Блуждаещото поколение на прехода вече си има изразител |
Нерядко поколението на прехода е наричано „ ощетено “. Дори да се е разминало с материалната мизерия. Дори през последните 10-15 година да си е извоювало удовлетворителен стандарт и обществен статус. То е комплицирано. Блуждаещо.
Съдбата го е подхвърлила на кръстопът на две ценностни системи – тази на гладните за независимост родители, живели в препълнения с кух идеализъм соц, и тази на последвалия неолиберален капитализъм. Последният с намигане разхлаби моралните съображения, тъй като пречели на креативния нарцисизъм. Балканският нрав разбра подканата и бързо се възползва...
Опаковката, шоуто, театралността неолибералният капитализъм издигна в фетиш. Учи, че са по-важни от наличието. Че наличието по този начин или другояче не се вижда, тъй като било прикрито зад опаковка.
Това предписание промени междучовешките връзки. Застигна обаче и изкуството. В по-голямата му част го изпразни от наличие. Защо да се мъчиш за дълбочина и пълнота, питаха се създателите, откакто в плоскостта на опаковката публиката очевидно намира всичко, което търси? В поколението на прехода критериите на публиката по този начин или другояче мутираха. Мутираха дружно с образованието…
За похлупак, в гювеча от полезности и обезценки, който преходът забърка на своето потомство, то израсна и посред цифровата гражданска война. Нови медии го възпитаваха. Неумолимо го обкръжиха с примамливи облици, до момента в който изцяло завладяха сетивата му. Нищо неприятно сякаш нямаше на пръв взор в цифровите облици, само че последователно объркването стана цялостно.
Объркване, граничещо на места с… побъркване.
Дигиталните облици лъжеха, че демонстрират живота подобен, какъвто е и следвало да бъде живян. А нормално се касаеше за фантазии и измислици надалеч от действителността. Светът и животът в тях носеха Photoshop-грим. Поколението на прехода се очарова от гримирания Photoshop-свят. Зае се да устройва живота си съгласно виртуалните му мостри. Разбираемо, нямаше по какъв начин да му се получи. Поне не напълно.
Неолибералният капитализъм обаче проникна и в персоналното пространство. Обучи поколението на прехода, че по-важно от кариерата няма. Деца, семейство - че даже и сексът, трябвало да останат на назад във времето. Най-важно било да те хареса шеф. Да бъдеш мечтан на пазара на труда. Да оправдаваш упованията за сполучлив и предан прислужник. Защото по този начин се правело кариера, а тя отваряла вратите към щастието. При това не кое да е благополучие! Към най-висшето благополучие - щастието на виртуалните облици.
Себеотрицание в работа на кариерата – това сякаш стана лозунг на поколението на прехода. Поне в последно време. Старите полезности като семейство, майчинство, бащинство, некомерсиална реализация на способности и уклони, нематериалност, осмисляне, другарство, утеха, взаимопомощ, креативност и мн. други паднаха в скалата на персоналните цели. За да не лишават от времето и силите за себеоптимизация. За да не пречи нищо на „ доживотното учене “, което превръщало прислужникът в съвършения прислужник.
Изпадне ли поколението на прехода в по-лирично въодушевление, неолибералният капитализъм незабавно утешава, че всичко е пазар и всичко стока – в това число индивидите. Че на пазар няма място за прочувственост. Възроптае ли интуицията против бремето на новото време, навреме бива потискана. За да не пречи на стремежа. Устрем към какво? Неврози, меланхолии, бърн-аут, хронично чувство за малоценност, обезсърчение – на поколението на прехода не всеки път му е елементарно.
Номинално видяно това е най-свободното потомство, живяло в миналото в рамките на България. А реално…? Чувства ли се то действително толкоз свободно, за колкото е провъзгласявано? Ако вземем за образец свободата на словото, то и това потомство добре си знае границите. Политическа уместност и материални зависимости добре са ги маркирали. Ако преценим пък свободата му да осъществя бизнес хрумвания, то тя е лимитирана от корупция.
Май отново някой различен дърпа конците…
Всъщност глобализацията направи тъй че поколението на прехода доста замязя на международното или най-малко западното потомство на своето време. На поколението, което в Съединени американски щати назовават millennials. Това потомство се дами по-късно. Ражда по-малко деца. По-малко даже от поколението на своите родители, в което раждаемостта към този момент бе съществено паднала. Социолозите виждат и настройка да прави по-малко секс спрямо поколението на родителите, когато са били на неговата възраст.
Все по-трудно става за поколението millennials в Западния свят и нашето на прехода да се снабди с жилищна благосъстоятелност. Живее чартърен, което надали му оказва помощ да се вкорени в живота.
Иво Алексиев
И един куриоз. Ако гладните за независимост родители виждаха в голото плажуване избавление, а в доста облекла - наследени репресии от предишното, то поколението на прехода реши да се завърне към срам от голотата, присъщ за времето на неговите баби и дядовци. Или даже по-назад. Поне що касае голото плажуване.
Според демоскопите религиозността в поколението на прехода продължава да понижава. Нерядко на нейно място се появявал различен вид нематериалност. Явно и това потомство търси „ безкрайност “ и „ непреходност “. Но нали в постмодерния свят „ безкрайност “ и „ непреходност “ са понятия-отживелици?
И по този начин: комплициране, граничещо с побъркване.
Поколението на прехода блуждае в неспособност да се себеосъзнае.
Страданията му са нереални меланхолии. Рецепти за тях - не знае. И тук стигаме до рок поетите. За всеобщия човек те са изразители и тълкуватели на мъглявите чувства на времето. Струва ми се, че до момента поколението на прехода живя без своя рок стихотворец.
Методи Кръстев - фронтменът на групата No More Many More, като че ли има качества за изразител на своето потомство. Музиката, която прави групата, е задоволително забавна. Заслушайте се обаче в текстовете на Методи. Ще разберете какво имам поради.
Ако Jim Morrison от The Doors е първообраз за рок стихотворец, Методи прави по-добра лирика. Jim неведнъж е заявявал, че желае като шаман да просветли и поведе своето потомство. Бил е може би прекомерно млад. Подходът на Методи е друг. Той изяснява - не наставлява. Загатва, тъй като осъзнава, че светът е мистерия. С отворени въпроси разсънва мозъка на слушателя, приспан от предубеждения на общоприетото. Общува с публиката си по този начин, тъй като знае какъв брой релативно е водачеството. Колко временен е лидерът. А и най-важното: какъв брой невъзможна е всяка последна интерпретация.
Чрез поезията си Методи дава имена на нереалните чувства на времето. Води незабелязано. Не му е значимо да е персонално отпред на публиката, а ѝ дава имената, кодовете към действителността, които се съдържат в неговата лирика. Кодове, които да я упътят. Да отприщят затлачвания в мозъка. Ако щете - даже да реанимират атрофирала вътрешен глас. Защото това, което има име, към този момент не плаши. Спира да бъде нереална, недосегаема потиснатост. Бива опитомено.
Всъщност това, което е желал Jim, и това, което прави Методи, като краен резултат може да се окаже същото. А че рок поезията може да има художествена стойност, потвърждава Нобеловата премия за литература, която Bob Dylan наскоро получи за текстовете на песните си.
Методи, No More Many More всеки миг ще издаде третия си албум с работно заглавие „ Помогни ми “ след „ По един или различен метод “ и „ Не и този път “. Има ли в новия албум смяна във фокуса и стила на поезията ти? (Загърби, апелирам те, за миг пословичната си невзискателност и приеми, че си събитие в рок поезията!)
Винаги споделям едно и също, само че по друг метод.
Фокусът се дефинира от гледната точка. Добре е да знаем, че постоянно има повече от една.
Стилът си е същият. Надявам се, че ставам по-добър с всяка записана ария.
Нямам искания за стихотворец - просто се пробвам да кажа истината. Понякога думите не стигат, от време на време са допълнително. Друг път са тъкмо колкото би трябвало.
Много пъти са ме питали какво желая да кажа и за какво съм споделил тъкмо това. Истината е, че от време на време сядам и пиша без да знам какво желая да кажа. Оставям се на самия развой. Нещата стават сами.
Много пъти ме води музиката, тъй като всеки тон значи нещо за мен. Също по този начин интонацията и настроението, с които казваш нещо, трансформират смисъла на целия текст.
Приел съм, че съм на идващото равнище. Целта ми не е да класифицирам думички, които са допълнение към мелодийка, чута от някоя международна група. Не си мислете, че това се учи. Трябва да влезеш във кино лентата - да си в зоната, с цел да успееш да си манипулираш мозъка и настроенията.
Всичко останало е цялостен ташак, отблъскване на номера. Поточна линия за средностатистически потребител, който го мързи даже да диша. Само чака като ръждив гвоздей да му набият в главата следващия летен шлагер, който постепенно да го върне на клона, където му е мястото.
Нямам какво да кажа на тези, които не могат да слушат. Няма потребност да викаш, с цел да те чуят.
За ушите съм дърпал хора, които са уверени, че българската музика не става и отхвърлят да я слушат. Знам, че не става принудително.
Ще го върша, до момента в който имам мощ. Когато пристигна момента да няма какво да кажа, просто ще спра да приказвам, с цел да не се трансформира в майстор със загънати ръкави и печален взор.
Музиката е над всичко това, аз съм над всичко това и вие можете да сте над всичко това, в случай че не бързате да пораснете, в случай че се оглеждате, до момента в който ходите, в случай че се научите да сте признателни, че днешният ден го има.
Защото където и да спрем, земята под краката е една и съща.
Осъзнаваш ли, че текстовете ти нерядко работят като коани? Коанът в Зен будизма е неразгадаем абсурд, мистерия. Показва на Зен ученика несъвършенството на логическото мислене. Или даже неговата неспособност. Помага му да преодолее рестриктивните мерки на мозъка, с цел да реализира прояснение (сатори). Нямат ли същия резултат смисловите несъгласия, с които провокираш мозъка на слушателя? Ето два образеца:
„ Нещата, които избираш,
са тези които избират теб,
това, което ни стопира,
е тъкмо това, което ни бута напред. “ (от песента „ Кока Кома “)
„ Винаги свободен
да правиш каквото ти кажат.
Винаги свободен,
когато сбъркаш да те санкционират.
Винаги свободен
да се преструваш,
че имаш потребност от всичко, което купуваш “ (от песента „ Винаги свободен “)
Радвам се че мислиш по този начин.
Няма по какъв начин да нарека нещо изкуство, в случай че виждам единствено логичност и спазени правила.
Да кажеш, че музиката е математика, е като да кажеш, че децата са биологични единици за размножаване.
Много се надявам, текстовете ми в действителност да работят по този начин (като коани, б. а.) - това значи, че ще останат в историята:)
Когато видя картина, желая да няма следи от човешка интервенция по нея... Тогава картината е съвършена - не когато рамката е златна. Изкуството е едно от доказателствата, че има Бог, или каквото всеки има вяра, че има. И в този ред на мисли: постоянно се пробвам да пиша по този начин, като че ли не е написано от човек.
Вярвам, че всеки го може, само че като че ли бързо порастваме и целите и ценностната система се нагаждат съгласно потребности и цели.
Моите текстове споделят това, което като че ли всички знаят, само че аз класифицирам думите. Понякога нямам концепция по какъв начин се получава. Не се считам за по-умен от другите... никак дори.
Убеден съм, че всеки катедрен лингвист, позадрямал в някое достолепно книгохранилище върху том II от „ Война и мир “, в случай че бъде пробуден от твоя ария, ще се почувства същински благополучен. Не за друго, а тъй като с помощта твоя текст ще изговори всички „ …изми “, които познава. Веднага в поезията ти ще открие и постмодернизъм, и деконструктивизъм, и нихилизъм, и релативизъм, и субективизъм, и скептицизъм, и песимизъм, и дадаизъм, и сюрреализъм, и цивилен активизъм, и… Едва ли мислиш поезията си през „ …изми “?
Дори не знам какво значат множеството от тях.
За мен писането на текстове и музика е над всичко това. Дори всички учени на света взети дружно да опитат, не биха могли да те създадат актьор, в случай че го нямаш вътре в теб.
Един учител в академията беше споделил, че и маймуна можел да научи да рисува. Друг е въпросът какво би нарисувала маймуната...
Сетих се за част от мейнстрийм изпълнителите в БГ:)
Мисля, че съм те чувал да казваш, че сполучливото изкуство е самоцелно - не целеугодно. Случва се, когато единствено си е цел. Това ли е и методът за реализиране на достоверност и откровеност, които публиката възнаграждава с доверие?
Доволен съм от това, че имам опция да върша музика и доста се гордея с хората, които идват на концертите ни. За мен е значимо, когато пиша, да не чакам избран резултат от работата си. Правенето на музика е извоювано време, което никой не може да ти вземе.
Не желая да съм магьосник. Знам, че хората можеш да излъжеш най-вече един път. С музика без задни мисли постоянно получаваш повече, в сравнение с даваш.
С какво си обясняваш огромния интерес, на който се радвате в последно време? Публиката ли узря за вашите послания или повода е друга? Може би филмът на Валери Йорданов, за който написахте музика?
Аз не мисля, че към този момент сме съумяла група. Имахме шанс да напишем точните песни в точното време, само че към момента не мога да се нарека професионален музикант. За кино лентата на Валери Йорданов написахме единствено една ария, която ще бъде включена в саундтрака, само че това ще стане наесен. И да, не мисля, че сме съумяла група, само че се надявам музиката ни да стига до повече хора. За да решат те сами дали желаят да ни слушат - не някой различен да взема решение вместо тях. Само това желая за групата. През последната година тази опция е все по-близо поради работата ни с Прожектор + и Деница Славова. Тя пое организацията и пиара на групата. Разбрах, че писането на песни се оказва по-лесната част.
Колкото до публиката, в действителност става все по-голяма. Много се веселя, че тази поезия доближава до толкоз хора, които всячески се стараят да ми покажат, че има смисъл.
Не познавам актуален български рок стихотворец, който толкоз добре синтезира послания в афоризми. Ето образец от една единствена твоя ария - от „ Хляб и представление “:
„ Не за първи път
Отиваш за рога, а се връщаш без уши
Не за първи път
Земята ти наподобява кална
Късно си схванал
Свободата опиат е
Свръхдозата съдбовна “ (от песента „ Хляб и представление “)
„ Роденият да лази все си мисли, че светът му е подрязал крилете “ (от песента „ Хляб и представление “)
„ Не за първи път
Мечтите идват с алкохола
А истината се срами да излезе,
тъй като е гола “
Пълно е с афоризми във всяка твоя ария. Аз също съм податлив да мисля и одухотворявам в афоризми. Спонтанно ли идват при теб или ги търсиш целеустремено?
Понякога непринудено, от време на време ги диря. Понякога слушам отнякъде да вземем за пример скороговорки. Преди време ми се падна късметче, на което пишеше: „ Не можеш да събудиш някой, който се прави, че спи “. Това беше обаче години откакто записахме песента „ Не мога да дремя “.
Общо взето по-голямата работа пада, когато би трябвало да подбера думи, лесни за пеене. Лесни и на мен за пеене.
Много от сътрудниците споделят, че българският език не ставал за пеене. До известна степен имат право, само че при един съответен асортимент на думи положително звучене е допустимо.
Искам да подчертая, че има страхотни БГ банди сега. Много ме е гняв на медиите, които ги пренебрегват, а разрешават простотията да дефинира усета на подрастващите.
Много са отговорни медиите, че нямат обикновени критерии и отговорност в решенията си да разпространяват дадена ария. Водени са само от финансова взаимозависимост. Има монопол в музикалния бизнес. Това би трябвало да се знае! А кой ще поеме отговорност за това, че децата ни след това желали да стават футболисти или манекенки…?
Краткият текст на песента „ Бил съм там “ сякаш споделя всичко за безтегловността на блуждаещото потомство на прехода? Позволи да изтъквам цялостния текст на „ БИЛ СЪМ ТАМ “:
„ Стигнах ли до там
Където отново стартира всичко като че ли
Стигнах, с цел да видя единствено
Че бил съм там преди
Стигнах ли до там
Където всеки край, начало беше
Стигнах, с цел да видя единствено
Че бил съм там преди
Бил съм там, бил съм там, бил съм “
Исках да напиша къс текст, който да споделя всичко.
Оказа се по-трудно от писането на дълги текстове и се веселя, че се получи добре.
Опазил ме Господ от дълъг текст без наличие.
„ Друго няма “ ария за интимния песимизъм на поколението на прехода ли е, за меланхолията от несбъднати упования?
„ ДРУГО НЯМА
Бил съм друмник
Вълк измежду хора
Бях не запомнил
Да приказвам
Бях загубен
Бях открит
Исках единствено
Дъх финален
Бях калинка
Във тревата
Бях земята
Под краката
Бях загубен
Бях открит
Исках единствено
Дъх финален
Дай ми малко
От небето
Дай ми сили
Във сърцето
Исках единствено
Да остана
Чак до края
Друго няма “
Нещо такова.
Цитирам те от „ Недоразказана “:
„ Нали сме тук
Опитали от всичко
Съборили последната стена
И по-късно
Едно огромно нищо
Във приказка
Недоразказана “
Това ли съгласно теб е квинтесенцията на времето, в което живеем?
Ммда, това е!
В предходно изявление казваш: „ Времето е по-важно от парите. Неприятно ми е да виждам по какъв начин, давайки малко повече пари и отговорност на някой младеж, го трансформират в плебей. “
Виждаш обаче по какъв начин младите с толкоз жар и възторг се мятат на експрес „ Кариера “. Смятат го за експреса към щастието. Толкова тържествено и мечтателно заемат местата си. Струва им се, че до момента в който се возят, единствено да изискат, постоянно може да слязат. Че този трен стопира единствено на една спирка – крайната, и че от ден на ден форсира, тъй че и слизане в придвижване става все по-невъзможно, научават сякаш прекомерно късно?
Всеки научава уроците си по сложния метод. Никой не има вяра, до момента в който не си счупи главата. Не се пробвам да споделям на някой по какъв начин да живее или да натрапвам ценностна система. Просто по синтезиран метод представям неща, през които съм минал - от време на време прекомерно бързо, без даже да мога да се огледам.
Всеки е падал, само че доста по-важно е да се научиш да ставаш. То времето си минава…
Трябва да намериш смисъл в това, което правиш. Ако работата ти е смислена, си благополучен човек.
Не би трябвало да се вършат взаимни отстъпки единствено поради по-големия надник.
Има хора, които споделят: „ абе значимо е работа да има “:)
Аз бих си ценил повече времето, тъй като елементарно пресичаш границата и няма връщане обратно.
Не живеем във време, в което може да умреш от апетит. Така че да си сортираме хората и пространството - останалото се подрежда единствено.
Понеже те съпоставих с Jim Morrison, помниш ли по какъв начин Jim не е позволил ария на The Doors да бъде употребена в рекламен клип за нов модел автомобил? Изпокарва се даже с сътрудниците си в бандата. Би ли се съгласил ария на No More Many More да послужи за озвучаване на реклама?
Само в случай че рекламата е с благотворителна цел и не опонира даже един до друг от нещата, които съм написал. Ако рекламата има за цел да разпространява спортно събитие или акция в помощ на някой.
Миналия септември пяхте на концерта-митинг на Орлов мост. На него ужким безсилните честни алегорично победиха ужким всесилните мошеници в държавното ръководство. Тогава ГЕРБ и „ патриотите “ изгубиха властта над интерпретацията на действителността. Всичко, което предприемаха след концерта, приличаше на мъка.
No More Many More е от дребното български групи, които не крият гражданската си позиция. Пазите отдалеченост и от блюдолизачеството към държавната хранилка. Изтърпявате си надлежно пасивите. Поради текста на песента „ Не и този път “ ваше едночасово изявление в Българска национална телевизия е спряно от лъчение. Вади ли музиката статуквото от зоната му на комфорт?
Казаха ми, че изявлението е изтрито поради фрагменти във видеото, показващи митингите от предишното лято. Според мен всеки актьор е задължен да съобщи гражданска позиция. Не бива да се крие като мишка от боязън, че ще изпусне огромния хонорар от новогодишния концерт на площада.
Нагледах се на хора, които желаят да минат сред капките - без да се намокрят. Мен това не ме устройва! Искам да скоча в дълбокото. Да се нагълтам с дим. Да вляза в огъня. По-добре да изгоря изцяло за секунда, вместо да гния с години.
И за секунда не си помислям, че са по-добри от мен. Няма да спра да ги назовавам с същинските им имена.
Никога няма да напиша ария, в която да кажа просто нещо. Всяка моя ария ще споделя всичко. Няма значение, дали им харесва или не.
Къде отиваш и от кой преписваш
Картинки в непознати книжки по какъв начин да боядисваш
Научи ли се самичък да казваш стига
Или вървиш във кръг завързан на верига
Готов на всичко в случай че те издига
Прескачаш локви - ти си едра риба
Сложи си на прозорците капаци
ОТ НАС ПАЗИ съдебна експертиза НИЕ съдебномедицинска експертиза ДИВАЦИ
Съдбата го е подхвърлила на кръстопът на две ценностни системи – тази на гладните за независимост родители, живели в препълнения с кух идеализъм соц, и тази на последвалия неолиберален капитализъм. Последният с намигане разхлаби моралните съображения, тъй като пречели на креативния нарцисизъм. Балканският нрав разбра подканата и бързо се възползва...
Опаковката, шоуто, театралността неолибералният капитализъм издигна в фетиш. Учи, че са по-важни от наличието. Че наличието по този начин или другояче не се вижда, тъй като било прикрито зад опаковка.
Това предписание промени междучовешките връзки. Застигна обаче и изкуството. В по-голямата му част го изпразни от наличие. Защо да се мъчиш за дълбочина и пълнота, питаха се създателите, откакто в плоскостта на опаковката публиката очевидно намира всичко, което търси? В поколението на прехода критериите на публиката по този начин или другояче мутираха. Мутираха дружно с образованието…
За похлупак, в гювеча от полезности и обезценки, който преходът забърка на своето потомство, то израсна и посред цифровата гражданска война. Нови медии го възпитаваха. Неумолимо го обкръжиха с примамливи облици, до момента в който изцяло завладяха сетивата му. Нищо неприятно сякаш нямаше на пръв взор в цифровите облици, само че последователно объркването стана цялостно.
Объркване, граничещо на места с… побъркване.
Дигиталните облици лъжеха, че демонстрират живота подобен, какъвто е и следвало да бъде живян. А нормално се касаеше за фантазии и измислици надалеч от действителността. Светът и животът в тях носеха Photoshop-грим. Поколението на прехода се очарова от гримирания Photoshop-свят. Зае се да устройва живота си съгласно виртуалните му мостри. Разбираемо, нямаше по какъв начин да му се получи. Поне не напълно.
Неолибералният капитализъм обаче проникна и в персоналното пространство. Обучи поколението на прехода, че по-важно от кариерата няма. Деца, семейство - че даже и сексът, трябвало да останат на назад във времето. Най-важно било да те хареса шеф. Да бъдеш мечтан на пазара на труда. Да оправдаваш упованията за сполучлив и предан прислужник. Защото по този начин се правело кариера, а тя отваряла вратите към щастието. При това не кое да е благополучие! Към най-висшето благополучие - щастието на виртуалните облици.
Себеотрицание в работа на кариерата – това сякаш стана лозунг на поколението на прехода. Поне в последно време. Старите полезности като семейство, майчинство, бащинство, некомерсиална реализация на способности и уклони, нематериалност, осмисляне, другарство, утеха, взаимопомощ, креативност и мн. други паднаха в скалата на персоналните цели. За да не лишават от времето и силите за себеоптимизация. За да не пречи нищо на „ доживотното учене “, което превръщало прислужникът в съвършения прислужник.
Изпадне ли поколението на прехода в по-лирично въодушевление, неолибералният капитализъм незабавно утешава, че всичко е пазар и всичко стока – в това число индивидите. Че на пазар няма място за прочувственост. Възроптае ли интуицията против бремето на новото време, навреме бива потискана. За да не пречи на стремежа. Устрем към какво? Неврози, меланхолии, бърн-аут, хронично чувство за малоценност, обезсърчение – на поколението на прехода не всеки път му е елементарно.
Номинално видяно това е най-свободното потомство, живяло в миналото в рамките на България. А реално…? Чувства ли се то действително толкоз свободно, за колкото е провъзгласявано? Ако вземем за образец свободата на словото, то и това потомство добре си знае границите. Политическа уместност и материални зависимости добре са ги маркирали. Ако преценим пък свободата му да осъществя бизнес хрумвания, то тя е лимитирана от корупция.
Май отново някой различен дърпа конците…
Всъщност глобализацията направи тъй че поколението на прехода доста замязя на международното или най-малко западното потомство на своето време. На поколението, което в Съединени американски щати назовават millennials. Това потомство се дами по-късно. Ражда по-малко деца. По-малко даже от поколението на своите родители, в което раждаемостта към този момент бе съществено паднала. Социолозите виждат и настройка да прави по-малко секс спрямо поколението на родителите, когато са били на неговата възраст.
Все по-трудно става за поколението millennials в Западния свят и нашето на прехода да се снабди с жилищна благосъстоятелност. Живее чартърен, което надали му оказва помощ да се вкорени в живота.
Иво Алексиев
И един куриоз. Ако гладните за независимост родители виждаха в голото плажуване избавление, а в доста облекла - наследени репресии от предишното, то поколението на прехода реши да се завърне към срам от голотата, присъщ за времето на неговите баби и дядовци. Или даже по-назад. Поне що касае голото плажуване.
Според демоскопите религиозността в поколението на прехода продължава да понижава. Нерядко на нейно място се появявал различен вид нематериалност. Явно и това потомство търси „ безкрайност “ и „ непреходност “. Но нали в постмодерния свят „ безкрайност “ и „ непреходност “ са понятия-отживелици?
И по този начин: комплициране, граничещо с побъркване.
Поколението на прехода блуждае в неспособност да се себеосъзнае.
Страданията му са нереални меланхолии. Рецепти за тях - не знае. И тук стигаме до рок поетите. За всеобщия човек те са изразители и тълкуватели на мъглявите чувства на времето. Струва ми се, че до момента поколението на прехода живя без своя рок стихотворец.
Методи Кръстев - фронтменът на групата No More Many More, като че ли има качества за изразител на своето потомство. Музиката, която прави групата, е задоволително забавна. Заслушайте се обаче в текстовете на Методи. Ще разберете какво имам поради.
Ако Jim Morrison от The Doors е първообраз за рок стихотворец, Методи прави по-добра лирика. Jim неведнъж е заявявал, че желае като шаман да просветли и поведе своето потомство. Бил е може би прекомерно млад. Подходът на Методи е друг. Той изяснява - не наставлява. Загатва, тъй като осъзнава, че светът е мистерия. С отворени въпроси разсънва мозъка на слушателя, приспан от предубеждения на общоприетото. Общува с публиката си по този начин, тъй като знае какъв брой релативно е водачеството. Колко временен е лидерът. А и най-важното: какъв брой невъзможна е всяка последна интерпретация.
Чрез поезията си Методи дава имена на нереалните чувства на времето. Води незабелязано. Не му е значимо да е персонално отпред на публиката, а ѝ дава имената, кодовете към действителността, които се съдържат в неговата лирика. Кодове, които да я упътят. Да отприщят затлачвания в мозъка. Ако щете - даже да реанимират атрофирала вътрешен глас. Защото това, което има име, към този момент не плаши. Спира да бъде нереална, недосегаема потиснатост. Бива опитомено.
Всъщност това, което е желал Jim, и това, което прави Методи, като краен резултат може да се окаже същото. А че рок поезията може да има художествена стойност, потвърждава Нобеловата премия за литература, която Bob Dylan наскоро получи за текстовете на песните си.
Методи, No More Many More всеки миг ще издаде третия си албум с работно заглавие „ Помогни ми “ след „ По един или различен метод “ и „ Не и този път “. Има ли в новия албум смяна във фокуса и стила на поезията ти? (Загърби, апелирам те, за миг пословичната си невзискателност и приеми, че си събитие в рок поезията!)
Винаги споделям едно и също, само че по друг метод.
Фокусът се дефинира от гледната точка. Добре е да знаем, че постоянно има повече от една.
Стилът си е същият. Надявам се, че ставам по-добър с всяка записана ария.
Нямам искания за стихотворец - просто се пробвам да кажа истината. Понякога думите не стигат, от време на време са допълнително. Друг път са тъкмо колкото би трябвало.
Много пъти са ме питали какво желая да кажа и за какво съм споделил тъкмо това. Истината е, че от време на време сядам и пиша без да знам какво желая да кажа. Оставям се на самия развой. Нещата стават сами.
Много пъти ме води музиката, тъй като всеки тон значи нещо за мен. Също по този начин интонацията и настроението, с които казваш нещо, трансформират смисъла на целия текст.
Приел съм, че съм на идващото равнище. Целта ми не е да класифицирам думички, които са допълнение към мелодийка, чута от някоя международна група. Не си мислете, че това се учи. Трябва да влезеш във кино лентата - да си в зоната, с цел да успееш да си манипулираш мозъка и настроенията.
Всичко останало е цялостен ташак, отблъскване на номера. Поточна линия за средностатистически потребител, който го мързи даже да диша. Само чака като ръждив гвоздей да му набият в главата следващия летен шлагер, който постепенно да го върне на клона, където му е мястото.
Нямам какво да кажа на тези, които не могат да слушат. Няма потребност да викаш, с цел да те чуят.
За ушите съм дърпал хора, които са уверени, че българската музика не става и отхвърлят да я слушат. Знам, че не става принудително.
Ще го върша, до момента в който имам мощ. Когато пристигна момента да няма какво да кажа, просто ще спра да приказвам, с цел да не се трансформира в майстор със загънати ръкави и печален взор.
Музиката е над всичко това, аз съм над всичко това и вие можете да сте над всичко това, в случай че не бързате да пораснете, в случай че се оглеждате, до момента в който ходите, в случай че се научите да сте признателни, че днешният ден го има.
Защото където и да спрем, земята под краката е една и съща.
Осъзнаваш ли, че текстовете ти нерядко работят като коани? Коанът в Зен будизма е неразгадаем абсурд, мистерия. Показва на Зен ученика несъвършенството на логическото мислене. Или даже неговата неспособност. Помага му да преодолее рестриктивните мерки на мозъка, с цел да реализира прояснение (сатори). Нямат ли същия резултат смисловите несъгласия, с които провокираш мозъка на слушателя? Ето два образеца:
„ Нещата, които избираш,
са тези които избират теб,
това, което ни стопира,
е тъкмо това, което ни бута напред. “ (от песента „ Кока Кома “)
„ Винаги свободен
да правиш каквото ти кажат.
Винаги свободен,
когато сбъркаш да те санкционират.
Винаги свободен
да се преструваш,
че имаш потребност от всичко, което купуваш “ (от песента „ Винаги свободен “)
Радвам се че мислиш по този начин.
Няма по какъв начин да нарека нещо изкуство, в случай че виждам единствено логичност и спазени правила.
Да кажеш, че музиката е математика, е като да кажеш, че децата са биологични единици за размножаване.
Много се надявам, текстовете ми в действителност да работят по този начин (като коани, б. а.) - това значи, че ще останат в историята:)
Когато видя картина, желая да няма следи от човешка интервенция по нея... Тогава картината е съвършена - не когато рамката е златна. Изкуството е едно от доказателствата, че има Бог, или каквото всеки има вяра, че има. И в този ред на мисли: постоянно се пробвам да пиша по този начин, като че ли не е написано от човек.
Вярвам, че всеки го може, само че като че ли бързо порастваме и целите и ценностната система се нагаждат съгласно потребности и цели.
Моите текстове споделят това, което като че ли всички знаят, само че аз класифицирам думите. Понякога нямам концепция по какъв начин се получава. Не се считам за по-умен от другите... никак дори.
Убеден съм, че всеки катедрен лингвист, позадрямал в някое достолепно книгохранилище върху том II от „ Война и мир “, в случай че бъде пробуден от твоя ария, ще се почувства същински благополучен. Не за друго, а тъй като с помощта твоя текст ще изговори всички „ …изми “, които познава. Веднага в поезията ти ще открие и постмодернизъм, и деконструктивизъм, и нихилизъм, и релативизъм, и субективизъм, и скептицизъм, и песимизъм, и дадаизъм, и сюрреализъм, и цивилен активизъм, и… Едва ли мислиш поезията си през „ …изми “?
Дори не знам какво значат множеството от тях.
За мен писането на текстове и музика е над всичко това. Дори всички учени на света взети дружно да опитат, не биха могли да те създадат актьор, в случай че го нямаш вътре в теб.
Един учител в академията беше споделил, че и маймуна можел да научи да рисува. Друг е въпросът какво би нарисувала маймуната...
Сетих се за част от мейнстрийм изпълнителите в БГ:)
Мисля, че съм те чувал да казваш, че сполучливото изкуство е самоцелно - не целеугодно. Случва се, когато единствено си е цел. Това ли е и методът за реализиране на достоверност и откровеност, които публиката възнаграждава с доверие?
Доволен съм от това, че имам опция да върша музика и доста се гордея с хората, които идват на концертите ни. За мен е значимо, когато пиша, да не чакам избран резултат от работата си. Правенето на музика е извоювано време, което никой не може да ти вземе.
Не желая да съм магьосник. Знам, че хората можеш да излъжеш най-вече един път. С музика без задни мисли постоянно получаваш повече, в сравнение с даваш.
С какво си обясняваш огромния интерес, на който се радвате в последно време? Публиката ли узря за вашите послания или повода е друга? Може би филмът на Валери Йорданов, за който написахте музика?
Аз не мисля, че към този момент сме съумяла група. Имахме шанс да напишем точните песни в точното време, само че към момента не мога да се нарека професионален музикант. За кино лентата на Валери Йорданов написахме единствено една ария, която ще бъде включена в саундтрака, само че това ще стане наесен. И да, не мисля, че сме съумяла група, само че се надявам музиката ни да стига до повече хора. За да решат те сами дали желаят да ни слушат - не някой различен да взема решение вместо тях. Само това желая за групата. През последната година тази опция е все по-близо поради работата ни с Прожектор + и Деница Славова. Тя пое организацията и пиара на групата. Разбрах, че писането на песни се оказва по-лесната част.
Колкото до публиката, в действителност става все по-голяма. Много се веселя, че тази поезия доближава до толкоз хора, които всячески се стараят да ми покажат, че има смисъл.
Не познавам актуален български рок стихотворец, който толкоз добре синтезира послания в афоризми. Ето образец от една единствена твоя ария - от „ Хляб и представление “:
„ Не за първи път
Отиваш за рога, а се връщаш без уши
Не за първи път
Земята ти наподобява кална
Късно си схванал
Свободата опиат е
Свръхдозата съдбовна “ (от песента „ Хляб и представление “)
„ Роденият да лази все си мисли, че светът му е подрязал крилете “ (от песента „ Хляб и представление “)
„ Не за първи път
Мечтите идват с алкохола
А истината се срами да излезе,
тъй като е гола “
Пълно е с афоризми във всяка твоя ария. Аз също съм податлив да мисля и одухотворявам в афоризми. Спонтанно ли идват при теб или ги търсиш целеустремено?
Понякога непринудено, от време на време ги диря. Понякога слушам отнякъде да вземем за пример скороговорки. Преди време ми се падна късметче, на което пишеше: „ Не можеш да събудиш някой, който се прави, че спи “. Това беше обаче години откакто записахме песента „ Не мога да дремя “.
Общо взето по-голямата работа пада, когато би трябвало да подбера думи, лесни за пеене. Лесни и на мен за пеене.
Много от сътрудниците споделят, че българският език не ставал за пеене. До известна степен имат право, само че при един съответен асортимент на думи положително звучене е допустимо.
Искам да подчертая, че има страхотни БГ банди сега. Много ме е гняв на медиите, които ги пренебрегват, а разрешават простотията да дефинира усета на подрастващите.
Много са отговорни медиите, че нямат обикновени критерии и отговорност в решенията си да разпространяват дадена ария. Водени са само от финансова взаимозависимост. Има монопол в музикалния бизнес. Това би трябвало да се знае! А кой ще поеме отговорност за това, че децата ни след това желали да стават футболисти или манекенки…?
Краткият текст на песента „ Бил съм там “ сякаш споделя всичко за безтегловността на блуждаещото потомство на прехода? Позволи да изтъквам цялостния текст на „ БИЛ СЪМ ТАМ “:
„ Стигнах ли до там
Където отново стартира всичко като че ли
Стигнах, с цел да видя единствено
Че бил съм там преди
Стигнах ли до там
Където всеки край, начало беше
Стигнах, с цел да видя единствено
Че бил съм там преди
Бил съм там, бил съм там, бил съм “
Исках да напиша къс текст, който да споделя всичко.
Оказа се по-трудно от писането на дълги текстове и се веселя, че се получи добре.
Опазил ме Господ от дълъг текст без наличие.
„ Друго няма “ ария за интимния песимизъм на поколението на прехода ли е, за меланхолията от несбъднати упования?
„ ДРУГО НЯМА
Бил съм друмник
Вълк измежду хора
Бях не запомнил
Да приказвам
Бях загубен
Бях открит
Исках единствено
Дъх финален
Бях калинка
Във тревата
Бях земята
Под краката
Бях загубен
Бях открит
Исках единствено
Дъх финален
Дай ми малко
От небето
Дай ми сили
Във сърцето
Исках единствено
Да остана
Чак до края
Друго няма “
Нещо такова.
Цитирам те от „ Недоразказана “:
„ Нали сме тук
Опитали от всичко
Съборили последната стена
И по-късно
Едно огромно нищо
Във приказка
Недоразказана “
Това ли съгласно теб е квинтесенцията на времето, в което живеем?
Ммда, това е!
В предходно изявление казваш: „ Времето е по-важно от парите. Неприятно ми е да виждам по какъв начин, давайки малко повече пари и отговорност на някой младеж, го трансформират в плебей. “
Виждаш обаче по какъв начин младите с толкоз жар и възторг се мятат на експрес „ Кариера “. Смятат го за експреса към щастието. Толкова тържествено и мечтателно заемат местата си. Струва им се, че до момента в който се возят, единствено да изискат, постоянно може да слязат. Че този трен стопира единствено на една спирка – крайната, и че от ден на ден форсира, тъй че и слизане в придвижване става все по-невъзможно, научават сякаш прекомерно късно?
Всеки научава уроците си по сложния метод. Никой не има вяра, до момента в който не си счупи главата. Не се пробвам да споделям на някой по какъв начин да живее или да натрапвам ценностна система. Просто по синтезиран метод представям неща, през които съм минал - от време на време прекомерно бързо, без даже да мога да се огледам.
Всеки е падал, само че доста по-важно е да се научиш да ставаш. То времето си минава…
Трябва да намериш смисъл в това, което правиш. Ако работата ти е смислена, си благополучен човек.
Не би трябвало да се вършат взаимни отстъпки единствено поради по-големия надник.
Има хора, които споделят: „ абе значимо е работа да има “:)
Аз бих си ценил повече времето, тъй като елементарно пресичаш границата и няма връщане обратно.
Не живеем във време, в което може да умреш от апетит. Така че да си сортираме хората и пространството - останалото се подрежда единствено.
Понеже те съпоставих с Jim Morrison, помниш ли по какъв начин Jim не е позволил ария на The Doors да бъде употребена в рекламен клип за нов модел автомобил? Изпокарва се даже с сътрудниците си в бандата. Би ли се съгласил ария на No More Many More да послужи за озвучаване на реклама?
Само в случай че рекламата е с благотворителна цел и не опонира даже един до друг от нещата, които съм написал. Ако рекламата има за цел да разпространява спортно събитие или акция в помощ на някой.
Миналия септември пяхте на концерта-митинг на Орлов мост. На него ужким безсилните честни алегорично победиха ужким всесилните мошеници в държавното ръководство. Тогава ГЕРБ и „ патриотите “ изгубиха властта над интерпретацията на действителността. Всичко, което предприемаха след концерта, приличаше на мъка.
No More Many More е от дребното български групи, които не крият гражданската си позиция. Пазите отдалеченост и от блюдолизачеството към държавната хранилка. Изтърпявате си надлежно пасивите. Поради текста на песента „ Не и този път “ ваше едночасово изявление в Българска национална телевизия е спряно от лъчение. Вади ли музиката статуквото от зоната му на комфорт?
Казаха ми, че изявлението е изтрито поради фрагменти във видеото, показващи митингите от предишното лято. Според мен всеки актьор е задължен да съобщи гражданска позиция. Не бива да се крие като мишка от боязън, че ще изпусне огромния хонорар от новогодишния концерт на площада.
Нагледах се на хора, които желаят да минат сред капките - без да се намокрят. Мен това не ме устройва! Искам да скоча в дълбокото. Да се нагълтам с дим. Да вляза в огъня. По-добре да изгоря изцяло за секунда, вместо да гния с години.
И за секунда не си помислям, че са по-добри от мен. Няма да спра да ги назовавам с същинските им имена.
Никога няма да напиша ария, в която да кажа просто нещо. Всяка моя ария ще споделя всичко. Няма значение, дали им харесва или не.
Къде отиваш и от кой преписваш
Картинки в непознати книжки по какъв начин да боядисваш
Научи ли се самичък да казваш стига
Или вървиш във кръг завързан на верига
Готов на всичко в случай че те издига
Прескачаш локви - ти си едра риба
Сложи си на прозорците капаци
ОТ НАС ПАЗИ съдебна експертиза НИЕ съдебномедицинска експертиза ДИВАЦИ
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ