Нощта на 16 декември е била предшествана от редица по-шумни

Нощта на 16 декември е била предшествана от редица по-шумни събития. Например по този начин нареченото " Бостънско кръвопролитие ", при което на 5 март 1770 година английски бойци прострелват петима бостънци. То е провокирано от спор за сметка за перука на английски офицер. Лондон е въвел налог върху доста предмети от бита през 1767 година Отговорът на възмутените бостънци е апел за протест на английските артикули. Това води до протести. Англия изпраща две хиляди бойци в Бостън. В очите на мнозина това е окупационна мощ. Най-малките произшествия неведнъж довеждат до рискова ескалация.

" Раждането на една нация "

Англия изразходва големи суми за отбрана на колониите против испанците, французите и индианците. Лондон не може да разбере, че жителите на колониите не желаят да заплащат за тази отбрана. От 1733 година насам се вършат многократни опити за облагане с налози на " американците ", с цел да се възстановят най-малко част от големите разноски за войната.

Бостънското чаено празненство от 16 декември 1773 година е началото на " раждането на една нация ". И както постоянно в такива случаи, първата стъпка е да се обясни коя е нацията. Чернокожите плебеи не са били част от нея в по-голяма степен, в сравнение с индианските племена. Но преди нацията да се появи, би трябвало да бъде отстранена още една значима, постоянно подценявана група: колаборационистите. С други думи, тези американци, които са сътрудничили на Англия и са желали да продължат да го вършат.

През идващите години повече от 100 000 бели протестантски заселници напущат страната, в която те или техните предшественици са избягали. Страхували са се за свободата си в лицето на свободата, предлагана от американските патриоти, и са избягали или назад във Англия, или във към момента неразвития запад на Северна Америка. Бостънското чаено празненство освен дава преимущество на кафето пред чая, само че и уголемява границите на новооснованите Съединени американски щати на запад. Някои европейски социолози считат, че тази опция за непрекъсната агресия е повода в Съединени американски щати да няма мощно социалистическо придвижване.

Малък спусък, голям резултат

Бостънското чаено празненство е прелестен образец за резултата на пеперудата, т.е. за голямото влияние, което могат да окажат и най-малките фактори. В нелинейните системи. Те могат да ги имат, само че не е наложително. Непредсказуемо е по какъв начин ще се нарежда системата след дребна смяна в едно от началните ѝ условия. Бостънското чаено празненство сложи под въпрос един дребен аспект от системата на " Англия и нейните тринадесет северноамерикански колонии ". Отговорът е унищожаването на системата. Роди се нов свят: най-голямата република в човешката памет.

На 4 юли 1776 година 56 бели мъже, измежду които братовчедите Самюъл и Джон Адамс, подписват декларацията, дефинирана от робовладелеца Томас Джеферсън (1743 - 1826): " Ние считаме за открити тези истини, че всички хора са основани равни, че са надарени от своя Създател с някои неотменими права, че измежду тях са Животът, Свободата и стремежът към Щастие. За да се обезпечат тези права, сред хората са основани държавни управления, които черпят своята обективна власт от единодушието на управляваните; когато някоя форма на ръководство стане нездравословна за постигането на тези цели, народът има право да я промени или отстрани и да сътвори ново държавно управление, учредено на такива правила и снабдено с такава власт и пълномощия, каквито му се костват най-подходящи за опазване на неговата сигурност и благополучие. "

Колонизираните честват своето избавление като избавление на " всички ". Но те не престават да колонизират: чернокожи, индианци и дами. Новата система в последна сметка не е била толкоз нова.