COVID-19 кризата ще спести на света вредни емисии за 2 години и половина
Невижданият спад в потреблението на енергоизточници заради намалената икономическа интензивност в резултат на COVID-19 ще докара до доста стесняване на световните нездравословни излъчвания, генерирани от енергийната промишленост. Според последния отчет на BNEF (аналитично звено на Блумбърг за различни енергийни източници и нови технологии) нездравословните газове от през днешния ден до 2050 година ще бъдат намалени с еквивалента им за 2 години и половина заради рестриктивните мерки, въведени след световната пандемия.
През 2019 година излъчванията от изгаряне на разнообразни типове горива са достигнали исторически връх, а до края на 2020 г. се чака те да бъдат с 8% по-малко. Прогнозата сочи, че последователно ще се покачват, само че в никакъв случай още веднъж няма да доближат равнищата от 2019 година Освен това от 2027 година те ще стартират стабилно да се намаляват с 0,7% на година до 2050 година заради поевтиняването на новите енергийни технологии, които не изискват изгаряне. Основните аргументи ще са непрекъснатия растеж на електричеството от вятър и слънце, както и все по-голямата известност на електрическите транспортни средства. До 2050 година вятърните и слънчевите централи ще създават 56% от електричеството в света.
Също по този начин вложенията в нови енергийни комплекси ще бъде 15,1 трлн. $ през идващите 30 години. От тях 80% ще дават отговор за вятърни и слънчеви централи и също по този начин за акумулатори и комплекси за запазване на сила. Други 14 трлн. $ ще бъдат вложени в разпределителната мрежа.
Най-високото ползване на въглища в Китай ще бъде достигнато през 2027 година, а в Индия – през 2030 година, след което ще се намалява и през 2050 година единствено 12% от електричеството ще бъде създавано в Топлоелектрическа централа на въглища. Природният газ ще е единственото изкопаемо гориво, чието ползване се чака да продължи да се усилва всяка година до 2050 година – приблизително с по 0,5% на годишна база. Така след 30 години то ще бъде с 33% по-често употребявано в сградното отопление и 23% в промишлеността.
„ Следващите 10 години ще са от основно значение за прехода към нова енергийна система. Ще има три основни момента: увеличено потребление на вятърни централи и слънчеви панели, бърз растеж на потреблението на електрически коли, дребни ВЕИ централи и нискоенергоемки строителни материали, и създаване на горива с нулеви нездравословни излъчвания “, разяснява Джон Мур, изпълнителен шеф на BNEF.
Източник: Мениджър Нюз
