Българинът е храбрец №1 в света - 6 май да стане национален празник
Използвам тази скромна естрада, с цел да предложа 6 май, Денят на храбростта, да бъде разгласен за народен празник. И да приключим със разногласията за миришещия на съветски партенки 3 март и на гръцки раса 24 май. Защото Свети Георги може да е преборил змея един път, само че българинът с десетилетия води люта борба с ламята в личното си легло и отново в никакъв случай не се предава. А от време на време тръшка и някоя магьосница от прилежащия вход. Храбрец като никой различен!
Има ли по-смел народ от този, който се изправя против международна пандемия без ваксина и без маска, плюе в лицето на Сорос и Гейтс, и посреща китайския патоген с голи гърди? Няма, несъмнено. Е, правилно, доста народ измряха като кучета с тръби в гърлото, но смелостта желае жертви. Нищо, че могат да бъдат предотвратени с едно боцкане за част от секундата.
Нима българинът храбро не се качва на колата си, изпил 6 ракии, само че изцяло уверен, че 18-годишната му Дачия ще премине като руски танк през пражки студент през трафика и ще го прибере вкъщи жив, здрав и единствено с леко махмурлийско главоболие? Пък в случай че инцидентно забърше две девойки на някоя спирка, все ще се откри някоя вярна полицайка или умел Адалберт да го измъкне изсъхнал от водата, нали?
Нашенецът тормози ли се да набива хамбургски колбас с майонеза, да пуши по две кутии цигари дневно и да върви на лекар единствено в случай че задникът му прокърви неудържимо? Нищо, че татко му е починал в ръцете му от инфаркт на 49 – на него такива неща не могат да му се случат, това е било от стрес несъмнено. Или от ония гадости, дето самолетите ни пръскат с тях. Или тъй като се е изнервил от някой спор за парцел с братовчедите от Долно Уйно – зер, това ни убива, напрежението.
Не се ли хвърля българинът с граничеща с неблагоразумие храброст да гласоподава за всеки полуидиот, заречен му да изгони „ Дънди прешъс “ от свещените ни земи, да вкара Бойко в пандиза и да натика еврогейовете в миша дупка? Не избра ли мишоците на Слави, ромчето от „ Максуда “, всевъзможни атакисти, шкембе-войводи, резесета, барековци и сходни маргинали да го съставляват в Народното събрание и в Европа, да коват ориста на децата му, въпреки че оная си работа не могат да открият в гащите с фенерче без непозната помощ?
Съгражданинът ни може да е измъчван и засегнат, депресивен и повреден, само че сигурно не е нерешителен. Търси физическа борба при обикновено засичане на пътя, вади пищов в съседски спор за паркомясто, бие жена си, постанова децата, трови кучета и котки с антифриз и възпроизвежда толкоз подтиснически модели, колкото няма да се съберат в три тома по народопсихология.
Има единствено един-единствен боязън – да не бъде отритнат, отстранен, дисквалифициран или отблъснат от общността. Да не го помислят за хомосексуалист, за евроджендър, за отстъпчив, за либераст, за неподобаващ да пази достойнството и фамилията си. Именно този смут го прави толкоз смел – той няма път за оттегляне. Като военачалник Георги Тодоров при Булаир против 27-а османска пехотна дивизия. Затова и заслужава 6 май за народен празник, нищо, че няма церемониал. Парадът е вечерта в къщи с колан в ръка, а дамата и децата – подредени до стената за почетен бой.
Има ли по-смел народ от този, който се изправя против международна пандемия без ваксина и без маска, плюе в лицето на Сорос и Гейтс, и посреща китайския патоген с голи гърди? Няма, несъмнено. Е, правилно, доста народ измряха като кучета с тръби в гърлото, но смелостта желае жертви. Нищо, че могат да бъдат предотвратени с едно боцкане за част от секундата.
Нима българинът храбро не се качва на колата си, изпил 6 ракии, само че изцяло уверен, че 18-годишната му Дачия ще премине като руски танк през пражки студент през трафика и ще го прибере вкъщи жив, здрав и единствено с леко махмурлийско главоболие? Пък в случай че инцидентно забърше две девойки на някоя спирка, все ще се откри някоя вярна полицайка или умел Адалберт да го измъкне изсъхнал от водата, нали?
Нашенецът тормози ли се да набива хамбургски колбас с майонеза, да пуши по две кутии цигари дневно и да върви на лекар единствено в случай че задникът му прокърви неудържимо? Нищо, че татко му е починал в ръцете му от инфаркт на 49 – на него такива неща не могат да му се случат, това е било от стрес несъмнено. Или от ония гадости, дето самолетите ни пръскат с тях. Или тъй като се е изнервил от някой спор за парцел с братовчедите от Долно Уйно – зер, това ни убива, напрежението.
Не се ли хвърля българинът с граничеща с неблагоразумие храброст да гласоподава за всеки полуидиот, заречен му да изгони „ Дънди прешъс “ от свещените ни земи, да вкара Бойко в пандиза и да натика еврогейовете в миша дупка? Не избра ли мишоците на Слави, ромчето от „ Максуда “, всевъзможни атакисти, шкембе-войводи, резесета, барековци и сходни маргинали да го съставляват в Народното събрание и в Европа, да коват ориста на децата му, въпреки че оная си работа не могат да открият в гащите с фенерче без непозната помощ?
Съгражданинът ни може да е измъчван и засегнат, депресивен и повреден, само че сигурно не е нерешителен. Търси физическа борба при обикновено засичане на пътя, вади пищов в съседски спор за паркомясто, бие жена си, постанова децата, трови кучета и котки с антифриз и възпроизвежда толкоз подтиснически модели, колкото няма да се съберат в три тома по народопсихология.
Има единствено един-единствен боязън – да не бъде отритнат, отстранен, дисквалифициран или отблъснат от общността. Да не го помислят за хомосексуалист, за евроджендър, за отстъпчив, за либераст, за неподобаващ да пази достойнството и фамилията си. Именно този смут го прави толкоз смел – той няма път за оттегляне. Като военачалник Георги Тодоров при Булаир против 27-а османска пехотна дивизия. Затова и заслужава 6 май за народен празник, нищо, че няма церемониал. Парадът е вечерта в къщи с колан в ръка, а дамата и децата – подредени до стената за почетен бой.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ