Urbex - красотата на застиналото време
Необичайни пътувания и неразрешени атракции - по този начин може да се заключи заниманието на Ивайло Дончев, пътешественик-единак, фотограф с афинитет към по-непопулярни места, един от urbex-ентусиастите у нас.
Urbex идва от urban exploration – проучване на градската среда.
Кое го кара да се впуска в тези ненапълно мрачни пътешествия и да се взира в запустели, изоставени и самотни индустриални, жилищни и други пространства и структури, основани от индивида, а по-късно напуснати от него? Къде е тръпката?
„ Това си е химия в мозъка. Не се разграничава кой знае какъв брой от който и да е рисков спорт . Да не бъдеш заловен най-много. Да се измъкнеш жив и здрав “, споделя Ивайло Дончев в предаването „ Изотопия “.
Но… освен. В геометрията на откривателите влизат и настоящи обекти, прецизира той и дава образец с тунели на метрото или нанагорнище на небостъргачи.
Реакциите на защитата варират от общителна покана да напуснеш мястото до кряскане на полиция .
Мотивацията е в приключението, в това да не бъдеш видян , акцентира той.
„ На последващо място – чисто естетическото заплащане, което получавам, бидейки там. Аз, както много от почитателите на урбекса, одобрявам постапокалиптичната хармония . “
Последният обект на Ивайло е изоставено летище. „ Доста окаяно. Съвсем изкъртено е. Няма някакви чудеса вътре като влезеш. “
Едно типично урбекс леговище са да вземем за пример изоставените панелки, които били планувани за бъдещите служащи в АЕЦ „ Белене “.
„ От избран ъгъл могат да наподобяват като Припят . Обрасло е. Трябва да се внимава за всевъзможни евентуални срещи с влечуги. Има дървета, които се качват до трети-четвърти етаж на постройките , влизат съвсем в тях. Зловещо? Зависи човек от какво се плаши. На мен някои неща в града са ми много по-зловещи от това от време на време. “
В някакъв смисъл животът си е тръгнал от местата, из които Ивайло Дончев странства, само че пък в различен смисъл – природата настава там с разнообразни свои форми: растителни и скотски.
Колкото повече човек стартира да се закача на кукичката на това занимание, толкоз по-изобретателен стартира да става в намирането на обекти, отвън ровенето в Гугъл, твърди Ивайло Дончев.
„ Например, пътувайки с трен, гледайки покрайнините, вижда - ха, тук има изоставена фабрика . Я да си я сложа аз на картата! Или пита съидейници. “
Те обаче не всеки път са склонни да издават находките си и ревностно ги пазят кат освои открития.
Правилото на urbex е – „ Без сувенири! “
„ Да не се взема нищо и да не се оставя нищо. Това с оставянето веднъж го нарушихме с един другар, като оставихме един компот на една 80-метрова кула . “
Друг път Ивайло Дончев си разрешил да вземе „ една табела, от тези социалистическите , с някакъв надпис “, само че след това го споходили скрупули на съвестта и я върнал назад.
Според Дончев „ най-пипкавият въпрос “ в urbex-а е този за етиката .
„ Нарушавайки неприкосновеността на нечия частна благосъстоятелност, в случай че е частна, ти към този момент си пристъпил в полето на спорното от етична позиция. “
„ Всъщност, аз съм правил урбекс преди да знам, че има такова занимание, още като дете “, спомня си Ивайло и прибавя, че през днешния ден това събитие придобива от ден на ден известност в световен мащаб .
В годината на пандемията Ивайло се съсредоточил върху пустеещи места у нас – добра тактичност за самоизолация и ограничение на обществените контакти.
Той не дефинира себе си като доста напреднал в урбекса. Харесва му, че някои запалянковци като него, пробвайки се да покажат на света по какъв начин са се скачили на някой кран или комин, го вършат мъдро и готови , „ а не от келешлък “.
Много неща можеш да научиш за себе си, до момента в който си самичък и това е подценявано в нашата просвета, има вяра Ивайло Дончев, съгласно когото „ ангажираме вниманието си с всевъзможни залъгалки. “
Дончев признава, че до момента в който е обхванат от urbex-преживяването, изследва рамките на физическите си качества и до каква степен има куража да прави разнообразни неща.
„ А към този момент метафизичен прозрения за Вселената, битието и кой съм аз, може би би трябвало да отделим преднамерено предаване. “
За урбекс феномена няма място в Нидерландия – страна, в която всяка педя територия се употребява, споделя ни още Ивайло Дончев.
„ Там съвсем няма годни за урбекс обекти. “
„ Аз се усещам малко като лешояд, тъй като дебна момента, в който ще бъде изоставено нещо, с цел да „ кацна “ върху него . Което е изключително. Иначе изцяло разбирам за какво би могло да е тъжно, че е изоставено, че е резултат на нечие безхаберие “, споделя запалянкото с усет към странни места.
През септември Ивайло Дончев ще покаже свои фотоси от урбекс обекти, които е посетил и запечатил за биографията си като откривател.
Нарича подготвяната галерия своя индулгенция за това, че влиза в непозната благосъстоятелност натрапен .
Замислил я е като благотворителна галерия за.
Повече за дебрите на урбекс маршрутите чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Ивайло Дончев
Urbex идва от urban exploration – проучване на градската среда.
Кое го кара да се впуска в тези ненапълно мрачни пътешествия и да се взира в запустели, изоставени и самотни индустриални, жилищни и други пространства и структури, основани от индивида, а по-късно напуснати от него? Къде е тръпката?
„ Това си е химия в мозъка. Не се разграничава кой знае какъв брой от който и да е рисков спорт . Да не бъдеш заловен най-много. Да се измъкнеш жив и здрав “, споделя Ивайло Дончев в предаването „ Изотопия “.
Но… освен. В геометрията на откривателите влизат и настоящи обекти, прецизира той и дава образец с тунели на метрото или нанагорнище на небостъргачи.
Реакциите на защитата варират от общителна покана да напуснеш мястото до кряскане на полиция .
Мотивацията е в приключението, в това да не бъдеш видян , акцентира той. „ На последващо място – чисто естетическото заплащане, което получавам, бидейки там. Аз, както много от почитателите на урбекса, одобрявам постапокалиптичната хармония . “
Последният обект на Ивайло е изоставено летище. „ Доста окаяно. Съвсем изкъртено е. Няма някакви чудеса вътре като влезеш. “
Едно типично урбекс леговище са да вземем за пример изоставените панелки, които били планувани за бъдещите служащи в АЕЦ „ Белене “.
„ От избран ъгъл могат да наподобяват като Припят . Обрасло е. Трябва да се внимава за всевъзможни евентуални срещи с влечуги. Има дървета, които се качват до трети-четвърти етаж на постройките , влизат съвсем в тях. Зловещо? Зависи човек от какво се плаши. На мен някои неща в града са ми много по-зловещи от това от време на време. “
В някакъв смисъл животът си е тръгнал от местата, из които Ивайло Дончев странства, само че пък в различен смисъл – природата настава там с разнообразни свои форми: растителни и скотски.
Колкото повече човек стартира да се закача на кукичката на това занимание, толкоз по-изобретателен стартира да става в намирането на обекти, отвън ровенето в Гугъл, твърди Ивайло Дончев.
„ Например, пътувайки с трен, гледайки покрайнините, вижда - ха, тук има изоставена фабрика . Я да си я сложа аз на картата! Или пита съидейници. “
Те обаче не всеки път са склонни да издават находките си и ревностно ги пазят кат освои открития.
Правилото на urbex е – „ Без сувенири! “
„ Да не се взема нищо и да не се оставя нищо. Това с оставянето веднъж го нарушихме с един другар, като оставихме един компот на една 80-метрова кула . “
Друг път Ивайло Дончев си разрешил да вземе „ една табела, от тези социалистическите , с някакъв надпис “, само че след това го споходили скрупули на съвестта и я върнал назад.
Според Дончев „ най-пипкавият въпрос “ в urbex-а е този за етиката .
„ Нарушавайки неприкосновеността на нечия частна благосъстоятелност, в случай че е частна, ти към този момент си пристъпил в полето на спорното от етична позиция. “
„ Всъщност, аз съм правил урбекс преди да знам, че има такова занимание, още като дете “, спомня си Ивайло и прибавя, че през днешния ден това събитие придобива от ден на ден известност в световен мащаб .
В годината на пандемията Ивайло се съсредоточил върху пустеещи места у нас – добра тактичност за самоизолация и ограничение на обществените контакти.
Той не дефинира себе си като доста напреднал в урбекса. Харесва му, че някои запалянковци като него, пробвайки се да покажат на света по какъв начин са се скачили на някой кран или комин, го вършат мъдро и готови , „ а не от келешлък “.
Много неща можеш да научиш за себе си, до момента в който си самичък и това е подценявано в нашата просвета, има вяра Ивайло Дончев, съгласно когото „ ангажираме вниманието си с всевъзможни залъгалки. “
Дончев признава, че до момента в който е обхванат от urbex-преживяването, изследва рамките на физическите си качества и до каква степен има куража да прави разнообразни неща.
„ А към този момент метафизичен прозрения за Вселената, битието и кой съм аз, може би би трябвало да отделим преднамерено предаване. “
За урбекс феномена няма място в Нидерландия – страна, в която всяка педя територия се употребява, споделя ни още Ивайло Дончев.
„ Там съвсем няма годни за урбекс обекти. “
„ Аз се усещам малко като лешояд, тъй като дебна момента, в който ще бъде изоставено нещо, с цел да „ кацна “ върху него . Което е изключително. Иначе изцяло разбирам за какво би могло да е тъжно, че е изоставено, че е резултат на нечие безхаберие “, споделя запалянкото с усет към странни места.
През септември Ивайло Дончев ще покаже свои фотоси от урбекс обекти, които е посетил и запечатил за биографията си като откривател.
Нарича подготвяната галерия своя индулгенция за това, че влиза в непозната благосъстоятелност натрапен .
Замислил я е като благотворителна галерия за.
Повече за дебрите на урбекс маршрутите чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Ивайло Дончев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ