Птицата, която изчезва, защото не знае песента за размножаване
Някои животни изчезват в резултат на климатичните промени. Така се е случило с динозаврите. Други стартират да губят борбата, откакто останат без естествения си хабитат. Съществуват типове, които не могат да се приспособяват и да намерят добър метод за противопоставяне против хищниците и като цяло ще видим, че разновидностите в действителност са доста и най-различни. Нека не забравяме, че пандите са толкоз мързеливи, че от време на време би трябвало да избират женската си благодарение на преносим компютър – пазачите на зоопарка им демонстрират фотоси с вярата, че ще реагират позитивно на нечие дамско изображение. От всички тези разновидности, най-трагичната история се пада на една австралийска птичка, носеща името медояд.
Днес се има вяра, че някъде към 300 екземпляра са останали на света и доста скоро са на път да изчезнат. Известни са с един доста комплициран и специфичен обред за чифтосване, запечатван с годините неведнъж и даже проучен. Рязкото понижаване на индивидите е впрегнало всички учени да търсят повода. Все отново един тип може да изчезне при появяването на нова опасност, човешка активност или нахлуване от чужд див звяр. А салдото в природата би трябвало да се поддържа, изключително откакто индивидът е този, който най-често го унищожава. Каква обаче е повода за изгубването на този тип? Оказва се, че всичко опира до краткотрайната памет на птицата.
Мъжкият медояд е трансформирал толкоз доста своята ария за привличането на женски, че те самите отхвърлят да го разпознаят като себеподобен тип. След като променената ария не дава резултат, мъжките даже не помнят да пеят или просто не се пробват, обричайки се на мудна и сигурна гибел. Понеже няма никакви резултати от наследственото държание, орнитолозите от Австралия почнали да виждат и различен забавен феномен – медоядът имитирал песните на другите типове.
И до този миг няма научно пояснение за какво се копират сходни звуци и каква е задачата на цялото занимание. Дълго време се счита, че избират да копират този тип ария, с цел да могат да отхвърлен нападението на по-големите птици. Скорошно изследване демонстрира нещо малко по-различно и даже не толкоз обнадеждаващо. Медоядите просто не знаели по какъв начин да пеят своята любовна ария и също така рядко се събирали на групи, с цел да могат да я научат. Младите птици научават вика на любовта, употребявайки мъдростта на старите, както хората учат децата си да приказват и по-късно придвижват цялото си държание и образование върху тях.
В естествения хабитат на медоядите, евеолюцията се трансформира до степен, в която новото потомство няма опция да чуе и научи най-важната част от своята природа, откакто по-възрастните птици се отдалечават доста. И тъй като нямат избор, имитират любовните песни на други човеци. Проблемът е, че това не са песните, които женските биха желали да чуят, затова откриването на мъжки и размножаването става още по-трудно. И още по-тъжната картина е, че когато се излюпят новите чеда, фамилията остава безшумно, с цел да не притегли други хищници към себе си. Обикновено при по зрелост са съумели да се срещнат с държанието, което е належащо, до момента в който не разберем, че към този момент са толкоз малко, че няма какво да имитират.
Поради неналичието на социализация, както и намаляването на броят им, множеството прекарват живота си в търсене, само че по този начин и не откриват себеподобни. Към този миг множеството учени се пробват да намерят и да запишат песента, като ще се постараят да я пускат в дивата природа, с цел да припомнят на медоядите по какъв начин би трябвало да звучат. Тук обаче идва и другата покруса, би трябвало да покрият дивата територия на Австралия и да намерят един мъжки, който да е запазил цялата концепция и техника на живот, а това към този момент е много мъчно. Статистиците са на мнение, че възможностите са към 12% за откриването на сходен образец, а и непрекъснатият спад на птиците продължава.
Планът в идващите години ще е да се заловят мъжки, които да слушат песента на любовта, като на няколко години ще ги пускат назад в природата с вярата, че ще съумеят да намерят своите себеподобни. Ако имат триумф, медоядите могат да се спасят, в противоположен случай ще са нужни няколко години, преди да отчетем загубата на още един тип.
Снимки: Wikipedia
