Неусетно стигаме до зависимост от мистериозни машини, които взимат решения,

Неусетно стигаме до взаимозависимост от мистериозни машини, които взимат решения, засягащи милиони хора
(снимка: CC0 Public Domain)

Ще съумеят ли роботите да ни лишават работата? Техническият колумнист от „ Ню Йорк Таймс “ Кевин Руз споделя, че бизнес-организациите и държавните управления все по-често употребяват средства за автоматизация и изкуствен интелект за понижаване на разноските, трансформиране на работните места и… унищожаване на работни места – и занапред ни предстоят още промени.

„ Трябва да се подготвим за опцията доста хора да пропаднат през ситото на тази софтуерна промяна “, споделя Руз. „ Това се е случвало по време на всяка друга софтуерна промяна, която историята познава, и ще се случи и този път. И в действителност към този момент се случва “.

В новата си книга „ Да се подсигурим: 9 правила за хората в ерата на автоматизацията “ Руз изследва преимуществата и клопките на автоматизацията. Той обрисува пътя, по който ние като общество можем да управляваме отговорно софтуерните нововъведения.

Автоматизацията може да докара до големи научни пробиви, отбелязва създателят, представен в обява на. „ Тя може да ни помогне да лекуваме редки заболявания. Може да ни помогне да се оправим с климатичната рецесия. Може да направи редица невероятни неща, от които в действителност имаме потребност “, споделя той.

Но, съгласно Руз, не е неоснователна паниката по отношение на мотивацията на виновните хора, изключително „ ръководителите на огромни компании, които употребяват автоматизация, с цел да заменят служащите, без да трансформират своите компании, без да създават нови артикули “. „ Те не се пробват да вършат нововъведения и да трансформират бизнеса си “, споделя той. „ Те просто се пробват да правят същото количество работа с по-малко хора “.

Но се появяват нови специалности, нали?

Всички сме чували този мотив – че автоматизацията и изкуственият разсъдък ще унищожат някои, само че за сметка на това ще основат други работни места – и че тези нови работни места ще компенсират изгубените. Но, съгласно Руз, вглеждайки се в сегашното на изкуствения разсъдък и в предишното на автоматизацията, имаме учредения да се тормозим, че няма да е тъкмо по този начин. И няма да е по никакъв начин прелестно.
още по тематиката
По време на индустриалната гражданска война, да вземем за пример, доста хора дълго време не си намират работа. Заплатите на служащите ни минимум не нарастват съразмерно на корпоративните облаги. Много от хората, претърпели софтуерни трансформации, в реалност са претърпели тежки времена, споделя Руз. Не съществува предписание, че животът става по-добър, по-весел, по-качествен, с помощта на новата технология.

Има и още нещо. Днес изкуственият разсъдък не просто замества повтарящия се. Той също по този начин замества повтарящия се мисловен труд. ИИ е в положение да извършва задания с по-висока стойност, а освен да реалокира данни от една електронна таблица в друга или да мести автомобилни елементи в завода.

Синтетичният разум е кадърен да прави работата на чиновниците в доста области, която нормално изисква профилирано обучение. Това е значима разлика, която има значение.

Друга основна разлика по отношение на досегашните софтуерни революции се крие в резултата, който оказва върху стопанската система. Докато през по-голямата част от 20-ти век автоматизацията основава нови работни места по-бързо, в сравнение с унищожава старите, през последните няколко десетилетия се следи тъкмо противоположното: старите работни места изчезват по-бързо, в сравнение с се основават нови работни места, акцентира Руз.

Бюрократичните ботове

„ Не мисля, че хората осъзнават добре доколко компютърни логаритми дефинират значими неща в живота ни – като да вземем за пример кой да получава дадени компенсации, кой дава отговор на дадени условия за помощи, кой има право да кандидатства за обществено жилище и други Понякога тези логаритми работят доста добре, а различен път – не толкоз добре, “ споделя Руз.

Той припомня случаи, в които логаритми за оценяване на кандидатстващи по скица за помощи са ги изхвърлени, въпреки да дават отговор на критериите, поради бъг в самия логаритъм. „ Това повлиява на живота на хората по действителни, осезаеми способи “.

Има и други типове, които се употребяват от държавните управления в системата на наказателното правораздаване, да вземем за пример, с цел да предскажат дали даден обвиняем може да извърши наново нарушаването, в случай че бъде освободен условно. Тези логаритми нормално не са отворени и не могат да бъдат инспектирани от обществеността – те са нещо като „ черни кутии “, а ние в действителност не знаем по какъв начин работят. За тях няма отчетност.

В резултат на това стигаме до взаимозависимост от мистериозни машини, които взимат решения, засягащи милиони хора, без в действителност да разбираме какво вършат, споделя Руз.

Кой и по какъв начин може да се „ подсигури “?

Изглежда, че с течение на времето сме се съсредоточили върху това да приготвяме хората за бъдещето по надълбоко неправилен метод: споделяме им да развиват в области като компютърните науки и инженерството, споделя Руз.

„ Казваме на хората да станат допустимо най-продуктивни, с цел да усъвършенстват живота си, да се отърват от всичката неефективност и да прекарат времето си допустимо най-ефективно; всъщност – да станат сходни на машини. Но в реалност това, на което би трябвало да учим хората, е да се държим повече като хора; да вършим нещата, които машините не могат “, споделя той.

Има три категории работа, които е малко евентуално да бъдат автоматизирани в близко бъдеще. Едната е „ работа с изненади “. Става дума за действия, които включват комплицирани правила, изменяща се среда, непредвидени променливи. ИИ и автоматизацията се оправят добре, само че в предвидима, равномерна среда. Те „ обичат “ съответни правила, ясна и лимитирана среда и повтарящи се дейности. Ето за какво ИИ може да победи човек на шах, само че в случай че поискате логаритъм да преподава на деца от детска градина, той ще се провали. Така е, тъй като сходна работа е непредсказуема, всеки момент е друга, неравномерна, цялостна с изненади. „ Тези работни места на „ изненадата “ са релативно безвредни “, счита Руз.

Втората категория са „ обществените работни места “. При тях работата на индивида е да кара хората да усещат нещо, а не да вършат артикул. Това са, да вземем за пример, работните места в обществените служби и опазването на здравето, медицинските сестри, само че също и хората, които правят някакъв прочувствен труд като част от работата си, експерти като стюардеси и баристи – за тях нормално не считаме, че са „ обществени “ служащи, само че работата им включва детайл, който кара хората „ да усещат нещо “.

Третата категория труд, която – съгласно Руз – е безвредна, е „ дефицитната работа “. Става дума за работа с някакви обстановки с високи залози, редки комбинации от умения или съчетания на експертност от радикално разнообразни сфери. Това са работни места, които са неприемливи за автоматизиране.