Зам. правосъден министър: Арестите няма да бъдат скрити
Ничий арест няма да остане прикрит, просто се дава опция по преценка на прокурора, освен това подлежаща на правосъден надзор, уведомяването на съответно лице за задържането да бъде отсрочено с 48 часа. На негово място арестуваният може да уточни различен, който да бъде известен. Мярката не визира юристи. Това изясни зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов пред профилирания уебсайт news.lex.bg по отношение на предлаганите промени в Наказателния кодекс (НК), направени от ведомството.
С измененията в Наказателен кодекс се вършат промени и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, Закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за ДАНС.
Предложението, провокирало най-голяма реакция, е за основаване на нови текстове в Наказателно-процесуален кодекс, които регламентират, че при неотложна нужда уведомяването на съответен човек за ареста на различен може да бъде отсрочено за период до 48 часа. Решението за това се взема от наблюдаващия следствието прокурор, като постановлението му предстои на обжалване пред съда, който неотложно преглежда жалбата.
" Предложенията би трябвало да се четат в цялост и преди новите алинеи 9, 10 и 11 в член 63 Наказателно-процесуален кодекс се прави изменение в алинея 7. С него се дава право на обвинения самичък да избере кое лице да бъде известено за задържането му. Предложението планува това да е " най-малко едно посочено от него лице ". Тоест отпада изчерпателното изброяване на тези, които се уведомяват за задържането – фамилията на обвинения, работодателя или Министерство на вътрешните работи, а изборът е оставен на него ", разяснява зам.-министър Стоянов.
И акцентира, че може да се отсрочи уведомяването на съответен човек, посочен от арестувания, освен това при изчерпателно изброени хипотези. Освен това за забавянето има строго избран оптимален период - 48 часа. Стоянов уточни, че с изключение на тези законови ограничавания на хипотезите и периода за отсрочване на уведомяването за ареста не би трябвало да се не помни и правото на арестувания на адвокатска отбрана, т.е. той неотложно може да се свърже с юрист и да се среща уединено с него.
" С промените се транспонира Директива 2013/48/ЕС и в нея е посочено, че при изключителни условия може да се планува опция за краткотрайна дерогация на правото на арестувания да осведоми съответно лице. Съображение 35 от нея слага значимо изискване – когато по отношение на съответните условия по делото това е обосновано от наложителна причина по смисъла на директивата. Чл. 8 от директивата сочи, че тази краткотрайна дерогация би трябвало да е строго лимитирана във времето. Предложеният период от 48 часа е съгласуван с българското наказателнопроцесуално право. Взет е поради текстът от Наказателно-процесуален кодекс, който дефинира, че прокурорът има пълномощието, единствено при нужда, да постанови задържане на обвинения за период до 72 часа за довеждането пред съд на арестувания ", изясни зам.-министърът на правораздаването.
На въпроса какъв би бил смисълът от отлагането на уведомяването на съответно лице с 48 часа за ареста – да вземем за пример на работодателя на обвинения, който е част от незаконната скица, в случай че другите близки на арестувания, както и бранителят му, биха могли да го осведомят, Евгени Стоянов отговори:
" Тук е мястото да кажа, че в Директива 2013/48/ЕС, която транспонираме, аргументът във връзка с тези текстове е доста явен. Целта е оптимално да се
попречи за настъпването на неподходящи последствия за живота или физическата цялост на разположение,
да се защитят потърпевшите от закононарушение, както и да се предотврати осъществяването на друго закононарушение или да се попречи на наказателното произвеждане. "
С измененията в Наказателен кодекс се вършат промени и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, Закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за ДАНС.
Предложението, провокирало най-голяма реакция, е за основаване на нови текстове в Наказателно-процесуален кодекс, които регламентират, че при неотложна нужда уведомяването на съответен човек за ареста на различен може да бъде отсрочено за период до 48 часа. Решението за това се взема от наблюдаващия следствието прокурор, като постановлението му предстои на обжалване пред съда, който неотложно преглежда жалбата.
" Предложенията би трябвало да се четат в цялост и преди новите алинеи 9, 10 и 11 в член 63 Наказателно-процесуален кодекс се прави изменение в алинея 7. С него се дава право на обвинения самичък да избере кое лице да бъде известено за задържането му. Предложението планува това да е " най-малко едно посочено от него лице ". Тоест отпада изчерпателното изброяване на тези, които се уведомяват за задържането – фамилията на обвинения, работодателя или Министерство на вътрешните работи, а изборът е оставен на него ", разяснява зам.-министър Стоянов.
И акцентира, че може да се отсрочи уведомяването на съответен човек, посочен от арестувания, освен това при изчерпателно изброени хипотези. Освен това за забавянето има строго избран оптимален период - 48 часа. Стоянов уточни, че с изключение на тези законови ограничавания на хипотезите и периода за отсрочване на уведомяването за ареста не би трябвало да се не помни и правото на арестувания на адвокатска отбрана, т.е. той неотложно може да се свърже с юрист и да се среща уединено с него.
" С промените се транспонира Директива 2013/48/ЕС и в нея е посочено, че при изключителни условия може да се планува опция за краткотрайна дерогация на правото на арестувания да осведоми съответно лице. Съображение 35 от нея слага значимо изискване – когато по отношение на съответните условия по делото това е обосновано от наложителна причина по смисъла на директивата. Чл. 8 от директивата сочи, че тази краткотрайна дерогация би трябвало да е строго лимитирана във времето. Предложеният период от 48 часа е съгласуван с българското наказателнопроцесуално право. Взет е поради текстът от Наказателно-процесуален кодекс, който дефинира, че прокурорът има пълномощието, единствено при нужда, да постанови задържане на обвинения за период до 72 часа за довеждането пред съд на арестувания ", изясни зам.-министърът на правораздаването.
На въпроса какъв би бил смисълът от отлагането на уведомяването на съответно лице с 48 часа за ареста – да вземем за пример на работодателя на обвинения, който е част от незаконната скица, в случай че другите близки на арестувания, както и бранителят му, биха могли да го осведомят, Евгени Стоянов отговори:
" Тук е мястото да кажа, че в Директива 2013/48/ЕС, която транспонираме, аргументът във връзка с тези текстове е доста явен. Целта е оптимално да се
попречи за настъпването на неподходящи последствия за живота или физическата цялост на разположение,
да се защитят потърпевшите от закононарушение, както и да се предотврати осъществяването на друго закононарушение или да се попречи на наказателното произвеждане. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ