Застраховката Автокаско ще поскъпне заради борбата с градушките
Новата година може да донесе още един финансов удар за жителите и компаниите. След предстоящото следващо повишаване на наложителната застраховка "Зелена карта " поради спомагателни гаранции, които българските компании би трябвало да обезпечат, се задава нарастване и на застраховката "Автокаско ". Това ще се случи, в случай че се осъществят желанията на земеделското министерство част от премийния доход на застрахователите от каското да бъде заделян за битка с градушките.
Министърът на земеделието Румен Порожанов изненадващо разгласи, че още през януари ще внесе закон за отбрана от градушките. С него земеделските стопани ще бъдат задължени да вършат отчисления от 0.50 лева за всеки декар, който обработват, а застрахователите - по 0.8% годишно от премийния доход от "Автокаско " в специфичен фонд за финансиране на битката с градушките, написа в. Сега.
Целта е по този метод да се усилят парите за тази активност. В плана се планува да се сътвори държавно дружество, което да ръководи фонда, който ще се цялостни от няколко източника. В него ще влизат средствата, които сега страната отделя, наложителните вноски от земеделските стопани и отчисленията от застрахователните компании от премийния доход по "Автокаско " и имуществените застраховки против пожар, наводнения и обири. По този метод средствата за битка с градушките ще скочат двойно - от 13.7 млн. лева, които в този момент се обезпечават от бюджета, на 28 млн. лева 6 млн. лева от тях би трябвало да бъдат обезпечени от застрахователните компании. Те от своя страна незабавно пресметнаха, че това ще оскъпи с към 5% едни от най-масовите застраховки - "Автокаско ".
Проектът на Закон за предварителна защита от неподходящи климатични събития в земеделието, каквото е точното име на документа, се появи за първи път напролет на тази година и докара до мощен отпор от застрахователните компании. След това работата по него бе замразена, само че в този момент земеделският министър още веднъж го стартира. Амбицията му е новият закон да бъде признат от кабинета до края на януари, да се гласоподава от Народното събрание до пролетта, с цел да се приложи за отбрана на реколтата още следващата година.
Порожанов изясни, че забавянето на законопроекта било подбудено от продължителното му координиране сред разнообразни ведомства. Застрахователите обаче останаха мощно сюрпризирани от новината, изключително откакто излиза наяве, че не са взети поради съществени техни рецензии по първия вид. При предходното разискване на законопроекта от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) оповестиха ограниченията като неефективни, несправедливи и антипазарни.
Според сектора добросъвестни консуматори, които нямат нищо общо с агросектора, ще би трябвало да заплащат по-високи награди, с цел да обезпечат отбраната на посевите на земеделските стопани, в това число и тези, които не са застраховани. А измежду незастрахованите са едрите земеделци. Този модел демотивира земеделците да застраховат реколтата си против естествени бедствия, което е естествената процедура в развитите страни, показват застрахователните компании.
"Ние настоявахме за въвеждане на наложителна застраховка най-малко на дотираните площи, като от тази застраховка фирмите заделят отчисления в специфичен пул за предварителна защита на градушки ", показва Нина Колчакова, изпълнителен шеф на Асоциацията на застрахователите в България. Порожанов обаче се разгласи изрично против тази концепция. Той счита, че застрахователите сами трябвало да завоюват доверието на фермерите и да ги убедят да застраховат продукцията си при тях. Сегашната система покрива 17.3 млн. дка от територията на страната. Целта е отбраната да обхване 90 млн. дка, от които 36.6 млн. дка е обработваната земя. Това на процедура е цялата земя, която сега се обработва у нас.
Разширяването на покритието би трябвало да стане с по-голям брой ракетни площадки и потребление на профилирани самолети против градоносните облаци там, където няма площадки. Според агроминистерството точно по тази причина се налагало и присъединяване на застрахователните компании - с включването на урбанизирани територии в противоградовата отбрана разноските им по изплащането на вреди щели да паднат доста.
Министърът на земеделието Румен Порожанов изненадващо разгласи, че още през януари ще внесе закон за отбрана от градушките. С него земеделските стопани ще бъдат задължени да вършат отчисления от 0.50 лева за всеки декар, който обработват, а застрахователите - по 0.8% годишно от премийния доход от "Автокаско " в специфичен фонд за финансиране на битката с градушките, написа в. Сега.
Целта е по този метод да се усилят парите за тази активност. В плана се планува да се сътвори държавно дружество, което да ръководи фонда, който ще се цялостни от няколко източника. В него ще влизат средствата, които сега страната отделя, наложителните вноски от земеделските стопани и отчисленията от застрахователните компании от премийния доход по "Автокаско " и имуществените застраховки против пожар, наводнения и обири. По този метод средствата за битка с градушките ще скочат двойно - от 13.7 млн. лева, които в този момент се обезпечават от бюджета, на 28 млн. лева 6 млн. лева от тях би трябвало да бъдат обезпечени от застрахователните компании. Те от своя страна незабавно пресметнаха, че това ще оскъпи с към 5% едни от най-масовите застраховки - "Автокаско ".
Проектът на Закон за предварителна защита от неподходящи климатични събития в земеделието, каквото е точното име на документа, се появи за първи път напролет на тази година и докара до мощен отпор от застрахователните компании. След това работата по него бе замразена, само че в този момент земеделският министър още веднъж го стартира. Амбицията му е новият закон да бъде признат от кабинета до края на януари, да се гласоподава от Народното събрание до пролетта, с цел да се приложи за отбрана на реколтата още следващата година.
Порожанов изясни, че забавянето на законопроекта било подбудено от продължителното му координиране сред разнообразни ведомства. Застрахователите обаче останаха мощно сюрпризирани от новината, изключително откакто излиза наяве, че не са взети поради съществени техни рецензии по първия вид. При предходното разискване на законопроекта от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) оповестиха ограниченията като неефективни, несправедливи и антипазарни.
Според сектора добросъвестни консуматори, които нямат нищо общо с агросектора, ще би трябвало да заплащат по-високи награди, с цел да обезпечат отбраната на посевите на земеделските стопани, в това число и тези, които не са застраховани. А измежду незастрахованите са едрите земеделци. Този модел демотивира земеделците да застраховат реколтата си против естествени бедствия, което е естествената процедура в развитите страни, показват застрахователните компании.
"Ние настоявахме за въвеждане на наложителна застраховка най-малко на дотираните площи, като от тази застраховка фирмите заделят отчисления в специфичен пул за предварителна защита на градушки ", показва Нина Колчакова, изпълнителен шеф на Асоциацията на застрахователите в България. Порожанов обаче се разгласи изрично против тази концепция. Той счита, че застрахователите сами трябвало да завоюват доверието на фермерите и да ги убедят да застраховат продукцията си при тях. Сегашната система покрива 17.3 млн. дка от територията на страната. Целта е отбраната да обхване 90 млн. дка, от които 36.6 млн. дка е обработваната земя. Това на процедура е цялата земя, която сега се обработва у нас.
Разширяването на покритието би трябвало да стане с по-голям брой ракетни площадки и потребление на профилирани самолети против градоносните облаци там, където няма площадки. Според агроминистерството точно по тази причина се налагало и присъединяване на застрахователните компании - с включването на урбанизирани територии в противоградовата отбрана разноските им по изплащането на вреди щели да паднат доста.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ