Експерт: В момента не покриваме инфлационния критерий, но има шансове това да се случи
Влизането в еврозоната е по-важно като развой, в сравнение с като резултат. Но колкото по-рано, толкоз по-добре, от позиция с изключение на на всички икономическите прерогативи за стопански по-активните хора, това е и една доста значима геополитическа котва.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria финансистът Левон Хампарцумян.
Ако не влезем през януари 2025 година няма да свърши светът, само че упоритостта и напъните в тази посока би трябвало да не престават. Според него, сега не покриваме инфлационния аршин, само че има шансове това да се случи. Другото са чисто политическите планове на хората, към които се причисляваме дали ни желаят. Виждате с Шенген, че един да не ни желае и не става. Няма полуеврозона, само че има валутен ръб, който ни държи в еврозоната по ред индикатори.
" Животът си нараства по този начин или другояче. Парадоксално в най-големите страни някои потребителски артикули са по-евтини, което е изцяло естествено - огромен пазар и огромна конкуренция. Нищо няма да стане със спестяванията ни - който има - има, който няма - няма. Просто вместо в левове ще ги мерим в евро, което и през днешния ден се случва. Влоговете автоматизирано ще се превалутират за сметка на страната ", уточни финансистът.
Хампарцумян счита, че България се води страната с най-ниски приходи в клуба на най-богатите в света, тъй че чувството за беднотия е едно много субективно разбиране. Истинската беднотия в света е в страни от Третия свят, където хората в действителност претърпяват с няколко $ на месец. По думите му в този смисъл българите не са небогати, а чувството за беднотия и ниски приходи е нещо друго.
" Статистиката демонстрира едни числа, които са официални – това, до което тя има достъп през каналите, които записват приходи и платени налози. Има обаче и един сив бранш на стопанската система, тъй че някой, който наподобява статистически на минималния предел на заплащането, в действителност получава повече и ние няма по какъв начин да знаем дали получава с 5% повече или с 500% ", сподели финансистът.
Факт е, че се усилва разликата сред най-високо и най-ниско платените хора в България, сподели още Левон Хампарцумян. По думите му ключът към излизане от тази обстановка е да бъдат стимулирани хората, които са в работоспособна възраст и не учат и работят да стартират да работят, тъй като останалата част от българското общество носи тези хора на гърба си.
Според Хампарцумян в случай че не се случат някакви външни шокове и изключителни събития, упованията са равнищата на инфлация у нас да вървят към намаляване.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria финансистът Левон Хампарцумян.
Ако не влезем през януари 2025 година няма да свърши светът, само че упоритостта и напъните в тази посока би трябвало да не престават. Според него, сега не покриваме инфлационния аршин, само че има шансове това да се случи. Другото са чисто политическите планове на хората, към които се причисляваме дали ни желаят. Виждате с Шенген, че един да не ни желае и не става. Няма полуеврозона, само че има валутен ръб, който ни държи в еврозоната по ред индикатори.
" Животът си нараства по този начин или другояче. Парадоксално в най-големите страни някои потребителски артикули са по-евтини, което е изцяло естествено - огромен пазар и огромна конкуренция. Нищо няма да стане със спестяванията ни - който има - има, който няма - няма. Просто вместо в левове ще ги мерим в евро, което и през днешния ден се случва. Влоговете автоматизирано ще се превалутират за сметка на страната ", уточни финансистът.
Хампарцумян счита, че България се води страната с най-ниски приходи в клуба на най-богатите в света, тъй че чувството за беднотия е едно много субективно разбиране. Истинската беднотия в света е в страни от Третия свят, където хората в действителност претърпяват с няколко $ на месец. По думите му в този смисъл българите не са небогати, а чувството за беднотия и ниски приходи е нещо друго.
" Статистиката демонстрира едни числа, които са официални – това, до което тя има достъп през каналите, които записват приходи и платени налози. Има обаче и един сив бранш на стопанската система, тъй че някой, който наподобява статистически на минималния предел на заплащането, в действителност получава повече и ние няма по какъв начин да знаем дали получава с 5% повече или с 500% ", сподели финансистът.
Факт е, че се усилва разликата сред най-високо и най-ниско платените хора в България, сподели още Левон Хампарцумян. По думите му ключът към излизане от тази обстановка е да бъдат стимулирани хората, които са в работоспособна възраст и не учат и работят да стартират да работят, тъй като останалата част от българското общество носи тези хора на гърба си.
Според Хампарцумян в случай че не се случат някакви външни шокове и изключителни събития, упованията са равнищата на инфлация у нас да вървят към намаляване.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ