите остават. Издържат на всички тествания чак до сполучливия край през 1930 година Те ще се гордеят и ще описват по какъв начин са отливали дебелата един метър железобетонна плоча цели триста квадратни метра.
Пред мен е писмо-оферта на Христо Гъдев в отговор на разгласен конкурс от Военното министерство за ремонт на паметника. Датата е 20 август 1941 година
Този документ наподобява доста на безапелационния отговор на Кольо Фичето по отношение на построяването на мост на р. ЯнтраХристо Гъдев написа: “Готов съм да извърша ремонта при следните условия: Задължавам се за моя сметка да построя дървено скеле. Всички нови работи се скланям да извърша, без да ми се дава за това каквото и да е заплащане.
Задължавам се да прегледам в какво състояние се намират прикрепящите елементи на бронзовия лъв на паметника и гратис да отстраня възможните градивни недостатъци по него”. Тук аз откривам освен скромността на майстора, когато посочва желаните пари, само че и неговата самонадеяност, че щом той е правил нещо, то за 11 години не може да се повреди тежко. С точка девета от офертата Гъдев се самозадължава: “Срокът за довеждане докрай е 45 дни от деня на известието, че на мен се разпорежда този ремонт”. Казана дума - хвърлен камък. В това се показва освен вярата в себе си, само че и своенравието на майстора.
Министерството на войната с писмо № 8603 от 15 септември 1941 година разпорежда на Христо Гъдев ремонтно-възстановителните работи на паметника. Никой не може да се състезава с неговата оферта. Тя е знак на самоуважение, особено за майсторите от остарели времена. Той не прави всичко без пари, тъй като храни фамилията си и поддържа дома си. Негова грижа са подбудените му две момчета на 6 и 7 години. Има и щерка от умрялата първа брачна половинка. Втората му жена довела и свое момче. И макар своите грижи той има сърце да извърши действия без пари, в името на публичния интерес.
Георги Й. ГЕОРГИЕВ
Застанахме пред огрения в слънце великан и слушахме сладкодумната екскурзоводка. Две от военните чиновнички бяха получили позволение да водят дребните си деца и на връщане да ги оставят при бабите им в попътни села. За мен се беше хванал Петърчо, едното от децата, гледаше към лъва и ненадейно ме попита: “Кой го е качил горе?”. Намерих се натясно
Не знаех кой е скрепвал лъва горе и започнах да му описвам, че е излят на части, че си има хора за всяка работа... Петърчо е неудовлетворен. Явно детският му разум е човъркал, когато е гледал големия лъв и е слушал какъв брой тежи, накъде е извърнат. Една сянка остана в душата ми от незнанието. Изминаха доста години. Отдавна съм подготвен с отговора на Петърчо. Запознах се с индивида, който е качил и закрепил лъва върху паметника на свободата. Той имаше табиет да присяда на стъпалата пред своята къща на централната улица на Шипка.
През петдесетте години на предишния век се срещнах със сина му. Бяха учители със брачната половинка му в Самоков, а аз служих в полка, ситуиран против техникума, на другия бряг на река Искър. През 2010 година инженер Христо Гъдев стана почетен жител на Казанлък, а брачната половинка му Дафина е заслужил занаятчия на спорта и три десетилетия е била ръководител на клуба на алпинистите в града.
Ще опиша за бащата Христо Гъдев - шипченец с име, занаятчия, свързал своята младост с величавия монумент на връх Шипка
Битието му удостоверява максимата, че животът е най-хубавият преподавател, че човек и без просветителни дипломи може да стигне върхове в разнообразни области на материалната просвета. Построяването на паметника на връх Шипка е тестване за строителите, което някои съпоставят със самата епопея на заветния връх. През доста компликации са минали тези, които са осъществили плана - майстори и бизнесмени, служащи и експерти. Суровите условия са прогонили мнозина от тях. Силните са останали до края. И както постоянно се случва, на самите тържества те не са публично поканени. Идват за откриването на своето създание сами. Забравен е и съумелият бизнесмен Пеньо Атанасов Колев (Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През 2002 година Ганчо Бакалов издаде повест за него, която запълни празнината. Вероятно по липса на информация създателят на “Предприемачът в гнездото на орлите” отделя единствено няколко реда за Христо Гъдев, и то не за основното му дело. Той написа какви сувенири са изложени на тържественото разкриване на паметника: “От сувенирите са известни продукциите на Христо Гъдев, притежател на индустриална работилница в с. Шипка - дребни ножчета и медальони с гравюри и железни дребни отливки от паметника”. Голямото, значимото е друго. Търгът за монтажа на 10-тонния лъв, в чиято празнина могат да се съберат 16-17 души, както и надписите Шипка, Шейново, Стара Загора и други довършителни работи е извоюван от шипченеца Христо Гъдев. Известно е, че скулпторът проектира лъвът да се отлее на части в леярната на военната фабрика, само че и обособените елементи тежат най-малко половин звук. С монтажа на огромното бронзово животно се наема Христо Гъдев. Истинска смелост е да се реализира качване и скрепване на обособените части. Христо създава солидно дървено скеле. Главното е да се реализира идеално сглобяване и подсилване. Това е виновен ангажимент, само че Гъдев е към този момент занаятчия с опит в разнообразни области. Той е надхвърлил четирийсетте, зрял мъж, зад който се вие богат фронтови и трудов път. Владее чудесно всяка работа с метали, борави ловко с принадлежности, има куража да извърши всичко съвършено.
По първичния план по този начин е трябвало да наподобява паметникът
Той се опира на наетите помощници, само че персонално изпилва, изрязва и напасва обособените елементи на лъва, който инсталира към железна структура, намираща се в кухината на тялото.
Как укрепват обособените елементи на лъва? Само посредством болтове, надълбоко забити, няма заваряване. Въпросът с фугите е решен сполучливо - те се запълват с ленти от дебела медна ламарина. Монолитност се реализира посредством изпиляване. Цяла група шипченци е наел Христо Гъдев при монтажа. Сред тях са Бончо Чавдаров и Къньо Картунов. Дълго време след довеждане докрай на паметника те ще описват по какъв начин са се качвали по скелето, прикрепени с хаспели, и всеки е бил превързан през кръста с въже. Какви ли ветрове не брулят в Балкана!
Запомнили визитата на цар Борис, който слага подпис на своя фотография и я подарява на Христо Гъдев. Идвал и руският дипломат, който подарил на всеки цигари, върху които имало сърп и чук. Никой не изпушил цигарите, а ги запазили за спомен. Тъкмо за една цигара след време Къньо е привикан в полицията да дава пояснение.
Христо Гъдев създава едрите букви за героичните селища Шипка, Шейново, Стара Загора. Те са с височина метър и половина. Майсторът самичък ги инсталира. Всички облицовки на площадките, изложени на променливите сурови атмосферни условия, са работа на майстора. Те са надеждно закрепени с анкерни болтове с гайки от месинг, забити ръчно в каменните зидове.
Дело на Христо Гъдев са ръчно кованите свещници и полилей вътре в Паметника на свободата по първия интериорен план. Един от тях има вплетена змия, захапала опашката си - знак на злото и знак на изгряващата независимост.
Когато стартира да се строи паметникът на връх Шипка, пясък се носи от с. Енина, мъкне се вар и цимент с чували по стръмни пътеки. Някои пристигнали служащи не устоят и си отиват. Сменят се бизнесмените. Не единствено любопитно е, само че и тъжно, че магарето, с което носят вода за строителите, изяжда чертежите на паметника, а към края го изяжда мечка стръвница. Най-упоритите остават. Издържат на всички тествания чак до сполучливия край през 1930 година Те ще се гордеят и ще описват по какъв начин са отливали дебелата един метър железобетонна плоча цели триста квадратни метра.
Пред мен е писмо-оферта на Христо Гъдев в отговор на разгласен конкурс от Военното министерство за ремонт на паметника. Датата е 20 август 1941 година
Този документ наподобява доста на безапелационния отговор на Кольо Фичето по отношение на построяването на мост на р. ЯнтраХристо Гъдев написа: “Готов съм да извърша ремонта при следните условия: Задължавам се за моя сметка да построя дървено скеле. Всички нови работи се скланям да извърша, без да ми се дава за това каквото и да е заплащане.
Задължавам се да прегледам в какво състояние се намират прикрепящите елементи на бронзовия лъв на паметника и гратис да отстраня възможните градивни недостатъци по него”. Тук аз откривам освен скромността на майстора, когато посочва желаните пари, само че и неговата самонадеяност, че щом той е правил нещо, то за 11 години не може да се повреди тежко. С точка девета от офертата Гъдев се самозадължава: “Срокът за довеждане докрай е 45 дни от деня на известието, че на мен се разпорежда този ремонт”. Казана дума - хвърлен камък. В това се показва освен вярата в себе си, само че и своенравието на майстора.
Министерството на войната с писмо № 8603 от 15 септември 1941 година разпорежда на Христо Гъдев ремонтно-възстановителните работи на паметника. Никой не може да се състезава с неговата оферта. Тя е знак на самоуважение, особено за майсторите от остарели времена. Той не прави всичко без пари, тъй като храни фамилията си и поддържа дома си. Негова грижа са подбудените му две момчета на 6 и 7 години. Има и щерка от умрялата първа брачна половинка. Втората му жена довела и свое момче. И макар своите грижи той има сърце да извърши действия без пари, в името на публичния интерес.
Георги Й. ГЕОРГИЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ