Как да станеш артист в България с пет лесни формули
Непрекъснато се изприказват доста приказки за това какво е изкуство, кой схваща от изкуство, кого можем да назовем „ актьор “ и т.н.
Всички тези разногласия, полемики и елементарни чесания на езици ме накараха да драсна и аз нещо по тематиката. След деликатно изчитане на знайни и незнайни културни апологии и отзиви от всичкознаещи хипстъри, недоволни простаци и заблудени лелки, които просто желаят да си купят евтина чанта от фейсбук-магазина, доближих до извода, че всеки човек може да бъде наименуван „ актьор “, в случай че следва пет елементарни формули.
(Мислех да нарека откритието си „ Математически начала на натурфилософията “, само че имам възприятието, че това към този момент е използвано)
Преди всичко, следва да се означи, че с цел да се наречете актьори, въпреки всичко би трябвало да имате някакъв артикул, направен от вас. Дали ще пеете, рисувате, танцувате, ваете или лепите капачки от бира върху пластелинов модел на „ Хилядолетния сокол “ – просто правете нещо!
А ето какво ще ви помогне в самопровъзгласяването ви в обществото с тежката и виновна купа „ актьор “.
1. Aрхаизми + Чуждици = Висок артистичен жанр
Живеем в ХХI век – не е задоволително просто да имаш висок жанр на изложение, с цел да не те схващат. Трябва да излезеш отвън езиковите рамки (защото всички рамки са обществен конструкт, заедно с биологията, само че това е друга тема…). Опитайте се да вкарате в ежедневната си тирада формулата „ Архаизми + Чуждици = Висок артистичен жанр “.
Ето един образец:
„ В постмодерното ни съществуване главният дискурс се алиенира от тщеславието на мракобесните хунвейбини, които – живеейки в една атавистична отживялост – адмирират един пасторал, който пък от своя страна не комуникира с прогресивността на поданството общество и куайт франкли не способства йок с аспектите от модерния живот. Ищах е необходим за модерния градски човек, и всичко ще е куул в неговия трансцендентален пърформънс “.
Ако мислите, че няма смисъл в това изречение, сте на прав път. Наистина няма. И не би трябвало да има. Защото никой не трябва в никакъв случай да ви схваща. Това би означавало,че простолюдието е способно да улови необикновено високия ви жанр, което единствено по себе си е надълбоко несъгласие. Затова колкото по-неразбрани, толкоз по-високо изкуството ви. Всякакви такива глупости несъмнено ще ви отдалечат задоволително от всеки естествен човек, което е най-важното за един актьор.
Няма да е неприятно в случай че си измислите и псевдоним, който да няма нищо общо с вас или с каквото и да е друго разумно пояснение. Например, в случай че се казвате Иван Иванов, можете да се кръстите „ Иван Иванов – Махабхарата “ или „ Иван Иванов – Рафаело Кехая-и-Гауда “ и към този момент сте с единия крайник в това да сте неясно висока класа актьор.
2. Боклук + Заглавие = Изкуство
· Счупена бирена бутилка с завит на нея употребен памперс и черешка отгоре;
· Тоалетна паница, в която сте разположили тъкмо 21 части синьо сирене във формата на петолъчка;
· Амбалажна хартия с осем точки с друг цвят, сложено в средата кучешко лайно и нахапан кренвирш;
За Пешо от горния етаж това е просто отпадък.
За вас, актьори, обаче това е предизвикателно, самоуверено, трансцендентално и прогресивно – просто тъй като когато сте го създали, сте го кръстили: „ Голгота на ХХ век “ или „ Ежедневието на една жена от Люлин 3 “, или пък за какво не даже „ Капитализъм в деяние “.
Ако вярно подберете заглавието, всеки отпадък който повърхностно сте нахвърлили, ще се трансформира в гражданска позиция. А това е от изключителна значимост за вашия облик на актьор с тъкмо избрана неповторима позиция над локалните и световните проблеми. Всяко дърво меч е, всекой камък – патрон в сърцето на капитализма, хората с естествена работа и мобилните оператори, които неизвестно за какво ви желаят пари за услугите си, вместо да ви ги дават гратис, тъй като сте подобен популярен актьор.
На никого няма да му пука какво тъкмо сте съумели да съберете отдолу под леглото и да изложите на показ, в случай че му лепнете хубаво етикетче. Инсталацията ви „ Найлонова торбичка, цялостна с алено вино, която виси от лявата ви ноздра “ като цяло е безсмислена, само че под заглавие „ Кръвта на западното общество “ към този момент ви доближава до безсмъртието.
Или другояче казано, в случай че желаете да сте актьор, би трябвало да употребявате формулата „ Боклук + Заглавие = Изкуство “.
3. Пиене = Писане
Тук се осланяме на дедукцията по следния метод:
Буковски е пиел доста.
Буковски е популярен публицист.
Аз пия доста.
Следователно аз съм популярен публицист.
Не се опасявайте да говорите за пороците си, в противен случай – гордейте се с тях и ги разгласявайте непрекъснато. Писател, курвар, наркоман – това е билетът ви за обществото на мъртвите поети (особено в последния случай).
Няма значение какво пишете, тъй като постоянно може да се оправдаете, че сте бил в нетрезво положение и това е вашият id, който напира да излезе, само че не може, тъй като сте го задушили в марихуанен пушек, амфетни стърготини и кокаинов прахуляк, щедро поляти с наливна водка за 10 лв. литъра. Щом пиеш – значи ти пишеш прелестно, от сърце, леко грубовато, може би малко недодялано, само че същинско, като недодялан сапфир (щото диамантът е демоде).
Съответно можем да си създадем извода, че тук формулата е:
„ Писане = Пиене “.
Сега, различен е въпросът, че някой злобар ще каже, че вместо да сте „ Писателят Х, който пие “, ще сте „ Пияницата Х, който написа “ – огромна работа, Ганьо по този начин и по този начин няма да ви разбере.
4. Общество - Ганьо = Аз
И като казахме „ Ганьо “, Всички българи са Ганьо.
Освен тези, които те харесват. Те не са Ганьо. Те са Иречек. Той не е бил българин. Те също не са.
Но всички, които не те харесват, са Ганьо.
Ганьовците са на всички места. Те желаят от теб да работиш, с цел да си плащаш сметките. Те желаят от теб да допринасяш към обществото с заплащане на налози, със съблюдаване на избрани обществени правила. Ганьовците са изключително нагли, когато слушат музика, или гледат постановки, или четат книги, които ти намираш за посредствени. Ганьовците не би трябвало да имат право на глас, право на мнение, право на излизане от у дома или – не дай си Боже – право на интернет.
Същевременно обаче ти не можеш без Ганьо. Защото актуалният актьор не би трябвало да се изяснява КАКЪВ Е. Това изисква прочетени книги, осмислени тези и изобщо неща, които са присъщи за други столетия. Не! Съвременният актьор споделя КАКЪВ НЕ Е. По този метод няма потребност самичък да се разказва (пък и е мъчно, няма време, отворили са нов „ Старбъкс “ с ванилово безглутеново бананово безкофеиново веган лате единствено за 8.99).
Ганьо ти би трябвало, с цел да го погледнеш и да се почувстваш добре.
Ганьо ти би трябвало, с цел да го осмееш в обществените мрежи и да се почувстваш още по-добре.
Но най-много Ганьо ти би трябвало, тъй като е твоят лакмус.
В началото Ганьо ти е противоположен, само че в един миг започваш да се привъзваш към него. Защото с него си актьор.
Затова хвани приятелите си близо, а Ганьо – още по-близо!
В този случай формулата би изглеждала по следния метод:
„ Общество – Ганьо = Аз “
5. Няма формула за точка 5, всичко беше пърформънс.
Не спазвай никакви правила в това, което правиш. Нито даже тези, които самичък си заявиш първоначално. А в случай че някой изиска от теб това, което самичък си декларирал, просто се направи, че не го чуваш от високия фундамент на личното си мнение.
Извинете, не ви разбирам, не приказвам „ ганьо “.
Автор: Христо Раянов
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Всички тези разногласия, полемики и елементарни чесания на езици ме накараха да драсна и аз нещо по тематиката. След деликатно изчитане на знайни и незнайни културни апологии и отзиви от всичкознаещи хипстъри, недоволни простаци и заблудени лелки, които просто желаят да си купят евтина чанта от фейсбук-магазина, доближих до извода, че всеки човек може да бъде наименуван „ актьор “, в случай че следва пет елементарни формули.
(Мислех да нарека откритието си „ Математически начала на натурфилософията “, само че имам възприятието, че това към този момент е използвано)
Преди всичко, следва да се означи, че с цел да се наречете актьори, въпреки всичко би трябвало да имате някакъв артикул, направен от вас. Дали ще пеете, рисувате, танцувате, ваете или лепите капачки от бира върху пластелинов модел на „ Хилядолетния сокол “ – просто правете нещо!
А ето какво ще ви помогне в самопровъзгласяването ви в обществото с тежката и виновна купа „ актьор “.
1. Aрхаизми + Чуждици = Висок артистичен жанр
Живеем в ХХI век – не е задоволително просто да имаш висок жанр на изложение, с цел да не те схващат. Трябва да излезеш отвън езиковите рамки (защото всички рамки са обществен конструкт, заедно с биологията, само че това е друга тема…). Опитайте се да вкарате в ежедневната си тирада формулата „ Архаизми + Чуждици = Висок артистичен жанр “.
Ето един образец:
„ В постмодерното ни съществуване главният дискурс се алиенира от тщеславието на мракобесните хунвейбини, които – живеейки в една атавистична отживялост – адмирират един пасторал, който пък от своя страна не комуникира с прогресивността на поданството общество и куайт франкли не способства йок с аспектите от модерния живот. Ищах е необходим за модерния градски човек, и всичко ще е куул в неговия трансцендентален пърформънс “.
Ако мислите, че няма смисъл в това изречение, сте на прав път. Наистина няма. И не би трябвало да има. Защото никой не трябва в никакъв случай да ви схваща. Това би означавало,че простолюдието е способно да улови необикновено високия ви жанр, което единствено по себе си е надълбоко несъгласие. Затова колкото по-неразбрани, толкоз по-високо изкуството ви. Всякакви такива глупости несъмнено ще ви отдалечат задоволително от всеки естествен човек, което е най-важното за един актьор.
Няма да е неприятно в случай че си измислите и псевдоним, който да няма нищо общо с вас или с каквото и да е друго разумно пояснение. Например, в случай че се казвате Иван Иванов, можете да се кръстите „ Иван Иванов – Махабхарата “ или „ Иван Иванов – Рафаело Кехая-и-Гауда “ и към този момент сте с единия крайник в това да сте неясно висока класа актьор.
2. Боклук + Заглавие = Изкуство
· Счупена бирена бутилка с завит на нея употребен памперс и черешка отгоре;
· Тоалетна паница, в която сте разположили тъкмо 21 части синьо сирене във формата на петолъчка;
· Амбалажна хартия с осем точки с друг цвят, сложено в средата кучешко лайно и нахапан кренвирш;
За Пешо от горния етаж това е просто отпадък.
За вас, актьори, обаче това е предизвикателно, самоуверено, трансцендентално и прогресивно – просто тъй като когато сте го създали, сте го кръстили: „ Голгота на ХХ век “ или „ Ежедневието на една жена от Люлин 3 “, или пък за какво не даже „ Капитализъм в деяние “.
Ако вярно подберете заглавието, всеки отпадък който повърхностно сте нахвърлили, ще се трансформира в гражданска позиция. А това е от изключителна значимост за вашия облик на актьор с тъкмо избрана неповторима позиция над локалните и световните проблеми. Всяко дърво меч е, всекой камък – патрон в сърцето на капитализма, хората с естествена работа и мобилните оператори, които неизвестно за какво ви желаят пари за услугите си, вместо да ви ги дават гратис, тъй като сте подобен популярен актьор.
На никого няма да му пука какво тъкмо сте съумели да съберете отдолу под леглото и да изложите на показ, в случай че му лепнете хубаво етикетче. Инсталацията ви „ Найлонова торбичка, цялостна с алено вино, която виси от лявата ви ноздра “ като цяло е безсмислена, само че под заглавие „ Кръвта на западното общество “ към този момент ви доближава до безсмъртието.
Или другояче казано, в случай че желаете да сте актьор, би трябвало да употребявате формулата „ Боклук + Заглавие = Изкуство “.
3. Пиене = Писане
Тук се осланяме на дедукцията по следния метод:
Буковски е пиел доста.
Буковски е популярен публицист.
Аз пия доста.
Следователно аз съм популярен публицист.
Не се опасявайте да говорите за пороците си, в противен случай – гордейте се с тях и ги разгласявайте непрекъснато. Писател, курвар, наркоман – това е билетът ви за обществото на мъртвите поети (особено в последния случай).
Няма значение какво пишете, тъй като постоянно може да се оправдаете, че сте бил в нетрезво положение и това е вашият id, който напира да излезе, само че не може, тъй като сте го задушили в марихуанен пушек, амфетни стърготини и кокаинов прахуляк, щедро поляти с наливна водка за 10 лв. литъра. Щом пиеш – значи ти пишеш прелестно, от сърце, леко грубовато, може би малко недодялано, само че същинско, като недодялан сапфир (щото диамантът е демоде).
Съответно можем да си създадем извода, че тук формулата е:
„ Писане = Пиене “.
Сега, различен е въпросът, че някой злобар ще каже, че вместо да сте „ Писателят Х, който пие “, ще сте „ Пияницата Х, който написа “ – огромна работа, Ганьо по този начин и по този начин няма да ви разбере.
4. Общество - Ганьо = Аз
И като казахме „ Ганьо “, Всички българи са Ганьо.
Освен тези, които те харесват. Те не са Ганьо. Те са Иречек. Той не е бил българин. Те също не са.
Но всички, които не те харесват, са Ганьо.
Ганьовците са на всички места. Те желаят от теб да работиш, с цел да си плащаш сметките. Те желаят от теб да допринасяш към обществото с заплащане на налози, със съблюдаване на избрани обществени правила. Ганьовците са изключително нагли, когато слушат музика, или гледат постановки, или четат книги, които ти намираш за посредствени. Ганьовците не би трябвало да имат право на глас, право на мнение, право на излизане от у дома или – не дай си Боже – право на интернет.
Същевременно обаче ти не можеш без Ганьо. Защото актуалният актьор не би трябвало да се изяснява КАКЪВ Е. Това изисква прочетени книги, осмислени тези и изобщо неща, които са присъщи за други столетия. Не! Съвременният актьор споделя КАКЪВ НЕ Е. По този метод няма потребност самичък да се разказва (пък и е мъчно, няма време, отворили са нов „ Старбъкс “ с ванилово безглутеново бананово безкофеиново веган лате единствено за 8.99).
Ганьо ти би трябвало, с цел да го погледнеш и да се почувстваш добре.
Ганьо ти би трябвало, с цел да го осмееш в обществените мрежи и да се почувстваш още по-добре.
Но най-много Ганьо ти би трябвало, тъй като е твоят лакмус.
В началото Ганьо ти е противоположен, само че в един миг започваш да се привъзваш към него. Защото с него си актьор.
Затова хвани приятелите си близо, а Ганьо – още по-близо!
В този случай формулата би изглеждала по следния метод:
„ Общество – Ганьо = Аз “
5. Няма формула за точка 5, всичко беше пърформънс.
Не спазвай никакви правила в това, което правиш. Нито даже тези, които самичък си заявиш първоначално. А в случай че някой изиска от теб това, което самичък си декларирал, просто се направи, че не го чуваш от високия фундамент на личното си мнение.
Извинете, не ви разбирам, не приказвам „ ганьо “.
Автор: Христо Раянов
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ