Сделката с ЧЕЗ: Какви са възможностите от тук насетне?
Неизвестните към договорката с ЧЕЗ оставят най-малко до на следващия ден, когато се чака диалозите на Гинка Върбакова – собственичката на „ Инерком”, в централата в Прага да приключат.
Появиха се неофициални информации, че новият притежател на ЧЕЗ по някакъв метод ще се ангажира с това ЧЕЗ – Прага да завоюва арбитражното дело против страната ни. Тогава има риск страната се окаже сътрудник с някой, който ще „ осигури” загуба на стотици милиони по въпросното дело, написа БТВ.
Какви са опциите оттук нататък?
Ръководителят на „ Прозрачност без граници” в Чехия Давид Ондрачка счита, че през цялото време процедура по продажбата на активите на ЧЕЗ в България е била прекомерно затворена и непрозрачна, а оттова следват и свадите към договорката.
„ Има огромен риск ЧЕЗ да се трансформира в средство за пране на пари, което е недопустимо”, споделя Ондрачка и добавя, че съгласно него продажбата сега не трябва да се завърши.
Оказва се обаче, че даже и при хипотезата за пропадане на договорката с „ Инерком” няма гаранция, че процедурата ще стартира изначало. Надзорът на ЧЕЗ може да реши да потърси втория претендент с най-висока оферта за активите на ЧЕЗ у нас.
Това е индийската компания „ Индиън пауър”, изяснява говорителката на ЧЕЗ Алице Хоракова.
Според Ондрачка това не би било по-добър вид от договорката с Върбакова.
„ Ако скапват договорката с „ Инерком”, не трябва да се забъркват в сходен скандал с друга компания – индийската компания може да се окаже също проблем. Те би трябвало да намерят сътрудник с чиста конструкция без офшорно присъединяване, тъй че да знаем чий е капиталът”.
Според него процедурата би трябвало да стартира от начало, само че този път да е напълно транспарантна.
На противоположното мнение Петр Поспихал – някогашен дипломат на Чехия у нас.
„ ЧЕЗ е голяма компания, която не може да си разреши просто по този начин да рискува. Проверили са кандидатите”, счита той.
Според него трите страни би трябвало да лимитират страстите си, без да търсят авангардни решения
„ Да продължи договорката, както е подписана и българското държавно управление да си откри метод да почисти опасенията. Но това зависи от вътрешните схеми в България”, обобщава той.
Според чешки медии разновидността българската страна да получи ръководството на активите на ЧЕЗ у нас минава през тип извънсъдебно съглашение и отчасти заплащане на обезещетние по арбитражното дело. За каква сума може да става въпрос не е ясно.
Към момента от ЧЕЗ също се въздържат от коментар на вероятните решения и не удостоверяват сходен вид. Отговорите чакаме на следващия ден.
Чешката ЧЕЗ води дело против страната ни защото счита, че е претърпяла съществени вреди поради законови промени в областта на енергетиката.
А другояче „ електричество” имаше през днешния ден в Народното събрание – още веднъж поради договорката.
ГЕРБ попитаха дали брачната половинка на някогашния министър председател Станишев – Моника Йосифова не прави пиара на Гинка Върбакова. Извод за това бе изработен поради прессъощение, обвързвано с нейното име. Моника Йосифова дефинира изказвания като „ подправена новина” и съобщи, че ще съди тиражиращите погрешни изказвания.
Що се отнася до влизането на страната в съдружничество с „ Инерком” съветът е да не се върви в тази посока.
„ Когато страната влезе, се основава усещане у хората, че нещата са по-сигурни, техните ползи няма да бъдат накърнени. Но дали това не е задачата? За да може някакви офшорки със съмнителни руско-грузински ползи действително да придобият стратегически обекти?”, разяснява енергийният специалист Мартин Димитров.
Според някогашния енергиен министър Трайчо Трайков един от главните проблеми е експертизата на „ Инерком”.
„ Както се споделя във финансовия свят „ Каква своя кожа те поставят в играта?”. Ако всичко, което могат да изгубят, са активите на сегашните сдружения от групата на „ Инерком”, тогава това, което те евентуално могат да причинят като вреди е доста повече”, разяснява той.
Въпреки решение на съда на Европейския съюз, което слага под въпрос арбитражни каузи като това, което ЧЕЗ води против България, става известно,че то няма да важи за нас, счита юрист Михаил Екимджиев.
„ Нормално е една европейска страна да има задоволително надеждни институции и регулатори – КЕВР, Комисия за защита на конкуренцията, които би трябвало да могат да вразумят всеки вложител, в това число в енергетиката, с предвидимо комерсиално държание. Друг е въпросът дали всеки вложител влиза в тази графа”, споделя адв. Екимджиев.
Появиха се неофициални информации, че новият притежател на ЧЕЗ по някакъв метод ще се ангажира с това ЧЕЗ – Прага да завоюва арбитражното дело против страната ни. Тогава има риск страната се окаже сътрудник с някой, който ще „ осигури” загуба на стотици милиони по въпросното дело, написа БТВ.
Какви са опциите оттук нататък?
Ръководителят на „ Прозрачност без граници” в Чехия Давид Ондрачка счита, че през цялото време процедура по продажбата на активите на ЧЕЗ в България е била прекомерно затворена и непрозрачна, а оттова следват и свадите към договорката.
„ Има огромен риск ЧЕЗ да се трансформира в средство за пране на пари, което е недопустимо”, споделя Ондрачка и добавя, че съгласно него продажбата сега не трябва да се завърши.
Оказва се обаче, че даже и при хипотезата за пропадане на договорката с „ Инерком” няма гаранция, че процедурата ще стартира изначало. Надзорът на ЧЕЗ може да реши да потърси втория претендент с най-висока оферта за активите на ЧЕЗ у нас.
Това е индийската компания „ Индиън пауър”, изяснява говорителката на ЧЕЗ Алице Хоракова.
Според Ондрачка това не би било по-добър вид от договорката с Върбакова.
„ Ако скапват договорката с „ Инерком”, не трябва да се забъркват в сходен скандал с друга компания – индийската компания може да се окаже също проблем. Те би трябвало да намерят сътрудник с чиста конструкция без офшорно присъединяване, тъй че да знаем чий е капиталът”.
Според него процедурата би трябвало да стартира от начало, само че този път да е напълно транспарантна.
На противоположното мнение Петр Поспихал – някогашен дипломат на Чехия у нас.
„ ЧЕЗ е голяма компания, която не може да си разреши просто по този начин да рискува. Проверили са кандидатите”, счита той.
Според него трите страни би трябвало да лимитират страстите си, без да търсят авангардни решения
„ Да продължи договорката, както е подписана и българското държавно управление да си откри метод да почисти опасенията. Но това зависи от вътрешните схеми в България”, обобщава той.
Според чешки медии разновидността българската страна да получи ръководството на активите на ЧЕЗ у нас минава през тип извънсъдебно съглашение и отчасти заплащане на обезещетние по арбитражното дело. За каква сума може да става въпрос не е ясно.
Към момента от ЧЕЗ също се въздържат от коментар на вероятните решения и не удостоверяват сходен вид. Отговорите чакаме на следващия ден.
Чешката ЧЕЗ води дело против страната ни защото счита, че е претърпяла съществени вреди поради законови промени в областта на енергетиката.
А другояче „ електричество” имаше през днешния ден в Народното събрание – още веднъж поради договорката.
ГЕРБ попитаха дали брачната половинка на някогашния министър председател Станишев – Моника Йосифова не прави пиара на Гинка Върбакова. Извод за това бе изработен поради прессъощение, обвързвано с нейното име. Моника Йосифова дефинира изказвания като „ подправена новина” и съобщи, че ще съди тиражиращите погрешни изказвания.
Що се отнася до влизането на страната в съдружничество с „ Инерком” съветът е да не се върви в тази посока.
„ Когато страната влезе, се основава усещане у хората, че нещата са по-сигурни, техните ползи няма да бъдат накърнени. Но дали това не е задачата? За да може някакви офшорки със съмнителни руско-грузински ползи действително да придобият стратегически обекти?”, разяснява енергийният специалист Мартин Димитров.
Според някогашния енергиен министър Трайчо Трайков един от главните проблеми е експертизата на „ Инерком”.
„ Както се споделя във финансовия свят „ Каква своя кожа те поставят в играта?”. Ако всичко, което могат да изгубят, са активите на сегашните сдружения от групата на „ Инерком”, тогава това, което те евентуално могат да причинят като вреди е доста повече”, разяснява той.
Въпреки решение на съда на Европейския съюз, което слага под въпрос арбитражни каузи като това, което ЧЕЗ води против България, става известно,че то няма да важи за нас, счита юрист Михаил Екимджиев.
„ Нормално е една европейска страна да има задоволително надеждни институции и регулатори – КЕВР, Комисия за защита на конкуренцията, които би трябвало да могат да вразумят всеки вложител, в това число в енергетиката, с предвидимо комерсиално държание. Друг е въпросът дали всеки вложител влиза в тази графа”, споделя адв. Екимджиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ