Проф. Иво Христов：Много по-важно е не количеството, а качеството на човешкия капитал
Няколко неща са доста значими сега за Китай. Това са, колкото и да звучи необичайно, казусът със прекъсването на естествения приръст и понижаване на популацията. За първи път, от шейсет години в Китай родените са по-малко от умрелите. Обсъжда се, несъмнено, до каква степен тази наклонност е артикул на коронавирус рецесията, до каква степен е проблем на някаква ситуационна рецесия, обвързвана, да речем с политиката за едно дете, или става въпрос за наклонност.
Доколкото съм осведомен и във връзка с вътрешнокитайския спор и, несъмнено в интернационален проект, това е един естествен развой. Просто, това е знак, че Китай минава от етапа, в която е бил, в нова, по-зряла такава. Това е по-характерно за обичайните общества, индустриални и градски, при които децата са били главен запас, да вземем за пример за работа на полето, само че към този момент се минава към едно съвременно и зряло общество, в което децата са към този момент запас за бъдещето, и в този смисъл – въпросът е не „ какъв брой “ деца, а „ какви “ деца, като качество имаме.
Китайското общество е навлязло в тази зряла фаза, през която са минали и всички останали индустриални общества– по този начин е и в Западна Европа, и в Северна Америка. И в България е било по този начин. Въпросът е да се поддържа баланс сред ражданията и тези поколения, които си отиват, и още веднъж – доста по-важно е не количеството, а качеството на човешкия капитал, което Китай сега слага като главен проблем. Тоест, застаряването на част от популацията, издръжката на това население – от една страна, а от друга – интензифициране на вложенията в човешки капитал и в неговото качество.
Така че, това е един от централните вътрешно стопански проблеми. Той е и стопански, и политически, и обществен и цивилизационен – че Китай спря да пораства. Имаше една обсесия, когато Китай растеше – за какво продължава да пораства, става дума като население, в този момент обаче, когато започнаха да понижават тези темпове – за какво спря да пораства. Това демонстрира голямата демографска тежест на тази страна в международен мащаб.
От друга страна – това, което можем да кажем във външен, геополитически проект, Китай играе извънредно голяма роля в един доста обезпокоителен свят, което се показва на първо място в конфликта сред Запада от една страна, и Русия и Украйна от друга. Това явно поляризиране на тези сили в световен аспект демонстрира едно систематизиране, по този начин да се каже, на „ фронтовете “. И Китай играе доста значима стабилизираща роля. Дори и с последната мирна самодейност, показана от външния министър – за приучване на двете воюващи страни на масата на договарянията и прекъсването на бойните дейности, замяна на пленници и решение на филантропични въпроси – и несъмнено – започване на договаряния за мир. Но за жалост, най-малко на този стадий, тези оферти не бяха възприети от насрещната страна.
Аз предвиждам, че колкото повече се задълбочава, разраства и интензифицира този спор, толкоз повече ролята на страни като Китай, като Индия, ненапълно Бразилия, Южна Африка, ще имат все по-голямо значение за уравновесяване на пристрастеностите и от двете страни.
Иначе във вътрешен проект, за Китай е доста значимо качеството на стопанската система. За първи път Китай внезапно понижи своите темпове на напредък, в случай че не се неистина те са към 3% за предходната година – несъмнено, отново имаме повода от коронавирус рецесията, нарушените логистични връзки, цялостното закъснение на икономическия напредък и дори обстановката на рецесия в главните индустриални потребителски центрове в света. Но въпреки това, за Китай към този момент не е толкоз значим растежът като растеж, т.е. – да се означават някакви 6, 7, 10% и така нататък Това демонстрира, че китайската стопанска система е навлязла във етапа на зрелостта, където е значим не толкоз темпа, самичък по себе си, а качеството на този напредък, кое задава този напредък, в кои браншове е той. Ако това са високотехнологични браншове, свързани с най-новите сфери на научно-техническия напредък, галактическа индустрия, нанотехнологии, кибернетика, осведомителни технологии, роботостроене, изкуствен интелект – това е един тип напредък. А напълно различен е растежът, който се дължи единствено на количествени индикатори, или на браншове, които са по-характерни за индустриалната ера.
В последна сметка, мисля, че Китай ще реши всички тези проблеми. Ако би трябвало да обобщим с една дума – това са проблемите на страна, която към този момент е влезнала в областта на зрелостта. Основните, базовите задания на китайската стопанска система, такива каквито бяха сложени още от Дън Сяопин, преди към 30-40 години, съгласно мен, към този момент са реализирани и Китай се ориентира към напълно друго качество на икономическия и обществен ритъм на напредък.
Доколкото съм осведомен и във връзка с вътрешнокитайския спор и, несъмнено в интернационален проект, това е един естествен развой. Просто, това е знак, че Китай минава от етапа, в която е бил, в нова, по-зряла такава. Това е по-характерно за обичайните общества, индустриални и градски, при които децата са били главен запас, да вземем за пример за работа на полето, само че към този момент се минава към едно съвременно и зряло общество, в което децата са към този момент запас за бъдещето, и в този смисъл – въпросът е не „ какъв брой “ деца, а „ какви “ деца, като качество имаме.
Китайското общество е навлязло в тази зряла фаза, през която са минали и всички останали индустриални общества– по този начин е и в Западна Европа, и в Северна Америка. И в България е било по този начин. Въпросът е да се поддържа баланс сред ражданията и тези поколения, които си отиват, и още веднъж – доста по-важно е не количеството, а качеството на човешкия капитал, което Китай сега слага като главен проблем. Тоест, застаряването на част от популацията, издръжката на това население – от една страна, а от друга – интензифициране на вложенията в човешки капитал и в неговото качество.
Така че, това е един от централните вътрешно стопански проблеми. Той е и стопански, и политически, и обществен и цивилизационен – че Китай спря да пораства. Имаше една обсесия, когато Китай растеше – за какво продължава да пораства, става дума като население, в този момент обаче, когато започнаха да понижават тези темпове – за какво спря да пораства. Това демонстрира голямата демографска тежест на тази страна в международен мащаб.
От друга страна – това, което можем да кажем във външен, геополитически проект, Китай играе извънредно голяма роля в един доста обезпокоителен свят, което се показва на първо място в конфликта сред Запада от една страна, и Русия и Украйна от друга. Това явно поляризиране на тези сили в световен аспект демонстрира едно систематизиране, по този начин да се каже, на „ фронтовете “. И Китай играе доста значима стабилизираща роля. Дори и с последната мирна самодейност, показана от външния министър – за приучване на двете воюващи страни на масата на договарянията и прекъсването на бойните дейности, замяна на пленници и решение на филантропични въпроси – и несъмнено – започване на договаряния за мир. Но за жалост, най-малко на този стадий, тези оферти не бяха възприети от насрещната страна.
Аз предвиждам, че колкото повече се задълбочава, разраства и интензифицира този спор, толкоз повече ролята на страни като Китай, като Индия, ненапълно Бразилия, Южна Африка, ще имат все по-голямо значение за уравновесяване на пристрастеностите и от двете страни.
Иначе във вътрешен проект, за Китай е доста значимо качеството на стопанската система. За първи път Китай внезапно понижи своите темпове на напредък, в случай че не се неистина те са към 3% за предходната година – несъмнено, отново имаме повода от коронавирус рецесията, нарушените логистични връзки, цялостното закъснение на икономическия напредък и дори обстановката на рецесия в главните индустриални потребителски центрове в света. Но въпреки това, за Китай към този момент не е толкоз значим растежът като растеж, т.е. – да се означават някакви 6, 7, 10% и така нататък Това демонстрира, че китайската стопанска система е навлязла във етапа на зрелостта, където е значим не толкоз темпа, самичък по себе си, а качеството на този напредък, кое задава този напредък, в кои браншове е той. Ако това са високотехнологични браншове, свързани с най-новите сфери на научно-техническия напредък, галактическа индустрия, нанотехнологии, кибернетика, осведомителни технологии, роботостроене, изкуствен интелект – това е един тип напредък. А напълно различен е растежът, който се дължи единствено на количествени индикатори, или на браншове, които са по-характерни за индустриалната ера.
В последна сметка, мисля, че Китай ще реши всички тези проблеми. Ако би трябвало да обобщим с една дума – това са проблемите на страна, която към този момент е влезнала в областта на зрелостта. Основните, базовите задания на китайската стопанска система, такива каквито бяха сложени още от Дън Сяопин, преди към 30-40 години, съгласно мен, към този момент са реализирани и Китай се ориентира към напълно друго качество на икономическия и обществен ритъм на напредък.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ