Някога Широкине е привличало туристи с живописните си плажове. Днес

Някога Широкине е привличало туристи с живописните си плажове. Днес селището е призрачно място, съвсем разрушено от спора сред проруските сепаратисти и украинската войска. Конфликт, за който Европа постоянно не помни.

В предишното жителите на село Широкине са живели от туризъм. При това не неприятно. Но спорът в Източна Украйна трансформира китното курортно населено място в призрачно място. Фронтовата линия се намира близо до него, а локалните поданици се притесняват от разгръщане на сраженията.
Редакцията предлага
Идилия, превърната в антиутопия

Широка плажна линия и прелестни условия за фамилен отдих на брега на топлото Азовско море: природата край Широкине като че ли те кани на отмора на това място, ситуирано близо до пристанищния град Мариупол в Източна Украйна.

Но тъжната реалност прогонва всяка мисъл за отдих в дребни и спретнати хотелчета на първа линия край морето, за красиви залези и вечерни коктейли. " Внимание! Не стъпвайте на плажа, заплаха за живота! ", споделя украинският офицер, който съпровожда екип на немската телeвизия ARD.

Причината: допустимо е плажът да е миниран. Повишено внимание се изисква от репортерите и когато вземат решение да огледат един порутен хотел, тъй като под руините е допустимо да има неизбухнали гранати. Хотелите, къщите, селището като цяло - всичко е съвсем изцяло разрушено. Конфликтът е оставил своя отпечатък на всички места - в дупките във фасадите на постройките и в рухналите покриви. От хотелската кухня не е останало съвсем нищо, а на тогавашната детска площадка люлките ръждясват. Някой явно се е пошегувал и е сложил две коктейлни чаши върху една стена.

Конфликт, продължаващ над седем години

Широкине се намира в региона на Донецк, единствено на няколкостотин метра от фронтовата линия. Там проруски сепаратисти, подкрепяни къде скрито, къде очевидно от Русия, се бият против украинската войска - една война, която значително е забравена от Запада. В нея от 2014 година насам са убити повече от 13 хиляди души в регионите на Донецк и Луганск. Според интернационалното право, двете области са украински, само че сепаратистите желаят да ги причислят към Русия. Всеки ден се водят престрелки, без никакви изгледи за скорошно помирение.

Преди в Широкине са живеели 1500 души, освен това напълно не неприятно - главно от земеделие и туризъм. Селището е имало учебно заведение, 4 магазина за хранителни артикули, един за мебели и даже лична пивоварна. Още по руско време тук имало курортен комплекс, в който хората идвали на отмора, по-късно локалните поданици почнали да дават стаи чартърен на туристи. И те идвали всеобщо - от цяла Украйна, само че също по този начин и от Русия.

Днес плажовете на Широкине пустеят.

За жителите на Широкине няма връщане обратно

Селището е съвсем разрушено по време на сраженията през 2014-2016 година. Малкото къщи, които не са изравнени със земята, през днешния ден са празни. Хората са избягали и никой от тях не мисли за връщане в селото. Процъфтяващото едно време Широкине през днешния ден е превърнато в село фантом, в което може да се влиза единствено с публично позволение и с боен компаньон. Задължително е носенето на каска и бронежилетка.

Много от тукашните поданици са избягали в прилежащото село, в което също има опустошения, само че не толкоз огромни. Преди Леонид е давал стаи чартърен на туристи. 67-годишният мъж споделя, че са пристигнали задоволително летуващи. А през днешния ден се изненадва, в случай че въобще непозната кола влезе в селото. Днес претърпява от лов на риба. Уловената риба той осолява, а в градината си отглежда зеленчуци. Но из полето не може да се движи свободно, тъй като на всички места има табелки, предупреждаващи за заплаха от мини.

Покривът на къщата му отчасти е бил опустошен от паднали гранати, преди да си го поправи самичък. " Изглежда хората привикнаха с войната и си мислят, че тя скоро ще завърши. Каква илюзия. Ето, през вчерашния ден още веднъж имаше обстрел ", възмущава се Леонид.

" Разрушиха всичко "

Неговата съседка Людмила e потърпевша по-сериозно: " Разрушиха всичко – покрива, гаража, прозорците, вратите. Мебелите бяха изхвърчали на открито на улицата. Три точни попадения ", спомня си 69-годишната жена. Съпругът ѝ получил сърдечен припадък, нямало кой да му помогне и той умрял.

Самата тя е с повреден слух от детонациите през онази нощ. " Пожелавам си мир. Президентите на двете страни би трябвало да седнат на една маса и да се схванат, с цел да завърши най-накрая всичко това. И с цел да не си лягам всяка вечер с мисълта дали ще се събудя още веднъж на сутринта. Дали няма отново да ни бомбардират ", споделя Людмила.

Но към този момент мир в Източна Украйна не се обрисува. Точно противоположното: след скупчването на многочислени съветски бойни елементи по границата с Украйна напрежението в допълнение ескалира.