Архимандрит Ефрем (Ефрем Аризонски, 1928–2019) е почитан атонски старец и

Архимандрит Ефрем (Ефрем Аризонски, 1928–2019) е уважаван атонски дъртак и нравствен татко в Американската архиепископия на Константинополска православна черква. Посвещава целия си живот на мисионерска активност. Открива общо 19 православни манастира в Съединени американски щати и Канада, всички те през днешния ден са духовни средища. Сред тях е и манастирът „ Свети Антоний “ в пустинята Сонора в Аризона, където отецът остава до земната си гибел. От устата на духовните старци постоянно можем да чуем послания, които идват от по-високо...За да достигнем избавление, би трябвало да подчиним своя живот на избран ред. Защото, където има ред, там има мир, а където има мир – там е и Бог; където царува хаос – там е неразбория, а където е неразбория – там е дяволът.Сънят е облик на гибелта. Ние спим и не знаем къде се намираме, не усещаме времето. Ставайки от сън, се връщаме към умишлен живот. Като благодарим на Бога от цялото си сърце, че ни е удостоил още веднъж да забележим дневната светлина, дано Го молим за помилван на нашите грехове. По Божията берекет заран ние ставаме от сън, кой по-рано, кой по-късно. Първото, което би трябвало да създадем съгласно нашия християнски дълг и по душевна нужда, поради спасението, е да застанем на колене, да издигнем ръце към Бога и да се помолим.Нека дамите се молят за своите мъже и за децата си, мъжете – за дамите и децата, децата пък – за родителите. Така помагайки си един на различен с молебствия, ние ще възрастваме духовно.Когато сме на работа да бъдем деликатни: край нас работят доста хора и приказват всевъзможни неща. Понякога и скверни думи, защото обитават в буйно положение и не мислят за нищо друго, с изключение на за краткотрайното, суетното, за земните наслаждения. Ако молещият се човек е деликатен, няма да се увлече от тях; той изпитва жал към такива хора и се моли Бог да ги просвети, с цел да се освободят от това задушаващо духовно положение и да излязат на чист и необятен въздух.Не бива да сме нехайни, тъй като не знаем дали на следващия ден ще сме живи. Ние нямаме власт даже над най-малката секунда време. Всичко е неустойчиво, всичко е непостоянно: нашият живот, животът на нашите родители, деца, родственици, здравето ни, финансите – всичко, което имаме, е ненадеждно и във всеки миг можем да се лишим от него.Какво значи наказание? Осъждане значи, че считаме себе си за безгрешни. Съгрешил ли е някой – не го съди; по-точно казано: не го осъждай. Плачи за неговото падение; отнеси се към неговия грях като към твой личен.Въпреки че всички ние сме уязвени, всички сме покрити с рани и сме изумени от грехове, отново осъждаме другите. Всички хора в болничното заведение са заболели, само че нито един болен не осъжда другия за заболяването му. Никой не упреква съседа си: „ Ти си болен! ” – тъй като вижда, че и самият той е болен. А ние, въпреки че всички сме заболели по душа, взаимно се уязвяваме. Това е все едно някой, който има болно око, да стартира да осъжда различен, на който са заболели дробовете.Трябва да внимаваме за своя език: по кое време и какво приказваме, тъй като ние сме хора немощни духовно и по тази причина непрекъснато падаме. Казват, че е по-добре да паднеш върху остри камъни, в сравнение с да пострадаш от изострен език. Чрез езика се правят страшни неща: с една единствена дума човек може да бъде доведен даже до самоубийство! Осъждайки и унижавайки индивида, можем да го доведем до обезсърчение или да го тласнем в пътя на прегрешението, а по-късно се оправдаваме: „ Но аз просто споделих “. Вижте какви са следствията!Да се помолим и за своите врагове, за тези, които ни клеветят, осъждат, преследват, които ни навреждат. Това е първото, което би трябвало да създадем, тъй като в случай че не им извиним и Бог няма да елементарни на нас.Който ни изкушава, който ни осъжда и основава всевъзможни неприятни обстановки – от една страна е оръдие на дявола, а от друга – на Иисус. Светите отци споделят, че враговете са нажежено желязо, с което Господ изгаря нашия нарцисизъм и горделивост и ни лекува. Врагът работи по своята завист, а ние ашладисваме дивата маслина към питомната и получаваме плод, потребен за безконечен живот. Ето за какво дейностите на нашите врагове са по този начин благотворни за нас.Велика и неоспорима истина е, че всички ние без изключение сме изумени от стрелата на прегрешението. Но в случай че прегрешението е язва, то покаянието е лекарство.Този, който гледа на страданията през призмата на вечността, към този момент е победил.Източник