Преслав Райков и Георги Найденов: Любов, кашлица и липса на пари не могат да се скрият
Необходимо е да се спре пристрастяването към дефицитното харчене и да се търси понижаване на несъответствията, тъй като от ден на ден продължаваме да разчитаме, че страната ще движи стопанската система, посредством нови задължения, които са предопределени за пенсии и обществени разноски, а при по този начин възходящата липса на вложения, това наслаждение ще става още по-скъпо и порочно.
„ Никой не приказва, че през последните девет месеца финансите на страната бяха употребявани главно като буфер за пазаруване на политически и обществен мир от безусловно всички партии. Тук не изключвам никой присъстващ в Народното събрание. Това, което се случва е, че страната от ден на ден и повече разчита на дългово финансиране, т.е. да си осигуряваме средства за нашия вътрешен бюджет от интернационалните пазари и това колкото и да се случваше доста сполучливо преди две-три години и когато интернационалните пазари бяха много по-спокойни, с изключителното повишение на лихвените равнища и в Европа и в Щатите, става все по-скъпо. “, споделя Преслав Райков.
„ Дългът, самичък по себе си, не е неприятно нещо, в случай че се ръководи, е извънреден инструмент - страховит. Въпросът е, че през последните три години ние не го използваме за нищо значително - вдишване на едни политически обещания за повдигане на пенсии, добутване на три-четири месеца мандат на образувано държавно управление. Това безусловно ненужно натоварва бюджета и основава взаимозависимост, от която доста мъчно по-късно се излиза. Това го виждаме от последните 13-14 години. Управлението на дълга би трябвало да бъде доста по-консервативно в настоящия миг. “, счита Преслав Райков.
„ Аз мисля, че от страна на Европейския съюз, по-скоро ще имаме едно схващане на процесите, които се случиха и това че бяха главно генерирани от коронавирус рецесията и България ще бъде позволена да се причисли и дейно в Еврозоната и Шенген. “
„ Ще пристигна другия стопански цикъл. Да, ще породи проблеми, само че ще породи и доста благоприятни условия. Представете си една компания, произвеждаща в Германия и на ръба на опциите си на оцеляването в Германия, и откъм енергийно, и откъм възнаграждение на труд. Първата алтернатива не е сядане на масата и казване „ Приключваме производството “, а търсене на други възможности. Можем ли да произвеждаме в България по-евтино това което вършим в Германия да си запазим пазарите само че да го вършим в България? Най-вероятно ще има огромна такава вълна на изнасяне на процеси от централна Европа към периферията, само че в страни, които са готови и стопански интегрирани в Съюза и откъм демография. “, споделя с Преслав Райков.
Повече за целия диалога на Георги Найденов с Преслав Райков можете да научите като гледате видеото:
„ Никой не приказва, че през последните девет месеца финансите на страната бяха употребявани главно като буфер за пазаруване на политически и обществен мир от безусловно всички партии. Тук не изключвам никой присъстващ в Народното събрание. Това, което се случва е, че страната от ден на ден и повече разчита на дългово финансиране, т.е. да си осигуряваме средства за нашия вътрешен бюджет от интернационалните пазари и това колкото и да се случваше доста сполучливо преди две-три години и когато интернационалните пазари бяха много по-спокойни, с изключителното повишение на лихвените равнища и в Европа и в Щатите, става все по-скъпо. “, споделя Преслав Райков.
„ Дългът, самичък по себе си, не е неприятно нещо, в случай че се ръководи, е извънреден инструмент - страховит. Въпросът е, че през последните три години ние не го използваме за нищо значително - вдишване на едни политически обещания за повдигане на пенсии, добутване на три-четири месеца мандат на образувано държавно управление. Това безусловно ненужно натоварва бюджета и основава взаимозависимост, от която доста мъчно по-късно се излиза. Това го виждаме от последните 13-14 години. Управлението на дълга би трябвало да бъде доста по-консервативно в настоящия миг. “, счита Преслав Райков.
„ Аз мисля, че от страна на Европейския съюз, по-скоро ще имаме едно схващане на процесите, които се случиха и това че бяха главно генерирани от коронавирус рецесията и България ще бъде позволена да се причисли и дейно в Еврозоната и Шенген. “
„ Ще пристигна другия стопански цикъл. Да, ще породи проблеми, само че ще породи и доста благоприятни условия. Представете си една компания, произвеждаща в Германия и на ръба на опциите си на оцеляването в Германия, и откъм енергийно, и откъм възнаграждение на труд. Първата алтернатива не е сядане на масата и казване „ Приключваме производството “, а търсене на други възможности. Можем ли да произвеждаме в България по-евтино това което вършим в Германия да си запазим пазарите само че да го вършим в България? Най-вероятно ще има огромна такава вълна на изнасяне на процеси от централна Европа към периферията, само че в страни, които са готови и стопански интегрирани в Съюза и откъм демография. “, споделя с Преслав Райков.
Повече за целия диалога на Георги Найденов с Преслав Райков можете да научите като гледате видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ