Седмицата: Пияната кампания – отваряме шампанско с тирбушон
Не че е серпантина в последните 3-4 години, само че предизборната акция си имаше публично начало през миналата седмица. Така да се каже – церемониален старт! И без това съответства с в действителност церемониален по нашенски ден – с оповестяването на класирането за детските градини на 10 май т.г. Зер тоя напън – да влезеш в такова публично заведение за деца, си е висшо достижение на тържествеността. Я от 3 месеца до 3 годинки за ясла, я на по-зряла възраст след 3-ия рожден ден на претендента та чааак до 6-ия. То множеството от щастливо признатите са „ зрелостници “, тъй като най-кът са ясленските места – към 10 000 не доближават единствено в София.
Проблемът обаче е къде-къде по-страшен с предизборната акция. Щото на децата ще им минат сигурно първите 6-7 години я с баба, я с кака-леля детегледачка. Може и с дядо, бате-чичо, че да не обидим Истанбулската спогодба. После им следва по-лесното – записване за 1. клас, посредством висене на цялата рода по непоколебим график пред „ най-престижните “ начални учебни заведения. После още по-лесното - да преминат от 7. в 8. клас посредством така наречен кандидатстване за така наречен елитни гимназии – в действителност елементарно, че коя от коя по-елитни са. И иде най-лесното – банкет в университет, толкова доста са, че с бъклици те канят за „ висшо “.
На политпартийците обаче не им минава, че то в последно време не ден година храни, а произвеждането на избори е хранилката. И да не прескочиш ниската преграда от едвам 4% за втълпяване в българския парламент, 1% те дели от опцията да се хрантутиш от партията си. Та затуй все сме на избори – надлежно в „ приказката безспир “ на предизборно-изборната-следизборна акция.
Като се замисли човек – политпартийците и без да мислят, че са все по-безсмислени, то по-добре да се привърже със закон какъв брой пъти годишно да се гласоподава – за парламент главно, като може и локалните, и президентските избори да се посгъстят. Примерно (за удобство) да се върже даването на избор със промяната на астрономическото с така наречен лятно часово време и след това отново при връщането на „ зимното “. Не е надалеч светкавичният извод за изгодата от такова регламентирано заковаване: като нищо тогава изборите може да са и по-нарядко, в сравнение с са в този момент.
Та по този начин! Отново сме в предизборна акция и то за избори 2 в 1 (нали огромни спестовници са политпартийците ни, що да не прибавят едни предварителни парламентарни към срочните за Европарламент) на 9 юни. Шампанското гръмна на 10 май, ей по този начин – да се знае, че въргалът е почнал, нищо че въобще не е спирал от 2020-а насам.
Съвсем се опиянчихме кампанийно. Ама то напряко битов алкохолизъм – тъй като към този момент даже не се чува радостният гръм при отварянето. Щото с пенливото вино сме като оня доста остарял анекдот. Дето преди време, когато се появили у нас цветни сапуни, една баба си купила розов, мислейки си че е някакъв десерт, та да се заблажи. Ама като се схванало, че е сапун, дядото отсякъл – пени се не пени се, ще го ядем, пари сме броили за туй нещо.
Гърми – не гърми, пени се не пени се, изборите за милиони се създават на конвейер. То и няма нито по какъв начин да гръмне, дори и да се разпени му е мъчно на туй „ тържествено “ шампанско. Колкото и да го клатим да го газираме още и още, че естествената газировка ни се коства незадоволителна откъм балончета.
Защо не гърми и не се пени у нас пенливото вино ли? Ами подозирахме, само че в този момент към този момент сме сигурни „ що по този начин “! Виден социолог-политолог напълно ясно го изясни тия дни: „ Четири години България цикли. България е на пауза. Това е изрично изгубено време. Това или продължава спираловидно надолу, или се появява някой с диктаторски уклон, който се харесва на хората като опция за излаз от рецесията. Притеснява ме, че това е рецесия на демокрацията “. От което става изрично ясно: ОТВАРЯМЕ СИ ШАМПАНСКОТО С ОБИКНОВЕН ТИРБУШОН – ЗАТУЙ! Какво друго да значи онуй „ спираловидно надолу “ – тъкмо по този начин работи тирбушонът. После колкото и бързо да се опитваме да теглим тапата нагоре, няма по какъв начин да е като при тая набитата крепко, че и с тел завързана на газираното пенливо вино. Е, то има и специфични тирбушони за шампанско, дето обаче не са никакви тирбушони. А специфичен апарат като красиви клещи, дето нежно обгръща тапата, та да не се изстреля урбулешката и да се полива като с маркуч скъпата течност. Ама това е за ценители, не е за урбулешници с кухи лешници на раменете.
Нашенската изборна запушалка 100 на 100 ни е набита за трудно и мъчително излизане. Даже в последно време нищо не им излиза на политпартийците, най-много станалите пословични сметки кой с кого да се (не)коалира. Шупват ни единствено още повече така и така шупналите като боза на припек и политпартийност, и държавност, и либералност.
Ха наздраве – но по този начин, накрак, че след прокиснало бързо, стремително се търчи в кенефа. Там си клечим към този момент 4-та година – вътрешности не ни останаха от тия без подозрение пияни акции на оплетения като свински вътрешности така наречен (така наричащ се) политически хайлайф.
Проблемът обаче е къде-къде по-страшен с предизборната акция. Щото на децата ще им минат сигурно първите 6-7 години я с баба, я с кака-леля детегледачка. Може и с дядо, бате-чичо, че да не обидим Истанбулската спогодба. После им следва по-лесното – записване за 1. клас, посредством висене на цялата рода по непоколебим график пред „ най-престижните “ начални учебни заведения. После още по-лесното - да преминат от 7. в 8. клас посредством така наречен кандидатстване за така наречен елитни гимназии – в действителност елементарно, че коя от коя по-елитни са. И иде най-лесното – банкет в университет, толкова доста са, че с бъклици те канят за „ висшо “.
На политпартийците обаче не им минава, че то в последно време не ден година храни, а произвеждането на избори е хранилката. И да не прескочиш ниската преграда от едвам 4% за втълпяване в българския парламент, 1% те дели от опцията да се хрантутиш от партията си. Та затуй все сме на избори – надлежно в „ приказката безспир “ на предизборно-изборната-следизборна акция.
Като се замисли човек – политпартийците и без да мислят, че са все по-безсмислени, то по-добре да се привърже със закон какъв брой пъти годишно да се гласоподава – за парламент главно, като може и локалните, и президентските избори да се посгъстят. Примерно (за удобство) да се върже даването на избор със промяната на астрономическото с така наречен лятно часово време и след това отново при връщането на „ зимното “. Не е надалеч светкавичният извод за изгодата от такова регламентирано заковаване: като нищо тогава изборите може да са и по-нарядко, в сравнение с са в този момент.
Та по този начин! Отново сме в предизборна акция и то за избори 2 в 1 (нали огромни спестовници са политпартийците ни, що да не прибавят едни предварителни парламентарни към срочните за Европарламент) на 9 юни. Шампанското гръмна на 10 май, ей по този начин – да се знае, че въргалът е почнал, нищо че въобще не е спирал от 2020-а насам.
Съвсем се опиянчихме кампанийно. Ама то напряко битов алкохолизъм – тъй като към този момент даже не се чува радостният гръм при отварянето. Щото с пенливото вино сме като оня доста остарял анекдот. Дето преди време, когато се появили у нас цветни сапуни, една баба си купила розов, мислейки си че е някакъв десерт, та да се заблажи. Ама като се схванало, че е сапун, дядото отсякъл – пени се не пени се, ще го ядем, пари сме броили за туй нещо.
Гърми – не гърми, пени се не пени се, изборите за милиони се създават на конвейер. То и няма нито по какъв начин да гръмне, дори и да се разпени му е мъчно на туй „ тържествено “ шампанско. Колкото и да го клатим да го газираме още и още, че естествената газировка ни се коства незадоволителна откъм балончета.
Защо не гърми и не се пени у нас пенливото вино ли? Ами подозирахме, само че в този момент към този момент сме сигурни „ що по този начин “! Виден социолог-политолог напълно ясно го изясни тия дни: „ Четири години България цикли. България е на пауза. Това е изрично изгубено време. Това или продължава спираловидно надолу, или се появява някой с диктаторски уклон, който се харесва на хората като опция за излаз от рецесията. Притеснява ме, че това е рецесия на демокрацията “. От което става изрично ясно: ОТВАРЯМЕ СИ ШАМПАНСКОТО С ОБИКНОВЕН ТИРБУШОН – ЗАТУЙ! Какво друго да значи онуй „ спираловидно надолу “ – тъкмо по този начин работи тирбушонът. После колкото и бързо да се опитваме да теглим тапата нагоре, няма по какъв начин да е като при тая набитата крепко, че и с тел завързана на газираното пенливо вино. Е, то има и специфични тирбушони за шампанско, дето обаче не са никакви тирбушони. А специфичен апарат като красиви клещи, дето нежно обгръща тапата, та да не се изстреля урбулешката и да се полива като с маркуч скъпата течност. Ама това е за ценители, не е за урбулешници с кухи лешници на раменете.
Нашенската изборна запушалка 100 на 100 ни е набита за трудно и мъчително излизане. Даже в последно време нищо не им излиза на политпартийците, най-много станалите пословични сметки кой с кого да се (не)коалира. Шупват ни единствено още повече така и така шупналите като боза на припек и политпартийност, и държавност, и либералност.
Ха наздраве – но по този начин, накрак, че след прокиснало бързо, стремително се търчи в кенефа. Там си клечим към този момент 4-та година – вътрешности не ни останаха от тия без подозрение пияни акции на оплетения като свински вътрешности така наречен (така наричащ се) политически хайлайф.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ