Сула: Трябваше ли да има телевизионен дебат между Петков/Василев и Бойко Борисов?
Ние, като фокусирана върху медиите медия, можем единствено да съжаляваме, че не се състоя дебатът сред „ Петков/Василев “ и „ Борисов/? “. Така, с наклонена скоба и въпросителна, ще означаваме конфигурацията, в която Борисов беше поканен да се яви – да вземе който желае от партията си и да станат двойка, тъй като Петков/Василев са двойка и различен метод да се явят няма. Защо безусловно би трябвало да са двойка, не може ли да се яви единият от тях, по този начин ще е по-драматично – преден конфликт сред титани, а не отборно състезание като в „ Бързи, смели, сръчни “. В последна сметка на тях им би трябвало Борисов, с него желаят да се гаврят. Те си показват дебата не тъкмо като спор, а като обществен линч, като разпит, в който Борисов е изправен до стената и с трепереща брадичка се мъчи да отговори на техните неотразими и размазващи девет въпроса. Но надали ще се случи по този начин. Другата страна също може да сформира лист от девет срамни въпроса и да им го набута в лицето. И тогова ще стане не спор, а обществено замеряне с… теменужки.
Ако питате публиката (да речем, такива като мен), тя ще отговори, че непременно желае този спор да се състои. Ще вземе пуканки и ще се настани пред тв приемника в очакване на сеира. Обаче необходим ли е той. Да, признато е преди изборите да има диспути, само че те са сред персони – сред двамината, единият от които след няколко дни ще стане президент или министър председател. Ако Петков/Василев надделеят в дебата, и двамата ли ще бъдат министър-председатели? В кого от тях двамата да се концентрира фенът, кого да види като възможен министър председател. Твърди се, че в случай че ПППП завоюват изборите, министър-председател ще бъде Асен. Тогава Кирил за какво се бута? За да го види баща му по тв приемника ли? Всъщност това е една много добра догадка.
Защо Петков/Василев желаят спор с Борисов? По същата причина, по която той не желае. Защото, в случай че излязат на спор директно преди изборите, за всички ще е ясно, че това са двете водещи политически сили, това са водещите политически водачи. А Борисов не желае да излиза наяве това, тъй като не е по този начин. Той желае да се поддържа убеждението, че „ Промяната “ не е напълно същинска партия (всъщност тя е партия напълно неотдавна, доста откакто нейният водач беше станала министър-председател), а инженерингов план, който се радва на несправедливо висок рейтинг, само че този рейтинг е краткотраен, инцидентен, резултат от измами, рейтинг, който бързо ще падне. „ Промяната “ е едно, ГЕРБ е напълно друго и тези две неща не трябва да се бъркат, нито да се съпоставят. Това е позицията на Борисов и по тази причина няма да дебатира с „ Промяната “. Това, че са го наричали „ мафия, с която не се беседва “ и че са го арестували непозволено, са единствено комфортни мотиви, само че не и същинска причина. Иначе му е доста елементарно да вземе Тома Биков със себе си и от Петков/Василев да се разхвърчи перушина.
С поканата за спор Петков/Василев не желаят толкоз да унижат и дискредитират Борисов (макар че и това също и то с огромно желание), едвам легитимират себе си. Затова естественият ход е да им се откаже. Освен това един спор от този порядък, с присъединяване на Бойко Борисов, за тях би бил кулминационната точка на предизборната им акция, момент, в който „ България цяла в този момент нази гледа, този връх висок е, тя ще ни съзре! “ (Вазов). И Борисов с право не желае да им подари това.
Тази обстановка е доста забавна предвид на един въпрос, с който сме се занимавали и преди – възможната коалиция сред ГЕРБ и „ Промяната “ след изборите. Как ще се отрази несъстоялия се спор върху вероятността тя да се случи? Очевидно ще я понижи. Или пък няма, тъй като по остарял бит след седмица-две всичко ще бъде забравено? И двете страни си оставят малка врата, вкарвайки едно прекомерно безсрамно единствено по себе си условия – ще се коалират със съответната партия, в случай че водачът ѝ се отдръпна. Но какво ще остане тогава от партиите?
Има два типа партии – лидерски и инакви – такива, които са същински партии като британските и американските. То до такава степен са същински партии, че сега не мога да се сетя кой е водачът на американските републиканци (Рона Макданиъл, проверих). Дали ще е Рона или не, от това GOP няма да спре да съществува. Не е по този начин обаче с множеството наши партии. Има някои, които няма да загинат, в случай че им се смени водачът – Българска социалистическа партия, ДСБ, Съюз на демократичните сили и други Но има и такива, които без водача си са нищо. Най-крещящият образец е Национална движение „Симеон Втори". Това качество на партиите от втория вид беше безпардонно, само че доста тъкмо изразено на предизборната визия на „ Възраждане “, където на фокус беше единствено водачът, а всичко останали се носеха зад него като призрачна зной. Струва ми се, че ГЕРБ и „ Промяната “ са партии от втория вид – в случай че махнеш водачите, от тях не остава нищо разпознаваемо. Е, да, от ГЕРБ ще останат структурите, има персони, които биха могли да се пробват за водач, само че без Борисов ГЕРБ няма да е същият. За „ Промяната “ да не приказваме. Когато ги лансираха, лансираха единствено две-три лица. Хората им повярваха и потеглиха след тях, без да ги интересува имат ли правосъдна регистрация, имат ли структури и прочие Ако махнеш тези лица, гласоподавателите ще остана озадачени.
Така че, даже и в случай че в името на обединението ГЕРБ и „ Промяната “ отстранят водачите си, не се сещам какво тогава ще остане за коалиране. Ще остане само вотът, който са получили партиите отпред с водачите си, и броят на депутатите, който произтича от него (защото обединението сигурно ще е следизборна), само че това е нещо, което не трае дълго, тъй като е пристигнало по непочтен метод да замести нещо друго.
В резюме, несъстоялият се спор отдалечи още повече един от различен най-вероятните претенденти за управническа коалиция. Ако решат въпреки всичко да я създадат, остава им само да разчитат на късопаметието и безкритичността на публиката. И може би имат право – един от най-популярните български фолклорни изрази (иначе казано – национални мъдрости) е „ тури му пепел “. И този път, както постоянно, ще турим пепел на всичко и ще продължим нататък. И може би по този начин е най-мъдро. Ние не ценим предишното и по тази причина не намираме за нужно да го помним и проучваме. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Коментар на Иван Стамболов – Сула за sulla.bg
Ако питате публиката (да речем, такива като мен), тя ще отговори, че непременно желае този спор да се състои. Ще вземе пуканки и ще се настани пред тв приемника в очакване на сеира. Обаче необходим ли е той. Да, признато е преди изборите да има диспути, само че те са сред персони – сред двамината, единият от които след няколко дни ще стане президент или министър председател. Ако Петков/Василев надделеят в дебата, и двамата ли ще бъдат министър-председатели? В кого от тях двамата да се концентрира фенът, кого да види като възможен министър председател. Твърди се, че в случай че ПППП завоюват изборите, министър-председател ще бъде Асен. Тогава Кирил за какво се бута? За да го види баща му по тв приемника ли? Всъщност това е една много добра догадка.
Защо Петков/Василев желаят спор с Борисов? По същата причина, по която той не желае. Защото, в случай че излязат на спор директно преди изборите, за всички ще е ясно, че това са двете водещи политически сили, това са водещите политически водачи. А Борисов не желае да излиза наяве това, тъй като не е по този начин. Той желае да се поддържа убеждението, че „ Промяната “ не е напълно същинска партия (всъщност тя е партия напълно неотдавна, доста откакто нейният водач беше станала министър-председател), а инженерингов план, който се радва на несправедливо висок рейтинг, само че този рейтинг е краткотраен, инцидентен, резултат от измами, рейтинг, който бързо ще падне. „ Промяната “ е едно, ГЕРБ е напълно друго и тези две неща не трябва да се бъркат, нито да се съпоставят. Това е позицията на Борисов и по тази причина няма да дебатира с „ Промяната “. Това, че са го наричали „ мафия, с която не се беседва “ и че са го арестували непозволено, са единствено комфортни мотиви, само че не и същинска причина. Иначе му е доста елементарно да вземе Тома Биков със себе си и от Петков/Василев да се разхвърчи перушина.
С поканата за спор Петков/Василев не желаят толкоз да унижат и дискредитират Борисов (макар че и това също и то с огромно желание), едвам легитимират себе си. Затова естественият ход е да им се откаже. Освен това един спор от този порядък, с присъединяване на Бойко Борисов, за тях би бил кулминационната точка на предизборната им акция, момент, в който „ България цяла в този момент нази гледа, този връх висок е, тя ще ни съзре! “ (Вазов). И Борисов с право не желае да им подари това.
Тази обстановка е доста забавна предвид на един въпрос, с който сме се занимавали и преди – възможната коалиция сред ГЕРБ и „ Промяната “ след изборите. Как ще се отрази несъстоялия се спор върху вероятността тя да се случи? Очевидно ще я понижи. Или пък няма, тъй като по остарял бит след седмица-две всичко ще бъде забравено? И двете страни си оставят малка врата, вкарвайки едно прекомерно безсрамно единствено по себе си условия – ще се коалират със съответната партия, в случай че водачът ѝ се отдръпна. Но какво ще остане тогава от партиите?
Има два типа партии – лидерски и инакви – такива, които са същински партии като британските и американските. То до такава степен са същински партии, че сега не мога да се сетя кой е водачът на американските републиканци (Рона Макданиъл, проверих). Дали ще е Рона или не, от това GOP няма да спре да съществува. Не е по този начин обаче с множеството наши партии. Има някои, които няма да загинат, в случай че им се смени водачът – Българска социалистическа партия, ДСБ, Съюз на демократичните сили и други Но има и такива, които без водача си са нищо. Най-крещящият образец е Национална движение „Симеон Втори". Това качество на партиите от втория вид беше безпардонно, само че доста тъкмо изразено на предизборната визия на „ Възраждане “, където на фокус беше единствено водачът, а всичко останали се носеха зад него като призрачна зной. Струва ми се, че ГЕРБ и „ Промяната “ са партии от втория вид – в случай че махнеш водачите, от тях не остава нищо разпознаваемо. Е, да, от ГЕРБ ще останат структурите, има персони, които биха могли да се пробват за водач, само че без Борисов ГЕРБ няма да е същият. За „ Промяната “ да не приказваме. Когато ги лансираха, лансираха единствено две-три лица. Хората им повярваха и потеглиха след тях, без да ги интересува имат ли правосъдна регистрация, имат ли структури и прочие Ако махнеш тези лица, гласоподавателите ще остана озадачени.
Така че, даже и в случай че в името на обединението ГЕРБ и „ Промяната “ отстранят водачите си, не се сещам какво тогава ще остане за коалиране. Ще остане само вотът, който са получили партиите отпред с водачите си, и броят на депутатите, който произтича от него (защото обединението сигурно ще е следизборна), само че това е нещо, което не трае дълго, тъй като е пристигнало по непочтен метод да замести нещо друго.
В резюме, несъстоялият се спор отдалечи още повече един от различен най-вероятните претенденти за управническа коалиция. Ако решат въпреки всичко да я създадат, остава им само да разчитат на късопаметието и безкритичността на публиката. И може би имат право – един от най-популярните български фолклорни изрази (иначе казано – национални мъдрости) е „ тури му пепел “. И този път, както постоянно, ще турим пепел на всичко и ще продължим нататък. И може би по този начин е най-мъдро. Ние не ценим предишното и по тази причина не намираме за нужно да го помним и проучваме. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Коментар на Иван Стамболов – Сула за sulla.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ