Всички сме мутанти
Не имам вяра заран, когато се гледате под вежди в огледалото, до момента в който си миете зъбите, да си мислите: “Ето още един мутант... ”. Аз най-малко не си мисля такива неща за себе си. Тъжната истина обаче е, че в това изказване би имало доза истина. Така считат учените генетици, а както знаем, с учени генетици не се спори. Независимо от това, че последните им открития нашепват злокобно: “Елено, ти мутираш... ”.
От близо 100 години експертите се пробват да схванат с каква скорост еволюират гените на средностатистическия човек. През 1935 година един от създателите на модерната просвета – Джон Бърдън Сандерсън Холдейн, подлага на изследване група пълнолетни мъже, страдащи от хемофилия – заболяване на кръвта, което лимитира съсирването й и може да аргументи кървене до гибел. Поради към момента лимитираните благоприятни условия на медицината
Холдейн допуска, че всеки от нас развива към 150 нови разновидности
в течение на виталния си път, които по-късно се предават на новото потомство. В продължение на близо 70 години обаче тезата му остава непотвърдена.
Тъй като скоростта на генетичната разновидност е основна за разбирането на човешката еволюция и генните разновидности, които водят до разнообразни заболявания и държание на организма, учените стартират да изследват ДНК на шимпанзета, с цел да сравнят измененията в него с тези на човешкия геном. Въпреки обстоятелството, че гените на тези маймуни са 98% аналогични на човешките, разликата в държанието и метода на живот анулира смисъла на новите открития. Става ясно, че с цел да се разбере с каква крачка напредва еволюцията на Homo sapiens, той би трябвало да бъде изучаван директно и в естествената му среда.
Последното потомство технологии за разчитане на генома се оказа манна небесна за учените, които не престават да пробват да надзърнат в циферблата на човешкия постепенен часовник. Преди време
интернационален екип от водещи международни генетици съпостави хилядите “букви ”,
съставящи генетичния код в Y-хромозомата на двама мъже от китайски генезис. На учените е известно, че двете опитни зайчета са далечни родственици, които имат общ прародител, роден през 1805 година
Като пресметнали броя на разликите в генома на двамата мъже по отношение на общия му размер, те съумели да открият, че всеки субект развива сред 100 и 200 нови разновидности в границите на личния си живот. Интересното е, че това изобретение изцяло съответствува с прогнозата на Холдейн, направена преди повече от половин век без помощта на никаква модерна техника.
