Кирил Петков в интервю за Блумбърг: Стоим твърдо зад приемането на еврото
Новият министър председател на България Кирил Петков даде уверения за уговорката на държавното управление да одобри еврото в границите на две години макар слабата поддръжка измежду гласоподавателите, наранени мощно от пандемията, написа организация Блумбърг.
В изявление за Блумбърг той акцентира нуждата да се ускори поддръжката към въвеждането на единната валута след крах на посланието към обществото в коронавирус рецесията. Това е първото намерено заричане на Петков във връзка с еврото от встъпването му в служба през декември, отбелязва организацията, представена от Българска телеграфна агенция.
Социалното разделяне затрудни напъните на България за битка с вируса, оставяйки най-бедната членка на Европейски Съюз на последно място в 27-членния съюз от позиция на имунизацията на популацията. Един преход от българския лев към еврото също би трябвало да бъде третиран деликатно и изисква широкомащабна акция за информиране на обществото, уточни Петков.
" Това не може да бъде направено внезапно ", добави той, като още веднъж подсети, че 2024 година е целевата дата за приемане на еврото. " Когато не е комуникирано вярно и по-късно нещо бъде наложено на обществото, тогава постоянно има риск от политически разтърсвания, които не би трябвало да се случват ".
С Брутният вътрешен продукт на глава от популацията малко над междинния за Европейски Съюз, държавното управление се стреми да одобри единната валута, с цел да помогне на стопанската система да понижи разликата с по-богати членки на съюза, отбелязва Блумбърг.
Обществеността обаче е разединена. Около половината от българите считат, че въвеждането на еврото ще има отрицателни последствия, съгласно изследване на Евробарометър от юли. Над три четвърти се безпокоят от злоупотреби с ценообразуването при прехода към евро, сочи анкетата.
Блумбърг припомня, че в България работи валутен ръб от края на банковата и хиперинфлационна рецесия през 1997 година, когато една трета от банките се сринаха, а инфлацията доближи 1000 %. Петков съобщи, че България ще резервира съществуващия курс лев/евро неизменен до влизането в еврозоната през 2024 г.
В изявление за Блумбърг той акцентира нуждата да се ускори поддръжката към въвеждането на единната валута след крах на посланието към обществото в коронавирус рецесията. Това е първото намерено заричане на Петков във връзка с еврото от встъпването му в служба през декември, отбелязва организацията, представена от Българска телеграфна агенция.
Социалното разделяне затрудни напъните на България за битка с вируса, оставяйки най-бедната членка на Европейски Съюз на последно място в 27-членния съюз от позиция на имунизацията на популацията. Един преход от българския лев към еврото също би трябвало да бъде третиран деликатно и изисква широкомащабна акция за информиране на обществото, уточни Петков.
" Това не може да бъде направено внезапно ", добави той, като още веднъж подсети, че 2024 година е целевата дата за приемане на еврото. " Когато не е комуникирано вярно и по-късно нещо бъде наложено на обществото, тогава постоянно има риск от политически разтърсвания, които не би трябвало да се случват ".
С Брутният вътрешен продукт на глава от популацията малко над междинния за Европейски Съюз, държавното управление се стреми да одобри единната валута, с цел да помогне на стопанската система да понижи разликата с по-богати членки на съюза, отбелязва Блумбърг.
Обществеността обаче е разединена. Около половината от българите считат, че въвеждането на еврото ще има отрицателни последствия, съгласно изследване на Евробарометър от юли. Над три четвърти се безпокоят от злоупотреби с ценообразуването при прехода към евро, сочи анкетата.
Блумбърг припомня, че в България работи валутен ръб от края на банковата и хиперинфлационна рецесия през 1997 година, когато една трета от банките се сринаха, а инфлацията доближи 1000 %. Петков съобщи, че България ще резервира съществуващия курс лев/евро неизменен до влизането в еврозоната през 2024 г.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ