Новият албум на Ю Ту: Старите песни на нов глас
Новият албум на Ю Ту Songs of Surrender съставлява радикално преосмисляне на четиридесет песни от богатия азбучник на ирландския квартет, хитро показани от One до " 40 ", осведоми АП.
" Искам да срина стените, които ме държат затворен ", пее Боно в новата Where the Streets Have No Name - текст, който идеално пасва на актуалната музикална идея. Новата версия на песента е съвсем неразпознаваема от тази, която групата направи известна през 1987 година Такъв е и смисълът на упражнението, ръководено от Боно и Едж.
" След като отдадем респект към истинската версия, всяка ария стартира да се отваря за новия достоверен глас на настоящето време ", написа Едж в бележките си към диска.
Има както попадения, по този начин и неудачи, само че като цяло архитектурата на тези песни е в действителност мощна, даже и с някои изменени текстове. В новата Vertigo има принадлежности от Близкия изток, а доминираната от акустична китара Sunday Bloody Sunday звучи по-скоро като осъществяване онлайн в кафене, в сравнение с като шлагер от концертен подиум. Но и двете части към момента са превъзходни.
За някои от песните даже може да се каже, че в този момент са по-добри. Един от най-ранните шлагери на групата - 11 O`Clock Tick Tock - е по-плавен, по-бавен и по-чист от оригинала. А бихте ли повярвали, че новата The Miracle (Of Joey Ramone) е по-добра от тази в Songs of Innocence?
Много от преработките са относително простички като Cedarwood Road, Peace on Earth, Bad и I Will Follow. Повечето от тях са с изчистено звучене, което дава на гласа на Боно малко леговище измежду мрачни клавишни и накъсана акустична китара. Every Breaking Wave е кинематографична и като че ли би трябвало да звучи по време на финалните надписи, до момента в който последните фрагменти от мъчителна драма постепенно потъват в мрак.
I Still Haven`t Found What I`m Looking For получава каубойско въодушевление и непредвидена кънтри сила. В Desire Боно извисява фалцет на фона на струнен цимбал и резултатът е хипнотичен. Новата One е малко помрачена от хоров резултат, само че това е толкоз красива ария, че може да бъде модифицирана даже като пънк мелодия и отново да блесне. Един от резултатите на албума е, че слага текстовете на Боно под светлината на прожекторите, правейки думите и облиците му по-изразителни. Новата Ordinary Love изпъква като тонова поема, новата Invisible разкрива по-дълбока болежка от в началото изпятата.
Някои от нещата не се получават - липсва мрачността на Red Hill Mining Town, което на процедура я трансформира в беззъба детска песничка. Новата Beautiful Day не е усъвършенстване по отношение на оригинала - тя е превърната в лъкатушен лаундж макар няколкото чудесни нови реда в текста. В новата Pride (In the Name of Love) гласът на Боно е овладян и обуздан, като е изгубил рязкостта и гнева на оригинала. А новата " 40 " - макар заканата на Боно " Ще изпея нова ария " - е тромава и пасивна.
Ако не сте почитатели на Ю Ту, тази сбирка няма да ви убеди да ги харесате. Ако сте мегафен, ще се възхитите на тяхната дарба да се трансформират. А в случай че сте инцидентен почитател, би трябвало да изпитате почитание към група, която е подготвена да върви по личен си път.
" Искам да срина стените, които ме държат затворен ", пее Боно в новата Where the Streets Have No Name - текст, който идеално пасва на актуалната музикална идея. Новата версия на песента е съвсем неразпознаваема от тази, която групата направи известна през 1987 година Такъв е и смисълът на упражнението, ръководено от Боно и Едж.
" След като отдадем респект към истинската версия, всяка ария стартира да се отваря за новия достоверен глас на настоящето време ", написа Едж в бележките си към диска.
Има както попадения, по този начин и неудачи, само че като цяло архитектурата на тези песни е в действителност мощна, даже и с някои изменени текстове. В новата Vertigo има принадлежности от Близкия изток, а доминираната от акустична китара Sunday Bloody Sunday звучи по-скоро като осъществяване онлайн в кафене, в сравнение с като шлагер от концертен подиум. Но и двете части към момента са превъзходни.
За някои от песните даже може да се каже, че в този момент са по-добри. Един от най-ранните шлагери на групата - 11 O`Clock Tick Tock - е по-плавен, по-бавен и по-чист от оригинала. А бихте ли повярвали, че новата The Miracle (Of Joey Ramone) е по-добра от тази в Songs of Innocence?
Много от преработките са относително простички като Cedarwood Road, Peace on Earth, Bad и I Will Follow. Повечето от тях са с изчистено звучене, което дава на гласа на Боно малко леговище измежду мрачни клавишни и накъсана акустична китара. Every Breaking Wave е кинематографична и като че ли би трябвало да звучи по време на финалните надписи, до момента в който последните фрагменти от мъчителна драма постепенно потъват в мрак.
I Still Haven`t Found What I`m Looking For получава каубойско въодушевление и непредвидена кънтри сила. В Desire Боно извисява фалцет на фона на струнен цимбал и резултатът е хипнотичен. Новата One е малко помрачена от хоров резултат, само че това е толкоз красива ария, че може да бъде модифицирана даже като пънк мелодия и отново да блесне. Един от резултатите на албума е, че слага текстовете на Боно под светлината на прожекторите, правейки думите и облиците му по-изразителни. Новата Ordinary Love изпъква като тонова поема, новата Invisible разкрива по-дълбока болежка от в началото изпятата.
Някои от нещата не се получават - липсва мрачността на Red Hill Mining Town, което на процедура я трансформира в беззъба детска песничка. Новата Beautiful Day не е усъвършенстване по отношение на оригинала - тя е превърната в лъкатушен лаундж макар няколкото чудесни нови реда в текста. В новата Pride (In the Name of Love) гласът на Боно е овладян и обуздан, като е изгубил рязкостта и гнева на оригинала. А новата " 40 " - макар заканата на Боно " Ще изпея нова ария " - е тромава и пасивна.
Ако не сте почитатели на Ю Ту, тази сбирка няма да ви убеди да ги харесате. Ако сте мегафен, ще се възхитите на тяхната дарба да се трансформират. А в случай че сте инцидентен почитател, би трябвало да изпитате почитание към група, която е подготвена да върви по личен си път.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ