2/3 от диагностицираните с нетолерантност към глутен всъщност нямат проблеми с приема му
Ново проучване демонстрира, че единствено една трета от хората, диагностицирани с глутенова свръхчувствителност, изпитват странични резултати от приема на глутен. Откритието прибавя спомагателни доказателства към възходящото съмнение на научната общност, че глутеновата назадничавост в действителност не е чак толкоз сериозен проблем. Или най-малко не е толкоз постоянно публикувана, колкото ни карат да имаме вяра. Дали глутеновата назадничавост в действителност не е следващият фешън феномен?
В момента “gluten-free ” етикетът е въплъщение на един доста сериозен бизнес. Според Ню Йорк Таймс единствено в Щатите 30% от хората настояват, че желаят да ядат по-малко глутен, а броят на семействата, които постоянно пазарят артикули без глутен доближи 11% предходната година. Спрямо 2010 година, когато броят им е бил едвам 5%, това е нарастване с над 50%.
Само че тези артикули не са по-здравословни от техните аналози с глутен. Дори научно-доказаните обстоятелства, които да поддържат изказванията на доста хора, че се нуждаят от тях, са доста малко.
Изследването, извършено от екип от гастроентеролози от University and Spedali Civili of Brescia в Италия, включвало 35 доброволеца, които са били диагностицирани с “non-celiac gluten sensitivity ” (NCGS). Това е цялостното название на глутеновата назадничавост. Това положение е намерено при малко проучване от 2011 година То открило, че глутен-съдържащите диети могат да провокират стомашно-чревни болки даже при хора, които нямат автоимунното заболяване “caeliac disease ” (заболяване, което нарушава храносмилането и което се утежнява от приема на глутен – б.р.).
Доброволците живели на прецизна безглутенова диета най-малко 6 месеца преди началото на проучването и по-късно били накарани на няколко пъти да поемат брашно, съдържащо глутен, или надлежно неговия аналог без глутен. Без да знаят какво в действителност ядат, доброволците получавали пакетчета, които били етикетирани просто като А или В, всяко от които съдържало 10 гр. брашно.
За първата фаза на опита доброволците получавали един вид брашно, като били инструктирани да го прибавят към паста или чорба един път двевно за 10 следващи дни. След това им били дадени 14 дни, в които да се върнат към нормалната си диета, и след този интервал следвала нова 10-дневна сесия като миналата с потребление на другия вид брашно.
По време на проучването те трябвало да рапортуват за поява на каквито и да било признаци на болежка, киселини, едва храносмилане, диария или запек. За задачата била употребена канара от 1 (никакви странични ефекти) до 7 (тежки странични ефекти). След като пробният интервал завършил, доброволците трябвало да отгатнат кои пакетчета съдържали глутен и кои били без глутен. Ако познаели правилно, ориентирайки се от страничните резултати, вписани от тях при постоянните отчети, те били класифицирани като глутеново-нетолерантни, без значение от предходните им сложени диагнози.
Учените докладвали, че на основата на тези критерии, единствено 12 от 35-те доброволеца можели да се класифицират като глутеново нетолерантни. “От останалите субекти, 17 определили, че брашното без глутен провокира признаците им, а 6 не докладвали никакви странични резултати през цялото проучване, ” рапортува Рос Померой (Ross Pomeroy), публицист по специалност и зоолог и биолог по обучение.
“Трябва да се означи, че множеството субекти изпитали доста леки признаци по време на изпитването. Средно, участниците оценили множеството от стомашно-чревните си признаци на 3 или по-ниско по гореописаната канара ”, добавя той.
Какво значи това? Все отново би трябвало да приемем резултатите с нотка на подозрение, защото извадката е прекомерно дребна и признаците се самодокладват, без спомагателна инспекция. От друга страна резултатите са доста сходни с получените в проучване, извършено в Австралия, което също допуска, че за болшинството от хора, глутеновата назадничавост е плод на подстрекателство.
“37-те пациенти, диагностицирани с глутенова назадничавост, минаха през високоглутенова, нискоглутенова и плацебо (без глутен) диети, без да са наясно на коя тъкмо са подложени. Накрая всички употребявани диети – даже плацебото – провокираха относително еднообразно равнище на стомашни болки, отичане, гадене и газове. Изобщо не зависеше дали диетата съдържа глутен, ” рапортува Дженифър Уолш (Jennifer Walsh) за Business Insider.
Трето огромно проучване оповестено този месец удостоверява тези резултати. “Не успяхме да открием безусловно никакъв характерен отговор против глутен, ” твърди един от създателите.
И двата екипа отдават своите резултати на така наречен “ноцебо резултат ” – терзанието, което някой усеща, в случай че счита, че е подложен на риск да му стане зле, може в действителност да го накара да се почувства зле. По създание това е противоположното на плацебо резултата, при който лицето може да се почувства по-добре, единствено тъй като има вяра, че приема медикамент, който усъвършенства положението му.
Друга хипотетична причина може да е съществуването в храната на въглехидрати, означавани като FODMAPS, които някои хора обработват доста мъчно. Що се отнася до глутена, наподобява той не е чак толкоз нездравословен, колкото доста хора са подведени да имат вяра.
“Нашето проучване демонстрира, че приемът на глутена води до поява на признаците единствено при една трета от пациентите, които задоволяват критериите за кличнична диагностика на глутенова назадничавост, ” заключава екипът италиански учени в списаните Alimentary Pharmacology & Therapeutics. “Следователно NCGS вероятно се диагностицира вярно при доста дребна част от пациентите, което кара огромна част от тях ненужно да съблюдават диета без глутен ”. Тези резултати повдигат съществени подозрения и във връзка с клиничните критерии, употребявани в днешно време от гастроентерелозите за слагане на тази диагноза.
Инфо: Science Alert, Offnews.BG
