Седмицата: Пъзелът на парламентарните пъзльовци
Нещо се закучи Народното събрание. Заплита се, усложнява се от ден на ден, каквато и да било развръзка става все по-трудна. Ама това второто – за заплитането и усложняването, е на литературен български, тоя дето по никакъв начин не му е в книжнината на нашенското Народно заседание от нов вид – жълтопаветното. Което значи, че на махленски диалект работата си е просто закучена – крепко се е закучила до кво ше праим, не знаем. Демек, нищо не може да се окучи.
А какви парламенти бяха предходните! Откакто е ерата на тия бързобежните. Окучваха се за нула време и тичешком към избори на правилото „ бързата кучка слепи ги ражда “. Я посредством въртене на мандатната въртележка на макс, я през държавно управление, дето за 6 месеца по този начин си включи персоналните телесни боклуци във вентилатора на бързи обороти, че оцапа напълно ситуацията.
Сега обаче сляпата кучка на сякаш парламентаризма се е запънала. Даже не ще да й мине номерът с раждането на сляпо и отново да стане ясно (а то е напълно ясно), че въобще не е била бременна, камо ли пък родилка, да не приказваме за родителка. Седят и се мотаят в парламентарния кучкарник сякаш че пъзел редят. Ама пъзелът е игра, при която доста на брой плочки – разбъркани късчета, би трябвало да бъдат вярно подредени, та да се получи картинката. А картина в Народното събрание няма, няма и по какъв начин да има. Щото има пъзльовци, което е напълно друго от пъзели.
Всъщност този, 48-ия парламент, е по-различен измежду събратята си „ пъзльовци без пъзели “. При предшестващите го, таман влязат по аления килим в парламентарната постройка, и към този момент са назад на парадния вход, да излизат търлъците по терлици – оплетени от куп червени линии.
То търлъци и терлици е едно и също – дублетна форма е, да я употребява кой както желае. Но въпреки всичко целесъобразното е терлик, откакто сме я заели от турското точно terlik. Явно по тази причина търлък е по не книжовното, дори жаргонното за някой несполучлив, неосъществен. Па бил той и парламентарен „ търлък “, дето шета навън-навътре в Народното събрание „ по терлици “. На което пък преносното му значение е „ тихо “. Като най-популярният махленски израз - рекомендация е „ когато пър*иш, прави го по терлици “. Само дето на пъзльовците в Народното събрание таман изпускането на газове им е най-звучно – все предизборно. Друга плетка за терлици не знаят.
Но тъкмо тук се е шмугнало и особеното на настоящия, към момента настоящ парламент – дори не смеят да се из**рдят като хората и да се завършва тая поредна смърдня под налягане.
Така стигаме до новия им слоган на парламентаристите: шубето е огромен боязън. Пак и двете значат едно и също, както пъзльовци и бъзльовци. Но „ шубе “ се е наложило не просто като боязън, а като „ огромен боязън, под паника боязън “. Шубе е и боязън от всичко и от всекиго, ей по този начин седиш си, и просто те е шубе, не помръдваш от боязън.
Точно както парламентарните пъзльовци не смеят да го катурнат и тоя парламент. А седят гипсирани в него, правейки се, че непременно постилат червен килим за постоянно държавно управление. Ама отново изтъкан като терлиците им все от алената им разграничителна прежда. Демек, отново по същите терлици се измъкват – из**дяните. Но този път и на самите търлъци в Народното събрание им е явен „ пъзелът “ – никоя от всичките политпартийности вътре няма да излезе „ суха от водата “, по-точно „ крепко изкалян от калта “. Понеже няма по какъв начин до безспир да си постилат алените килими по личната нечистотия дето не стопират да я стелят властово. Все в миналото поемането на отговорност изскача отдолу под килима.
Та в този момент всичкото заметено там би трябвало да го изметат с третия мандат за сформиране на държавно управление. Тоя „ избавителният “, дето по конституция се връчва от президента на коя да е друга политсила, откакто първите две са се изнизали като търлъци по терлици. Ама то килим с метене не се чисти, в тази ситуация прахосмучене не стига – би трябвало си крепко туптене, че се е затлачил от тоя отпадък на непоемане на отговорността и на тичане от виновността за неслучването на постоянна власт.
И разплитането на тегавата плетка не е толкоз комплицирана, не по-трудна от пъзел за 3-годишни, колкото годинки към този момент отлежава тая липса на подредена картинка и в Народното събрание, и при президента.
И таман президентът Румен Радев взе че се изрече по какъв начин да почне да се реди пъзелът. Като сподели на връщащите от Политическа партия несбъднат вторият мандат за сформиране на държавно управление: „ Партньорите ви от Демократична България обявиха, че единственият метод да се реализира държавно управление е да се направи компромис сред вас (ПП) и ГЕРБ, тъй че ще ви помоля да обсъдим този извънредно значим въпрос “. По-директно звучащо: Единственият метод е компромис сред Политическа партия и ГЕРБ.
Ама преди този момент същият, президентът Румен Радев, би трябвало да спре и той да се измъква по терлици с пестник в търлъка си, а да връчи третия мандат по този начин, че първите два мандатоносителя да не могат безкомпромисно да го хвърлят на боклука без нареждане на към този момент напълно незабавната държавна картина. Иначе картинката е ясна: идващите избори за нов общ брой на същия неподреден пъзел на Народното събрание, с цялото президентско отсрочване, ще е през първата седмица на април т.г. Като оправданието на пъзльовците към този момент няма по какъв начин да е даже „ Страх лозе пази “. Защото тая „ поука “ от нещо което се е случило преди време, към този момент ще е с непренебрежима отминалост тъкмо 2 години – откогато през април 2021-а почна реденето посредством избори след избори на пъзела на пъзльовците.
А какви парламенти бяха предходните! Откакто е ерата на тия бързобежните. Окучваха се за нула време и тичешком към избори на правилото „ бързата кучка слепи ги ражда “. Я посредством въртене на мандатната въртележка на макс, я през държавно управление, дето за 6 месеца по този начин си включи персоналните телесни боклуци във вентилатора на бързи обороти, че оцапа напълно ситуацията.
Сега обаче сляпата кучка на сякаш парламентаризма се е запънала. Даже не ще да й мине номерът с раждането на сляпо и отново да стане ясно (а то е напълно ясно), че въобще не е била бременна, камо ли пък родилка, да не приказваме за родителка. Седят и се мотаят в парламентарния кучкарник сякаш че пъзел редят. Ама пъзелът е игра, при която доста на брой плочки – разбъркани късчета, би трябвало да бъдат вярно подредени, та да се получи картинката. А картина в Народното събрание няма, няма и по какъв начин да има. Щото има пъзльовци, което е напълно друго от пъзели.
Всъщност този, 48-ия парламент, е по-различен измежду събратята си „ пъзльовци без пъзели “. При предшестващите го, таман влязат по аления килим в парламентарната постройка, и към този момент са назад на парадния вход, да излизат търлъците по терлици – оплетени от куп червени линии.
То търлъци и терлици е едно и също – дублетна форма е, да я употребява кой както желае. Но въпреки всичко целесъобразното е терлик, откакто сме я заели от турското точно terlik. Явно по тази причина търлък е по не книжовното, дори жаргонното за някой несполучлив, неосъществен. Па бил той и парламентарен „ търлък “, дето шета навън-навътре в Народното събрание „ по терлици “. На което пък преносното му значение е „ тихо “. Като най-популярният махленски израз - рекомендация е „ когато пър*иш, прави го по терлици “. Само дето на пъзльовците в Народното събрание таман изпускането на газове им е най-звучно – все предизборно. Друга плетка за терлици не знаят.
Но тъкмо тук се е шмугнало и особеното на настоящия, към момента настоящ парламент – дори не смеят да се из**рдят като хората и да се завършва тая поредна смърдня под налягане.
Така стигаме до новия им слоган на парламентаристите: шубето е огромен боязън. Пак и двете значат едно и също, както пъзльовци и бъзльовци. Но „ шубе “ се е наложило не просто като боязън, а като „ огромен боязън, под паника боязън “. Шубе е и боязън от всичко и от всекиго, ей по този начин седиш си, и просто те е шубе, не помръдваш от боязън.
Точно както парламентарните пъзльовци не смеят да го катурнат и тоя парламент. А седят гипсирани в него, правейки се, че непременно постилат червен килим за постоянно държавно управление. Ама отново изтъкан като терлиците им все от алената им разграничителна прежда. Демек, отново по същите терлици се измъкват – из**дяните. Но този път и на самите търлъци в Народното събрание им е явен „ пъзелът “ – никоя от всичките политпартийности вътре няма да излезе „ суха от водата “, по-точно „ крепко изкалян от калта “. Понеже няма по какъв начин до безспир да си постилат алените килими по личната нечистотия дето не стопират да я стелят властово. Все в миналото поемането на отговорност изскача отдолу под килима.
Та в този момент всичкото заметено там би трябвало да го изметат с третия мандат за сформиране на държавно управление. Тоя „ избавителният “, дето по конституция се връчва от президента на коя да е друга политсила, откакто първите две са се изнизали като търлъци по терлици. Ама то килим с метене не се чисти, в тази ситуация прахосмучене не стига – би трябвало си крепко туптене, че се е затлачил от тоя отпадък на непоемане на отговорността и на тичане от виновността за неслучването на постоянна власт.
И разплитането на тегавата плетка не е толкоз комплицирана, не по-трудна от пъзел за 3-годишни, колкото годинки към този момент отлежава тая липса на подредена картинка и в Народното събрание, и при президента.
И таман президентът Румен Радев взе че се изрече по какъв начин да почне да се реди пъзелът. Като сподели на връщащите от Политическа партия несбъднат вторият мандат за сформиране на държавно управление: „ Партньорите ви от Демократична България обявиха, че единственият метод да се реализира държавно управление е да се направи компромис сред вас (ПП) и ГЕРБ, тъй че ще ви помоля да обсъдим този извънредно значим въпрос “. По-директно звучащо: Единственият метод е компромис сред Политическа партия и ГЕРБ.
Ама преди този момент същият, президентът Румен Радев, би трябвало да спре и той да се измъква по терлици с пестник в търлъка си, а да връчи третия мандат по този начин, че първите два мандатоносителя да не могат безкомпромисно да го хвърлят на боклука без нареждане на към този момент напълно незабавната държавна картина. Иначе картинката е ясна: идващите избори за нов общ брой на същия неподреден пъзел на Народното събрание, с цялото президентско отсрочване, ще е през първата седмица на април т.г. Като оправданието на пъзльовците към този момент няма по какъв начин да е даже „ Страх лозе пази “. Защото тая „ поука “ от нещо което се е случило преди време, към този момент ще е с непренебрежима отминалост тъкмо 2 години – откогато през април 2021-а почна реденето посредством избори след избори на пъзела на пъзльовците.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ