КНСБ: 2410 лв. са нужни за издръжка на четиричленно семейство
Необходимите средства за прехрана на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца, са 2410 лева Това съобщи на конференция президентът на КНСБ доктор Пламен Димитров, който заключи главните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ за последните три месеца на 2018 година, съобщи Българска телеграфна агенция.
Средствата покриват разноските за храна, обучение, превоз, опазване на здравето, жилище, отмора. Осредненият размер за издръжката на живота на едно лице е в размер на 602.52 лева Средната работна заплата за страната съставлява 71.9% от нужния размер за прехрана на живота. Пламен Димитров съобщи, че чистото трудово заплащане е по-ниско с към 28% от междинните стойности, нужни за издръжката на живот. Той посочи, че от началото на 2018 година общата стойност на издръжката на живота се е нараснала близо с 85 лева на човек.
В проучването се отбелязва, че макар растежът на работните заплати през годините, едвам 30% от българите получават междинна или по-висока от междинната работна заплата. Констатира се задълбочаване на диференциацията на възнагражденията по области. Най-голямо е изоставането във Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил. Разликата сред най-високодоходните действия и най-нископлатените е шест пъти.
Сред факторите, които са повлияли на повишаването на издръжката на живота през 2018 година е нарастването на цените на петрола, природния газ, питейната вода и топлоенергията. Задържането на високите цени на пшеницата и зеленчуците на интернационалните тържища и записания растеж в цените на питателните артикули на годишна база при хляба и зърнените храни с 9.7%, при млеката с 0.9% и 9% при зеленчуците. Влияние оказва и динамичността в цените на бензина и горивата за превоз.
Разходите за храна доближават 40% в потребителската кошница при бедните семейства, от което следва, че техният живот нараства релативно повече вследствие на повишаването на храните. В същото време при тях темпът на повишаване в заплащането е доста по-бавен.
Близо две трети от разноските на домакинските бюджети са за храна, отопление, осветяване и превоз.
От КНСБ чакат нарастването на декемврийските сметки да доближи близо 40%. Очакванията на синдикалистите са през 2019 година да нарасне броят на семействата, живеещи в беднотия и риск от обществено изключване. Данните за подоходното систематизиране за последното тримесечие на 2018 година демонстрират, че 23.7% от семействата или 1.710 млн. души живеят с общ приход на едно лице до 321 лева, което е формалната линия на беднотия за 2018 година
Други 3.325 млн. души или 46.1% от хората в България са с приход от 321 лева Едва 30.2% или 2.178 млн. души са с приход от 602 лева В проучването се установи, че хората в тази група са се нараснали спрямо 2017 година с към 173 хиляди души.
Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания съобщи, че през 2019 година нарастват цените на природния газ, тока в промишлеността, чака се ново нарастване на цените на хляба, на месните и млечни артикули. Затова упованията са делът на енергийно бедните семейства да се усилят. По данни на Евростат през 2017 година 36.5% от българските жители нямат опция да поддържат домовете си задоволително топли.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че и през тази година синдикатът ще упорства за трицифрено нарастване на работните заплати във всички стопански действия.
Средствата покриват разноските за храна, обучение, превоз, опазване на здравето, жилище, отмора. Осредненият размер за издръжката на живота на едно лице е в размер на 602.52 лева Средната работна заплата за страната съставлява 71.9% от нужния размер за прехрана на живота. Пламен Димитров съобщи, че чистото трудово заплащане е по-ниско с към 28% от междинните стойности, нужни за издръжката на живот. Той посочи, че от началото на 2018 година общата стойност на издръжката на живота се е нараснала близо с 85 лева на човек.
В проучването се отбелязва, че макар растежът на работните заплати през годините, едвам 30% от българите получават междинна или по-висока от междинната работна заплата. Констатира се задълбочаване на диференциацията на възнагражденията по области. Най-голямо е изоставането във Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил. Разликата сред най-високодоходните действия и най-нископлатените е шест пъти.
Сред факторите, които са повлияли на повишаването на издръжката на живота през 2018 година е нарастването на цените на петрола, природния газ, питейната вода и топлоенергията. Задържането на високите цени на пшеницата и зеленчуците на интернационалните тържища и записания растеж в цените на питателните артикули на годишна база при хляба и зърнените храни с 9.7%, при млеката с 0.9% и 9% при зеленчуците. Влияние оказва и динамичността в цените на бензина и горивата за превоз.
Разходите за храна доближават 40% в потребителската кошница при бедните семейства, от което следва, че техният живот нараства релативно повече вследствие на повишаването на храните. В същото време при тях темпът на повишаване в заплащането е доста по-бавен.
Близо две трети от разноските на домакинските бюджети са за храна, отопление, осветяване и превоз.
От КНСБ чакат нарастването на декемврийските сметки да доближи близо 40%. Очакванията на синдикалистите са през 2019 година да нарасне броят на семействата, живеещи в беднотия и риск от обществено изключване. Данните за подоходното систематизиране за последното тримесечие на 2018 година демонстрират, че 23.7% от семействата или 1.710 млн. души живеят с общ приход на едно лице до 321 лева, което е формалната линия на беднотия за 2018 година
Други 3.325 млн. души или 46.1% от хората в България са с приход от 321 лева Едва 30.2% или 2.178 млн. души са с приход от 602 лева В проучването се установи, че хората в тази група са се нараснали спрямо 2017 година с към 173 хиляди души.
Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания съобщи, че през 2019 година нарастват цените на природния газ, тока в промишлеността, чака се ново нарастване на цените на хляба, на месните и млечни артикули. Затова упованията са делът на енергийно бедните семейства да се усилят. По данни на Евростат през 2017 година 36.5% от българските жители нямат опция да поддържат домовете си задоволително топли.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че и през тази година синдикатът ще упорства за трицифрено нарастване на работните заплати във всички стопански действия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ