Ние живеем в думи от сутрин до вечер. Всичко би

Ние живеем в думи от заран до вечер. Всичко би трябвало да има смисъл за нас. Всичко би трябвало да има цел. В това търсене на цел и наличие ние губим целия смисъл и цел. Това е като моркова за заека. То е тъкмо там, само че въпреки всичко не е там. Достига до такава величина, че ние даже губим спокойният ни сън. Дори през нощта сме обезпокоени от думите. Много хора приказват на сън. Изглежда няма отмора от думите. Това написа в „ Господ обича веселието “ Шри, Шри Рави Шанкар – ГуруДжи. Нека си напомним хубостта на думите му, с които той разказва тяхната маловажност в битието ни. 

Думите са коренът на всички терзания. Не можеш да се притесняваш без думи, можеш ли? Сега, притеснявай се за 10 минути, само че не използвай нито една дума. Не можеш! Ние сме приклещени от думите…

Животът е извънредно плитък, в случай че го основаваме на думи. Всичко, което има бездънен смисъл в живота, не може да се изрази с думи. Преживяването на обич, или същинската признателност не могат да бъдат изразени в думи. Истинската хубост, същинското другарство нямат думи.

Някога сядали ли сме в действителност просто в тишина с някого, който обичаме? Не, ние неотложно отваряме уста. Започваме да бърборим и унищожаваме цялата хубост, която е в този миг. Отиваме измежду природата и виждаме красиво място и продължаваме да приказваме. Когато караш кола можеш да забележиш какъв брой разнообразни диалога се водят. Има четирима души в колата и най-малко два диалога. Понякога и четиримата приказват по едно и също време! Никой не схваща другия. Всеки просто чака да заприказва. Те даже не се изслушват. Когато единият спре, другият започва; даже може да не изчака другият да спре...

Помниш ли да си карал кола с човек до теб в цялостна тишина и просто да наблюдавате пътя, хубостта на залеза, океана, гората, планината, откъдето и да минавате? Не. Ние пълним нашия разум с шумове. Колкото е по-голяма възбудата от вътрешната страна, по-силна е музиката извън, тъй като това ни носи малко утешение. Със мощната музика можеш да забравиш целия този провокиращ звук, бърборенето, което се случва вътре в теб. Да се изгубиш в музиката, това е най-лесният способ. Може да бъде краткотрайно облекчение, хапче за спокоен разум. Колкото е по-фино равнището на съзнанието, толкоз повече стрес се освобождава, толкоз по-чувствителен си към звука. А ние сме станали съвсем безчувствени към звуците, шума и думите.

С тишината от вътрешната страна можеш да чуеш птиците и времето сред техните песни… Иди малко по-дълбоко, има музика във всяка част на твоето тяло. Божествената музика звучи в твоето лично тяло. Ние просто не сме осъзнати за нея.

Думите са доста плитки. В деня, в който осъзнаем, че думите са негодни, ние придобиваме някаква дълбочина в живота. Ние отиваме по-дълбоко в съществуването. Какво искаш от приятелите си? Техните думи, да споделят положителни неща за теб или просто тяхното наличие? Ние не знам, тъй като в никакъв случай не сме се замисляли какво желаеме от нашите другари! „ Компания “ споделяме. Знаеш ли, можеш да бъдеш с твоите другари, без да казваш дума и да бъдеш в възторг. Вие двамата или всички, можете да се чувствате прекрасно…

… Ти може да си чул доста семинари за обич, какво се случва? Вгледай се в живота на хората, които организират семинарите. Има ли обич? Една дама в Лос Анджелис дава доста курсове за обич. Тя основава наръчници за обич, а се е развеждала три пъти! Тя се е чувствала толкоз нещастна. Има толкоз доста напрежение в нея. Аз й споделих, „ Защо просто не седнеш със себе си, медитирай, пази тишина и изпитай себе си като обич, ти си обич. Ти си направена от детайл, наименуван обич. Издигни се над думите и тогава любовта ще се появи. “ Ние не разрешаваме на мозъците ни да отиват по-дълбоко, да мислят в самите нас. Как би могла любовта да процъфти тогава? Това беше популярен ден за нея. Бъди простоват, почтен и всичко ще бъде свършено посредством силата на любовта.

Същото нещо е и с хубостта. Когато наблюдаваш хубостта, внезапно нещо в теб се случва, усещаш по какъв начин някаква витална сила, която е била блокирана, просто разцъфтява, както пролетта настава проправила си път измежду зимния студ. Трепет, приятност! После искаш да го притежаваш!

… Ако не търсиш се чувстваш мъртъв, като парче дърво. Няма наслада. Няма сексапил. Няма хубост в живота. Всичко си е отишло. Какво следва? Няма последваща цел. Когато няма последваща цел, животът наподобява запустял. Няма къде да отидеш. 

Когато видиш хубост, боготвори я, предай и се. Ако не се предадем на хубостта, желаеме да я притежаваме. Пред каквото се предадем, ние не желаеме да го притежаваме. Ние не можем да го притежаваме. Как можеш да притежаваш нещо, което е по-велико от теб? Бог е показан като хубост, най-красивото. Когато боготвориш хубостта, възприятието за владеене просто ще изчезне. Красотата е младост. За множеството от нас, Бог е остарял човек, някой доста древен с бяла брада. Бог е доста млад. За мен, Бог е доста шеговит и Бог обича веселието! Всичко това е занимателно. 

… Ние можем да споделяме в тишина доста добре. Можем да поддържаме връзка посредством нашите сърца доста добре… Погледни звездите. Погледни розите… Красиво е. Има толкоз доста да се изживее! Красотата те води към Бог, към признателност. Ако видиш хубостта и в случай че благодарността изгрее в теб, тогава предаването се е случило. Любовта се е разпръснала.